Методи Андонов – рицарят на „Козият рог“

0
755

След като ви разказахме за живота на първия български филмов режисьор Васил Гендов, отново се връщаме на територията, на която властва българското кино. Наред е биографията на един режисьор, чиито театрални пиеси и филмови ленти се помнят. Сред тях са куп класически постановки на столичния сатиричен театър, както и шедьовърът на българското филмопроизводство- „Козият рог“. Знак за признателност за заслугите на режисьора е кръстената на негово име камерна зала в Сатирата.

Вече може би се досетихте, че става въпрос за Методи Андонов. Режисьорът е роден на 16-ти март през 1932 година в пернишкото селце Калище. Въпреки че е известен на широката общественост с произведенията си, запечатани на лента, основната част от неговата кариера преминава в театъра. Режисьорът се интересува живо и от кино, но му се отдава през последните 6 години от живота си. След завършването на театрална режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 година започва работа в Бургаския драматичен театър. Край морето прекарва 4 години и има шанса да се събере в други талантливи режисьори- Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянова.

Меглена Караламбова заедно с Методи Андонов
Меглена Караламбова заедно с Методи Андонов

От 1959 година до 1970 година  прекарва най- успешните си години в театъра – това е периодът, в който Андонов твори в Сатиричния театър в София. По това време са режисирани завинаги актуални за столичните театрали постановки като „Суматоха“ на Радичков, „Предложение. Сватба. Юбилей” на Антон Чехов, „Чичовци” на Иван Вазов, „Михаил Мишкоед” на Сава Доброплодни, „Смъртта на Тарелкин” на Сухово-Кобилин, „Ревизор” на Гогол и много други. Изброяването на всички тези заглавия е неизбежно, защото  „Суматоха“ е първата пиеса на Радичков, поставена на театрална сцена. В този смисъл Андонов открива радичковото творчество на театъра. От това богатство режисьорите се възползват и днес и разказите и романите на писателя продължават да бъдат любими за поставяне. Златните 11 години в Сатирата не завършват както подобава-с почести и благодарности, а напротив – с интриги и сплетни от собствената му трупа, които изхвърлят големия режисьор от домашния му театър. Но дори и в най- тъжния момент винаги може да се намери и положителна нотка.

За хората, които не сме имали честта да се докоснем до театралното му творчество, а и за всички идващи след нас поколения, това е един много щастлив момент. Момент, който ни е дал привилегията и ние да се насладим на таланта, който Методи Андонов запечатва лента. От този момент режисьорът сменя театъра със седмото изкуство. Кариерата му  е кратка, но също толкова забележителна, колкото и на сцената намираща се на улица Стефан Караджа. Дебютира с „Бялата стая“ с Апостол Карамитев в главната роля. Този филм е единственият, който застъпва двете разклонения на неговата кариера. Заснет е през 1968 година, когато режисьорът все още не е прекъснал със Сатирата. Драмата носи и първите награди на Андонов- голямата награда от Златна роза и първа награда на международния филмов фестивал в Делхи. Във филма участват и двете дъщери на режисьора- Невена и Милена. Невена участва и в „Козият рог“, в началната сцена от филма играе тежката за едно малко дете роля на малката Мария, която е принудена да гледа изнасилването на майка си. Мария пък се превръща в един от най-запомнящите се образи на Катя Паскалева.

Огромното количество талант в съчетание с работата с най-даровитите български актьори логично довеждат Методи Андонов отново до ВИТИЗ. Този път като преподавател. Сред студентите му е и самата Катя.

В другите два филма „Няма нищо по хубаво от лошото време“, излязъл през 1971 година и „Голямата скука“ от 1973 година, се екранизира образът на българския Джеймс Бонд. Шпионинът Емил Боев, подобно на именития си колега изпълнява различни мисии на различни точки на света. И двете криминални драми са заснети по мотиви от романи на Богомил Райнов

Общото между 4-те филма е тяхната самобитност. В това се крие и най-голямата им стойност. „Козият рог“ е гениален поради симбиозата между отделната самобитност на замесените. Неповторима е играта на Антон Горчев и Катя Паскалева, както е и единствен по рода си сценарият на Николай Хайтов. Ограниченият откъм диалози сюжет, събужда въображението на зрителите. Музиката на Мария Нейкова не може да бъде сбъркана, а песента „Вървят ли двама“ все още живее свой собствен живот, преодоляла границите като песен към филм. Синергичният ефект между тези частици е уловен и осигурен точно от режисьора, благодарение на когото днес наричаме лентата шедьовър.

Кадри от филма "Козият рог"
Кадри от филма „Козият рог“

Тази толкова обещаващо започнала кариера е прекъсната още в самото и начало. Неестествено рано настъпилият край на живота му идва на 12-ти април 1974 година, едва две години след „Козият рог“ Едва 42-годишен, Методи напуска земята, оставяйки още много свои мисли и послания завинаги несподелени с зрителя. Нереализирана остава и идеята за филма „Селце“, който трябвало да представя особеностите на шопския начин на живот, традиционни за родното му село. Нищо не е можело да спре превръщането на тези идеи в нови забележителни произведения. Единственото условие било наличието на достатъчно време. На пръв поглед лесно достижимо условие, което показва, че може да бъде и до болка безкомпромисно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Методи Андонов – рицарят на „Козият рог“
4.6 от общо 10 глас(а)
Иво Владимиров
Иво Владимиров е бакалавър по международни икономически отношения, част от екипа на сдружението от началото на 2014 година. В момента продължава образованието си във Виена. Иво представя "Българска история" с месечна рубрика в списание "8". Особен интерес за него представлява следосвобожденската история на България.

Отговор