Обикновено зад успешните туристически проекти стоят голям брой специалисти, институции, множество идеи и широка обществена подкрепа. В някои случаи те са следствие на една дългогодишната упоритост, неизчерпаема енергия и граничещата с гениалност далновидност на един единствен човек. Ако съдбата не беше дарила Лазар Донков, един обикновен габровец, с огромни дози от всички тези качества в такава неповторима симбиоза, днес България нямаше да може да се гордее с подобно творение. Намиращо се само на няколко километра от географския център на България, то носи името Етнографски музей на открито „Етър“. Мястото, на което Лазар Донков е отдал своята душа.

Лазар Донков
Лазар Донков

Нито едно от определенията „туристическа атракция“, „музей“ или „архитектурен и етнографски комплекс“ не описва достатъчно добре „Етъра“ и не изчерпва неговото значение. Любовта и вдъхновението, които Лазар Донков е вложил в осъществяването на тази своя мечта, са заключени във всеки камък и капка на течащата през „Етъра“ река Сивек. Мястото, което вече 52 години предоставя жив допир до ежедневния живот на габровските занаятчии и което съхранява труда им жив пред очите ни, няма как да бъде просто музей или туристическа атракция. „Етъра“, на първо място е съхранител на българското в най-чист вид. Създаден и открит на 7-ми септември 1964 година, той носи много радост, но и болка на създателя си. Лазар Донков трябва да премине през множество перипетии-доноси, липса на съпричастност, репресии и какво ли още не…

Септември е месецът, през който е открито творението на Лазар Донков. Това е и месецът, в който той е роден – на 20-ти през 1908 година. Надали ще бъде изненада, че габровецът завърша Априловската гимназия в родния си град. Поради финансови причини Донков не успява да превърне желанието да се дипломира като архитект в реалност, но това по никакъв начин не му спира устрема му да се занимава с нещата, в които намира смисъл и удовлетворение. Самоукият художник заедно със сподвижници обикаля селата около Габрово, за да фотографира и скицира къщите, както и да описва различните занаяти в региона. Предполага се, че благодарение на тези обиколки в него форма придобива идеята да се построи етнографски комплекс на открито: „В досегашните музейни експозиции не можеше да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност. Всичко това беше причината да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито, за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство.“

Кристализирането на идеята се случва през 1948 година, за да даде възможност на недоброжелателите да впрегнат всички сили срещу него. Три години по-късно художниците Янка и Борис Попови правят донос срещу него, заявявайки че е говорил срещу властта. След близо два месеца в неизвестност той е пуснат да се прибере обратно в Габрово, а видът му е окаян – изнемощял, отслабнал застрашително и в почти безпомощно състояние. Гаврата, която властта извършва с него, ни най-малко не отказва Донков от мечтата му. След многобройни писма до окръжни и областни комитети, обявеният за враг на властта най-накрая успява да спечели влиятелен политик за своята кауза. Това се случва през 1961 година. На сватба в габровското село Гергините Донков съумява да убеди члена на ЦК на БКП и кум на младоженците Райко Дамянов, че неговият проект заслужава инвестиция. След дългогодишна борба упорството на габровеца е възнаградено, но това ни най-малко не означава, че  битките и пречките са останали в миналото.

Момент от строежа на "Етъра"
Момент от строежа на „Етъра“

Строежът започва на 23-ти април 1963 година, а самият проектант определя деня като „един от най-светлите в неговия живот“. Лазар Донков участва активно и усърдно в него. Някои бюрократични спънки го принуждават да влага лични пари, за да не чака поредното разрешение , което би забавило работата му. Междувременно  е назначена ревизия, която забавя значително процеса. Всеки детайл от строежа е описан, а работниците биват избирани лично от него. Фактът, че и днес абсолютната автентичност на „Етъра“ продължава да ни удивлява, също дължим на Донков. Според негови съмишленици всеки ден по време на изграждането на музея той е инспектирал свършеното от работниците и събарял това, което не му харесва. Вглеждането във всеки един детайл проличава и днес, а след формалното откриване комплексът продължава да се развива. Със смъртта на идеолога, създателя, проектанта и строителя на „Етъра“ Лазар Донков на 13-ти септември 1976 година, се слага  и край на проектите за възстановяването на нови занаяти и на интегрирането им в музея.

Чешма с барелеф на Лазар Донков
Чешма с барелеф на Лазар Донков

Успехът, който жъне „Етъра“, веднага след откриването за посетители изненадва дори самия Лазар Донков. Когато в него е вложена толкова любов и старание, в това няма нищо учудващо. На дневен ред излиза нов проблем – забелязала ползите, които може да донесе това действие, партията се опитва да присвои заслугите за построяването и реализирането на проекта. Отношението към самия Лазар Донков също се променя – през 1971 година е отличен като „Заслужил деятел на културата“, а през 1974 печели Димитровска награда. Напълно заслужени награди и признания, дошли твърде късно…

Дори построеното от Лазар Донков да изключваше посещение от туристи, неговото дело щеше да е също толкова значимо поради социалната функция, която изпълнява – да предоставя поле за изява и възможност на занаятчиите да творят, съхранявайки тяхното безценно знание и неподправения им майсторлък. Над 13-те милиона посетители, които през годините са се насладили на творческото производство и възрожденско-българската атмосфера в „Етъра“, са само още една допълнителна награда към благотворното влияние на музея.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Лазар Донков – създателят на “Етъра”
4.9 от общо 9 глас(а)
Иво Владимиров
Иво Владимиров е бакалавър по международни икономически отношения, част от екипа на сдружението от началото на 2014 година. В момента продължава образованието си във Виена. Иво представя "Българска история" с месечна рубрика в списание "8". Особен интерес за него представлява следосвобожденската история на България.

Отговор