Военните подвизи на българите са едно от нещата, благодарение на които в европейската и световна общественост името България често е споменавано с уважение и почит. Безспорен е героизмът на българския войник, но за големите победи не по- малка заслуга има и командният състав на българската армия. В следващите редове ще ви разкажем за един българин допринесъл изключително много за развитието на военното дело у нас. Неговото име е Михаил Савов.

Михаил Савов
Михаил Савов

Михаил Савов е роден на 14 ноември  1857 в Ески Заара (Стара Загора).  Учи в Хасково, Пловдив, Габрово и Галатасарайския лицей в Цариград. Завършва с първия випуск на Военното училище в София през 1879 година. Произведен е в чин подпоручик, а през 1881 година в чин поручик. До Сръбско-българската война учи  в Генералщабната академия (Санкт Петербург).

През Сръбско-българската война командва левия фланг в Сливнишката битка. Има особено големи заслуги за отблъскването на Моравската дивизия и овладяването на Пирот. В края на 80-те години бива забелязан от новодошлия български княз Фердинанд и става негов флигеладютант.  На 16 февруари 1891 година оглавява за първи път Министерството на войната в кабинета на Стефан Стамболов. Именно реформите, които Михаил Савов извършва в българската армия дават основание на мнозина да го определят като първостроителя на българската войска.

Скоро след като поема отговорния пост, Михаил Савов започва усилена работа по създаването на Закон за устройство на въоръжените сили. Така, под негово ръководство, се разработва първият истински закон за изграждане на армията, който е базиран на дивизионната структура. Това прави възможно към края на 90-те години Българската армия в структурно отношение да се изгражда изцяло като армиите на Великите сили. Този закон става част от поредицата от мерки, предприети от Михаил Савов и насочени към модернизирането на Българската армия, която въпреки победоносната сръбско-българска война все още има редица слабости.  Възприети са  и голяма част от водещите световни стандарти – военновременната армия може да достигне до 10% от населението, а мирновременната – 1%. Също така, Савов има голяма роля  в планирането и военната статистика, с помощта на които се установява че от 1900 до 1910 година жителите на България се увеличават с близо 600 000 и наброяват 4 329 108 души.

На базата на тези данни се правят и разчетите за мобилизация, според които в случай на война страната трябва да може да мобилизира от 360 000 до 380 000 души. След като е установено каква е числеността на армията, на която България може да разчита в случай на война, изниква проблемът с въоражението й. Българската армия се спира на пушката „Манлихер“, която към този момент е най-завършената в техническо отношение магазинна система в Европа. Предстоящата Балканска война ще докаже, че изборът на българското командване е правилен.

Друг важен момент от периода, в който Савов е военен министър е решаването на проблема със защитата на София. По това време всяка държава, която е във военен конфликт обръща особено внимание на защитата на столицата си. Именно затова през 1891 и 1892 година в Генералния щаб започва да се работи по въпроса как да бъде защитена най-добре София. По примера на румънците, които вече са решили този проблем, изграждайки пръстен от крепости около Букурещ, българите канят генерал Бриелмон. Той е белгийски генерал и инженер, признат авторитет в проектирането и постройката на крепости и укрепления и създател на укрепената линия при Чаталджа. След обиколка на софийското поле, генерал Бриелмон предлага да се приложи букурещкият вариант, което означава да се изградят множество фортове около София и да се възприеме един дефанзивен характер във военно-отбранителната стратегия на държавата.

В този момент генерал Савов изиграва изключително важна роля, тъй като, осъзнал, че този подход е грешен за България, главно заради малките и размери и естествената планинска защита на София, отхвърля тази идея. Освен това военният министър много правилно разбира, че изграждането на тези бетонни фортове ще погълне огромен финансов ресурс, което пък няма да позволи армията да се въоръжи на високо ниво. Така идеята на генерал Бриелмон е отхвърлена, а спестените средства помагат за доброто въоражение на българската армия, което ще се окаже решаващо по време на войните за нацонално обединение.

цар Фердинанд
цар Фердинанд

Въпреки всички безспорни успехи на Михаил Савов като военен министър, той бива уволнен от армията през 1894 година. Три години по-късно е върнат, а през 1901 година започва и вторият му период като военен министър, в който той продължава активната си реформаторска дейност. След началото на  Балканската война е назначен за помощник-главнокомандващ на Българската армия. Привърженик на идеята за завземане на Цариград, след победите при Бунархисар и Лозенград убеждава Фердинанд и получава от него пълномощия да нареди атаката на турските укрепления при Чаталджа. Операцията се проваля заради холерната епидемия, лошото разузнаване и недостига на тежка артилерия. Неуспехът отлага сключването на примирие и прави османската дипломация по-неотстъпчива в последвалите преговори за мир.

В последвалата Междусъюзническа война идва може би и фаталната грешка на Михаил Савов. Със съгласието на цар Фердинанд, но без знанието на кабинета на Данев,  на 15 юни 1913 година генерал Савов нарежда нападение срещу сръбските и гръцките войски в Македония. Замислено като демонстрация на сила и опит за изтикване на бившите съюзници от спорните територии, спечелени от съюзниците през Балканската война,  нападението, извършено на 16-17 юни, прераства в пълномащабна война, която приключва с погром за България и загуба на значителна част от спечелените територии. Последиците за страната са изключително тежки и те довеждат до Първата национална катастрофа.

След войната Михаил Савов е уволнен, а след това е  съден от Държавен съд. Емигрира във Франция, където след Първата световна война дори става пълномощен министър. Умира на 21 юли 1928 година в Сен Валие дьо Тией, Франция.

„За изключително големите му заслуги към страната ни при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война и за проявеното новаторство и военно майсторство“ на 20 декември 2012 година генерал-лейтенант Михаил Савов е награден посмъртно с орден „Стара планина“ I степен с мечове.

С цялостната си дейност като военен министър и главнокомандващ генерал Михаил Савов заслужава мястото си сред едни от най-изявените военни дейци от този период. За съжаление, в един от най-решаващите моменти в новата история на държавата, той допуска съществена грешка, която струва много на България.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Михаил Савов – героят с противоречива следа в историята на България
4.5 от общо 24 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор