Статията на Христо Матов достига до Вас благодарение на колегите от Библиотека Струмски. Целият материал може да прочетете тук.

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 1885 година, погледът на българското общество се насочва към Македония. Натам обаче започва все по-активно да гледа и Сърбия. Успехът на Съединението стряска управляващите в Белград, които се опасяват от подобен сценарий и в Македония. За тази цел на областта се отделя особено внимание посредством политика на културно-просветна пропаганда, чията крайна цел е посърбяването на населението, което от своя страна да улесни присъединяването на Македония към сръбското кралство. Така през 1886 година в Белград е създадено дружеството „Св. Сава“, което се стреми чрез стипендии за обучение да привлече български младежи от Македония и да ги възпита в сръбския дух. Макар успехите да не са особено значителни, сръбската пропаганда продължава своята постепенна работа, а редица учени пишат изследвания за сръбския характер на Македония.

Христо Матов

В тази обстановка излиза статията на Христо Матов „Сръбските претенции в Западна България“. Преди нейното представяне, нека споделим няколко думи относно автора. Христо Апостолов Матов е български революционер, един от най-известните дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е в град Струга на 10 март 1869 година. През дългия си революционен път е член на Централния комитет на Вътрешната организация и на нейното Задграничното представителство в България. Произхожда от известния стружански род Матови. Негов родственик е Царевна Миладинова, дъщеря на Димитър Миладинов, а по-малкият му брат Милан Матов също е революционер – член на Градското ръководно тяло на ВМОРО в Струга, по-късно и председател на мощния Битолски революционен комитет.

Самият Милан Матов описва своя брат като човек със „здрав смисъл“, а „по въпросите на Вътрешната организация и нейните принципи никой от революционерите не можеше да критикува неговите брошури“. Човек с образование, Христо Матов пише за различни периодични издания, в които обосновава необходимостта от свобода за македонските българи и защитава тяхното революционно дело от вътрешни и външни врагове.

Статията му за сръбските претенции е публикувана в сп. „Български преглед“ през 1894 година. В нея той отхвърля домогванията на Белград към западната част на България (Македония). Материалът е съставен на основа на речта, която Христо Матов държи на 11 май 1893 година по време на вечеринка в Славянска беседа. Тогава още студент по филология в Софийския университет, той впечатлява присъстващите с кристалната си мисъл и ясни доводи. През 1897 година тя е издадена и като отделна брошура.

Вук Караджич

Още в началото на статията Матов определя Македония като „оная наша страна, която етнографически се нарича Западна България, а археологически е позната като Македония“, а македонските българи като основоположници на Българското възраждане, позовавайки се на мнение на Марин Дринов за заслугите на Паисий Хилендарски, Кирил Пейчинович, Теодосий Синаитски и Йоаким Кърчовски. Като продължава своите разсъждения, Матов подчертава ролята на Македония като източник на просвещение за българите още от Средновековието чрез дейността на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици Св. Климент Охридски и Св. Наум.

За него парадоксът в историческата съдба на Македония е, че въпреки нейната роля като източник на култура и просвета, съдбата на населението ѝ векове наред е белязана от чужда власт и претенции, като младият Матов визира гръцките и сръбските домогвания и мястото, което Македония заема в шовинистичните им планове: „За гърците без Македония, няма мегали идея, велика Елада; напоследък и за сърбите без нея няма велика Сърбия.“

Неоснователните сръбски тези са първо оборени с примери от самите среди на сръбската наука. Особено внимание се отделя на работата на сръбския просветител Вук Караджич, който през 1822 година издава български народни песни от Разложко. Още по-силен аргумент е извлечен от мнението на Йован Раич, „бащата на сръбската история“, който посочва Косово поле за граница между Сърбия и България.

Христо Матов с брат си Милан, 6 януари 1919 година.

Може би най-впечатляващото самопризнание за българския характер на Македония идва обаче от Стоян Новакович, идеологът на македонизма. В свой материал Новакович остро критикува сръбския политик и историк Милош Милоевич за неговата пропагандна дейност в Македония и Моравско: „Не стига това, че такива постъпки на завоевателната политика в средните векове ни навлякоха турско робство, ами трябва с такова отнасяне спрямо българите, с каквото се отличава господин Милоевич, в днешно време да подновим старото зло.“

Не се задоволявайки единствено с мненията на сръбските учени, младият стружанин се впуска в преглед и на сръбската история, където също липсват данни за „прави сърби“ в Македония. Дадени са примери със сръбския крал Стефан Душан, титулуващ се цар на „сърби и българи“, което за Матов не може да се обясни по друг начин освен с неговата власт над македонските българи. Към това прибавя и любопитно сведение от сръбския еничар Михаил Константинович, който в своите записки отбелязва Македония като „българско царство и българска земя“.

Статията на Христо Матов съдържа не само оборване на неоснователните сръбски тези, но и съвет към българите относно политиката, която трябва да водят спрямо своите съседи:

„Далеч от нас, далеч от нас подобен  шовинизъм. Да не се лакомим за чуждото! Гдето имат право другите, дайте им го! Не търсете Велика България, ами търсете Целокупна България!“

Статията на Матов като отделна брошура с неговия псевдоним „Дримколов“.

В последните два параграфа Матов прави обобщение на сръбските претенции, но търси и геополитическите мотиви зад промяната в отношението на сръбския елит към Македония:

„Заключението първо и последно за сръбските претенции в Македония е следното: научни основания няма. Всичко се върши от държавни интереси. Очакваше се съединение със сърбите в Босна и Херцеговина, за да излязат на Адриатическо море. В 1878 година тия две области минават в яки ръце (визирайки Австро-Унгария) и те тогава обърнаха погледите си към Бяло море.“

В самия край Христо Матов не изпуска да отправи и послание към сърбите за силата на македонските българи:

„Нека ми бъде позволено в заключение да се обърна към свестните сърби, за да им напомня, че население, което е вложило в българската история – Кирил и Методий, Климент, Наум и другите седмочисленици, Иван Рилски, столицата Охрид и охридска патриаршия, първа искра на възраждането на българщината, първа печатница, първа книга на простонароден език, и особено, една глаголска азбука, една кирилска азбука, един превод на светите книги, който има общославянско значение, и едно богомилство, население, което е вложило всичко това в българската история, било е и ще си остане крайъгълен камък на българщината.“

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Мартин Чорбаджийски
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по „Международни отношения“ и магистър по „История“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е бивш председател на Студентския дипломатически клуб при Университета и бивш заместник-редактор и автор в студентските списания „International“ и „Международник“. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.