Чувайки думата „съкровище” винаги се сещаме за приказки, свързани с владетели на незнайни земи, прокълнати жълтици или несметните богатства, които може да заслужи само изстрадалият. По нашите ширини съкровищата са най-вече тракийски, известни по цял свят с изяществото си и прецизността, с която са изработвани.

Тук обаче има и други иманета – заграбени ценности от незнайни земи, скрити в дебрите на гората, чиито истории звучат някак митологично реално, често преплитащи се с действителни факти. За едно такова съкровище е и този разказ. То е не какво да е, а султанско.

Началото на тази история е в края на XVIII век, когато Османската империя вече се намира в упадък. Празната султанска хазна води до анархия, която се усеща от Дивана в Топкапъ до последното село в пределите на империята. Отслабеното султанско влияние, съчетано с неуспешните опити за държавни реформи, води до бунта на ямаците, които са помощни османски войски. Най-значимият момент от този бунт е контрапреврата за възстановяването на султан Селим II.

През 1807 година в Цариград (Истанбул) нахлуват войски, водени от Мустафа Байрактар — велик везир в империята. Той е подкрепен от Емин ага — водач на кърджалиите в Южна България, който успява да овладее и оглави разбойниците, предпазвайки Хасковската околия от плечкосване. Любопитно е, че той е бил довереник на османската власт, тъй като е провъзгласен със султански ферман през 1794 година за мютесалим на Хаскьой (управител на Хасково).

„Царят на кърджалиите”, както са го наричали, се договаря, че ако участва в контрапреврата ще получи своя „кардаш-пай” (равен дял) от плячката. По този начин Мустафа си осигурява подкрепа от многобройната, добре въоръжена и много дисциплинирана войска на Емин ага. Те превземат Истанбул и обсаждат султанския сарай Топкапъ. Водят се кратки, но безуспешни преговори с дворцовата стража за отваряне на здраво залостената Висока порта, които водят до нейното разбиване с брадви. От там Емин ага получава прозвището на „Балталъ“ — брадваринът, секирджията.

Разбиването на Топкапъ

Заради заслугите си по време на бунта Емин ага иска да бъде направен сандък емини (държавен касиер), но Мустафа Байрактар отклонява това желание. Със своите безпощадност и алчност Брадварят заповядва на хората си да ограбят каквото могат и така той си тръгва с 360 милиона златни гроша от султанската хазна. За главата му е обявена награда, а той се връща в Хасковско, където продължава делата си като главатар на кърджалиите, скривайки съкровището в село Гидикли (в близост до днешното село Гарваново), където живее.

Време за книги! Безплатна доставка за всяка поръчка.

КЪМ МАГАЗИНА

През 1812 година заплахите за живота на Емин ага стават все по-страшни и той започва да търси подходящо място за заравяне на имането. Избрано е Куруджийското кале — гориста местност в близост до Харманли.

Започва извозването на повече от 20 товарни вагона. Всички водачи на коне, коли и мулета са със завързани очи, а надзора на работата е поверена на бьолюк башията Вълко Байрактар, българин открояващ се с нюх, природна интелигентност и смелост. Той и доверените му кърджалии заравят всичко, което е плечкосано от съкровищницата на султана.

След това местността е отново покрита с камък, издялан от най-добрия майстор по онова време. Преди да бъде положена последната плоча обаче е заровено завещанието на Емин Ага, в което той описва за какво да бъдат използвани алтъните, ако бъдат намерени след неговата смърт. Когато местността вече изглежда сякаш никога там не е копано, всички, работили по заравянето, са убити, обгорени и погребани. На някои от телата са слагани накити, за да може, ако бъдат намерени труповете, да изглежда сякаш местността е старо гробище.

Година по-късно, през 1813, по заповед на султана Хуршид паша тръгва за Хасково с 50 хиляди еничари, за да сложи край на кърджалийството. Емин научава за това и разбира, че трудно ще се укрие. Бива издаден и ордите на пашата го залавят. Окован, той гледа мъките на хората си, но дори след най-ожесточените мъчения не издава къде е съкровището. С неговата смърт се слага край на кърджалийското движение в Южна България, а съкровището му се превръща в местна легенда.

„Емин ага е взел решение да бяга” — съобщава Андреоси в доклада си от 19 март, а в следващото донесение — от 4 април — той уведомява своето правителство, че главата на Емин ага Хасковски е пристигнала на 30 март в Константинопол и е била изложена за показ три дни.

Съществува предание, според което Емин Ага вижда около себе си само предатели и от страх решава че съкровището трябва да бъде преместено. След оглед на виалета в търсене на подходящо място възрастен ходжа казва, че подходящото скривалище е хамама (банята) в Хасково — най-голямата постройка в града. Хамамът е втората по свещеност сграда в Османската империя след джамията и не подлежи на събаряне при никакви обстоятелства, което го прави наистина идеален за целта.

Съкровището е разровено и е скрито много дълбоко под темелите (основите) на хамама. Всички свидетели са избити за да не издадат мястото на съкровището, въпреки че сред тях няма случайни хора. Тази теория бива подкрепена с доказателства, тъй като през 60-те години на XX век хамамът, който е паметник на културата, е прослушан и в рамките на три дни е взривен в търсене на златото. Дали съкровището е намерено не е ясно до днес.

През годините много видни личности са били заинтересовани от жълтиците, включително и самият Фердинанд, който два пъти нарежда да бъдат търсени. Златото се превръща в легенда, дори приказка за предателство, преврат, страх и наказание. Не знаем съществувало ли е, на едно място ли е или отдавна е намерено и разграбено, както някога. Едно обаче е сигурно — съкровището на Емин ага свързва в едно разбойници, султани, велики везири и царе от новото време.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Легендата за султанското съкровище в Хасковско
4.5 от общо 77 глас(а)
Георгия Кинева
Георгия Кинева е родена в Хасково и е завършила ГПЧЕ „Проф. д-р Асен Златаров” с профил английски с испански език. Обича да запълва времето си, четейки за историята на страната ни, като най- голям интерес за нея представляват непознатите за широката публика личности и събития. В търсенето им, често пътува и преоткрива кътчета от Родината. Стажант в "Българска история" от октомври 2016 година.

Отговор