Лятото вече е в разгара си, а много хора предпочитат да прекарат почивката си на плажа с книга в ръка. И през юни сдружение „Българска история“ предложи на читателите си любопитни издания, които провокират любопитството на аудиторията. Всички заглавия от нашия каталог може да откриете в електронния ни магазин, във фирмената книжарница на ул. „Ген. Гурко“ 27 в София, както и в по-добрите книжарници в страната.

Първо място в подреждането заема едно издание, имащо своята актуална насоченост – „КГБ в България. Сътрудничеството между съветските и българските тайни служби (1944 – 1991)“ на проф. Йордан Баев. Освен сред широкия читателски кръг, книгата се радва на голям интерес и в научните среди, за което говори специалното внимание, което й бе отделено от Българската национална комисия по военна история.

Тя е резултат от дванайсетгодишни проучвания на автора в архивите на българската Държавна сигурност. Трудът предлага впечатляващ обем сведения от български политически, дипломатически и военни колекции, използвани са данни от американски, британски, руски и други чуждестранни архиви.

За да бъде изданието така подробно, допринася проучването на около триста документални, мемoарни, справочни, научни и научнопопулярни публикации по историята на Комитета за държавна сигурност (КГБ) и други тайни служби.

Представена е информация за:
• над 110 представители на съветските тайни служби в България;
• близо 50 двустранни споразумения и протоколи;
• над 240 съвместни разузнавателни и контраразузнавателни операции;
• над 1100 секретни справки на КГБ;
• близо 80 оперативно-технически изделия на КГБ, използвани от българските тайни служби.

Книгата излиза за втори път след дебюта си през 2009 г. в ново издание.

Отстъпление с една позиция в сравнение с миналия месец има „Домът на Шишман“ на Петър Николов-Зиков. След като епидемиологичната обстановка позволи, авторът организира стилна премиера на своя труд, която предизвика положителни отзиви сред присъствалите на събитието.

Изследването обхваща един продължителен времеви период от края на Средновековието до началото на нашето съвремие. Авторът разказва историята на бързия възход и последвалия упадък на куманската династия Шишмановци, спечелила през втората половина на XIII век трона на Видин, а впоследствие завзела престола на Търновското царство и разпростряла властта си над Карвуна, Валона и Дурацо, Зета, Босна и Сърбия и дори над самия Константинопол.

Книгата продължава с един от може би най-подценяваните въпроси в историята на Османската империя – впечатляващата поредица от претенденти за изгубената българска корона, издигали своите претенции през XV, XVI, XVII, XVIII и даже XIX век, неизменно представящи се за потомци на средновековните Шишмановци.

Реални или мними наследници, смели воини или отчаяни авантюристи, техните усилия, бунт след бунт и въстание след въстание, оборват тезата за прословутата прекъснатост в нашата историческа съдба и ни разкриват българската история по начин, по който никога досега не е била разказвана. Бурна, кървава и красива!

Челната тройка се допълва от „Христо Ботев. Избрана публицистика“, излязла по случай 145-годишнината от гибелта на поета-революционер.

Без никакво съмнение Христо Ботев е една от основополагащите фигури в историята на българската литература. Емблема на творчеството му са известните на всички ни стихотворения, които са неразривно свързани с неговото революционно дело.

На този фон малко позната остава публицистиката, намерила място на страниците на вестниците „Свобода“, „Дума на българските емигранти“, „Независимост“, „Будилник“ и „Знаме“.

Подборът на текстовете в настоящото издание е направен от литературния историк проф. д.ф.н. Николай Аретов от Института за литература към Българската академия на науките.

С помощта на тази книга съвременният читател ще се запознае с „Политическа зима“, „Народът – вчера, днес и утре“, „Наместо програма“ и други важни Ботеви творби, поставяни от изследователите сред най-високите образци на българската журналистика.

 

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор