Свещеник Георги Маринов Полуганов е най-видната личност на Поликраище, великотърновско, за целия XIX век. Той има най-значими заслуги за приобщаването на селото към различните течения на обществено-политическия живот на страната през този период. Неговата дейност е многостранна и далеч надхвърля границите на селото. Резултатите от нея слагат отпечатък върху съдбата на всеки един негов жител през последните 200 години. Георги Маринов Полуганов е православен духовник, народен будител, просветен деец, учител, спомоществовател на възрожденска книжнина, участник в борбите за църковна независимост и в национално-освободителното и революционното движение. Заради революционната си дейност е преследван от турците. По време на Априлското въстание е заплашен с обесване.
Свещеник Георги Полуганов има най-съществен принос в областта на образованието. Той стои в основата на най-голямото културно събитие в цялата история на селото, събитие, което преобръща из основи живота на населението, отваря пътя на цяла една нова епоха – свещеник Г. Полуганов е създателят на училището в Поликраище. Това се случва през 1847 година и той е първият учител в него – талантлив организатор и еднo от основните действащи лица в двете най-величави обществено-политически събития, станали в Поликраище през XIX век, които са свързани с превратни моменти от живота на България: тържественото посрещане на първия великотърновски митрополит при учредяването на Българската екзархия Иларион Макариополски на 13 септември 1872 г. (ст. ст.) – денят срещу Кръстовден и тържественото посрещане на руските освободителни войски на 24 юни 1877 г. (ст. ст.).
Свещеник Георги Маринов Полуганов е роден на 15 февруари 1808 г. (ст. ст.) в Поликраище. Родителите му Марин и Мариница Полуганови са изключително просветени, напредничави и интелигентни хора. Те оценяват влечението на сина си към знанието, стремежа му да учи и жаждата му за просвета, и чувствайки тяхната сила, го подкрепят. Той преминава сериозно обучение и подготовка за бъдещ свещеник в Преображенския манастир, където изучава църковния ред и придобива най-доброто образование по духовните въпроси и практики.
През 1844 г. Георги Полуганов е ръкоположен за свещеник от търновския гръцки владика Неофит Византиос в църквата „Св. Великомъченица Марина” в Поликраище. Той е вторият свещеник в историята на селото след Иван Кънев Пендов, издигнат в сан от търновския гръцки владика Йоаникий през 1820 г. и третият след Недю Николчев – полулегендарна личност, който вероятно е свещенодействал през XVIII век и за когото, освен името, не се знае нищо друго. През 1846 г. свещеник Иван Пендов разрешава селото, което тогава се състои от около 100 къщи, да се раздели на две и Георги Полуганов да получи самостоятелна енория, а втората отстъпва на сина си Христо Попиванов – новопосветен същата година.
Родителите на Георги Полуганов – Марин и Мариница Полуганови жертват колосална за своите възможности сума, за да може синът им да постигне това, за което е мечтал – да се изпълни неговото голямо желание да стане свещеник. Съгласно съществуващите разпоредби, те заплащат на гръцкия владика за ръкополагането му и за енорията по 3000 или общо 6000 гроша. Това им струва огромни лишения, но те успяват да му създадат особено значимо обществено положение и съвсем друг начин на живот.
От деня на приемане на духовния сан през 1844 г. до кончината си на 25 октомври 1888 г. (ст. ст.) в продължение на 44 години свещеник Георги Полуганов извършва богослуженията в църквата „Св. Великомъченица Марина” в Поликраище само на български (черковен български – църковнославянски) език. В службите използва български книги на църковнославянски и новобългарски (преведени от църковнославянски), издавани в Турция и Сърбия, на които той е спомоществовател или с които се снабдява от Цариград, Русе и Бялград. Служи си и с руски книги на църковнославянски, които изписва от Русия. Непрекъснато чете, разширява своя кръгозор и се самообразова. Ревностно бди за православната вяра, християнския морал и за съхраняване на българското име в своята енория и в селото. Като негов духовен глава, бидейки най-старши измежду свещениците, води решителна борба срещу гърцизма. Не допуска гърчеене във време, когато във Велико Търново, Лясковец, Горна Оряховица, Арбанаси, Свищов и на много други места в България елинизмът е пуснал дълбоки корени, хората се срамуват да се нарекат българи, говорят гръцки и променят имената си по гръцки образец.
През 1847 г. свещеник Георги Полуганов създава училището в Поликраище и е първият учител в селото. Той изписва от странство (Сърбия, Русия и Влашко) и от Турция (Цариград), закупува учебници, изучава съдържанието им, проучва опита на околните селища по организацията на училищата и учебните им програми, и методиката на преподаването. Той убеждава родителите, че има нужда от образование и воюва за тяхното съгласие децата им да учат. Осигурява си подкрепата на кмета Кръстю Ст. Кушев и на най-първите хора в селото. В късната есен на 1847 г. свещеник Георги Полуганов в съслужение със свещениците Христо Попиванов и Иван Пендов тържествено освещава училището в Поликраище. Той извършва празничен водосвет и държи поучение, в което говори за ползата от знанието и за задачата на децата да се учат упорито. Това е върховен момент в нашата история. Ритуалът на тържественото откриване на всяка нова учебна година с водосвет и поучение, създаден от него, се превръща в традиция и се запазва почти един век – до 1944 г., когато БКП започва гонения спрямо църквата и я отстранява от училището.
Още от първия учебен час свещеник Г. Полуганов въвежда българския (черковнобългарски – църковнославянския) като единствен език на училището в Поликраище. Преподава и обучава само на български. Това е историческо завоевание за селото, което ярко блести на фона на десетилетната ожесточена борба за допускане на родния език в образованието, водена по същото време в Арбанаси, Велико Търново, Лясковец и Горна Оряховица.
Започва първата учебна година с обучението на няколко ученика. През следващите броят им постепенно се увеличава. В началото учащите са на различна възраст – от 7 до 18 години. Постепенно започва да оформя групи от ученици на близка възраст, които са достигнали една и съща степен в обучението си и са с приблизително еднакви познания. За няколко години успява да обхване всички деца (момчета). Към 1850 г. включително и най-бедните ходят поне една година на училище. Като начална възраст на обучение се утвърждава 7-годишната. Започва просветната си дейност с лични средства и постепенно успява да привлече и обществени. Съставя учебната програма, в която въвежда: четене, писане, чистопис, учене наизуст на текстове от църковни книги, църковно пеене, аритметика. Преподава на учениците: часослов (наустница), псалтир, апостол, евангелие, светче (месецослов), малък требник, Рибен буквар, писменица на славянски език (българска граматика). Използва и помагала и сборници по християнско богословие, съдържащи поучения и наставления в православната вяра и книги с църковни песнопения (минеи). При обучението по аритметика използва славянските означения на цифрите. След Кримската война (1853-1856 г.) започва да си служи и с арабските цифри едновременно със славянските и постепенно ги замества и те остават като единствени.
Установява началото на учебната година да бъде след гроздобер – около 10 октомври, а края й – в края на май. Общата продължителност на учебната година е около 7 месеца и половина или приблизително около 230 учебни дни. Обучението трае 4 години. Тези правила се запазват така до края на XIX век, когато държавата се намесва. Определя организацията на учебния ден – началото на първия час след утринната служба в църква (след утрення). Той започва с произнасяне на молитва от учениците. Дава допълнителни знания по вежливост – възпитание – задължително поздравяване от учениците на всички жители на селото, което се запазва век и половина и трудово обучение – грижи за чистотата в училище, в църквата и църковния двор. Въвежда строг ред в училището. Учениците са длъжни да го спазват и вкъщи. Най-напредналите от тях помагат при службите в църква, а най-гласовитите пеят при богослуженията. Така представя постиженията им, дава им възможност за обществена изява и издига престижа на цялото семейство.
В резултат на работата на свещеник Георги Полуганов към 1870 г. в Поликраище се оформя собствена интелигенция. Повече от 30 години той работи без възнаграждение на труда си като учител с ясното съзнание, че върши нещо изключително важно, което не може да се измери с пари. Не само това, а непрекъснато подпомага морално и материално училището, грижи се за неговото укрепване и развитие. Той лично обучава повече от 300 души (по груби оценки почти половината от тогавашното население на селото), което е негова огромна историческа заслуга за Поликраище. Изкоренява неграмотността. Всички момчета, родени след 1840 г., а и много от дошлите на тоя свят преди тази дата, могат да четат, пишат и смятат.
Забележителен факт е, че започвайки от преди 1850 г., около 30 години в църквата свещеник Георги Полуганов моли Бога за спасението на двама руски императори: Николай I и Александър II (Цар Освободител), за здравето на руското императорско семейство, за руското христолюбиво войнство и за Освобождението на България с руска помощ. Запазен е руският миней, съдържащ молитвите, които е отправял.
Той е деен участник в църковно-националното движение, особено в периода след Кримската война (1853-1856 г.). Активно се включва в борбата срещу гръцките владици в Търново – Неофит Византиос, Атанасий и Григорий, до установяване на Българската екзархия и встъпването на първия български търновски митрополит Иларион Макариополски в длъжност.
През 1855 г. е спомоществовател на книгата „Повест или поучение християнское собрано от разни духовнопоучителни книги” преведено от Славенски на българский язик от Петра Давидова и отпечатано в Бялград в княжеската сръбска типография с благословението на негово Високопреосвещенство Архиепископа на Бялград и цяла Сърбия Митрополит Петар. Посочен е в списъка на Любородните спомоществователи от Хотница „поп Гєоргiй от Поликраищ.”
Той е много добър оратор. След 1855 г. изнася християнски проповеди и поучения, и слова на богословски теми в църквата, използвайки споменатата и други книги: „За завистта”, „За любовта към богатството”, „За душата”, „За страшния съд”, „За покаянието”, „За съгласието”, „За успението на Пресвета Богородица” и др. Разглежда и въпроси от по-общ философски характер като: „По коя причина създаде Бог човека на тоя свят”, „За смъртта”, „За последния съд”, „За любовта към Бога”, „За ада”, „За това, как не подобава на християнина да губи своето време напразно”, „За съблазънта”, „За презрението на тоя свят”, „За това как християнинът трябва да говори истината”, „За това как подобава на човека да покoрява своята воля на Божията воля” и др.
През 1869 г. е спомоществовател от името на църквата в Поликраище на книгата „Минейник, който содержава на дванадесятех минеи празничните стихири, тропари и кондаци, с няколко слави и на осмтех гласове подобията” с автор Ангел Иоанов от Севлиево, отпечатана в Константинпол в типографията на в-к „Македония”. Възприема и въвежда в богослуженията в църквата „Св. Великомъченица Марина” в Поликраище метода на църковното пеене на славянски език, предложен от Ангел Йоанов. Службите за всеки месец се извършват според календара. Определено е какво и на какви гласове да се пее според случая. Например в “Месяцъ сєптємврiй” е посочено: „Въ а-й, День Начало Iндiкта, и Святаго Симеона Столпника”, „Въ и-й, Рождество прєсвят. Богородицы”, „Въ дi-й, Воздвижєнiє Чєстнаго Крєста”, „Въ кs-й, Свят. Апостола и Еvагг. Iоaнна”; Месяцъ октомврiй: „Въ а-й, Покровъ прєсвят. Богородицы”, „Следъ а-й Нєделя Святыхъ Отєцъ”, „Въ дi-й, Святая Параскєvа”, „Въ иi-й, Свят. Апостола и Евагг. Луки”, „Въ өi-й Свят. Iоaнна Рылскаго”, „Въ кs-й, Свят. великом. Димитрiя Муроточ.”…
През 1870 г. е спомоществовател на книгата „Кратки поучения от протойерея Редиона Путятина за наставление в православната вяра.” преведена от руски от поп Андрей поп Савов от Беброво и отпечатана в печатницата на Дунавската област в Русе. Поп Савов е и издател. Тя съдържа още предговор за днешното положение на священическото състояние из България и Поучения от протойерея И. Халколиванова. В списъка на спомосъществователите е записано: “Въ Поликраище. Благог. от. П. Гєоргiй”(Георги Маринов Полуганов – посочен първи). Организира група от 7 души спомоществователи на възрожденска литература. Това е забележително постижение за Поликраище. Появата на групата от 7 души – интелигенти-спомоществователи е изключително културно събитие, от голямо значение за селото, тъй като в предишните години случаите на спомоществователства тук са единични и главно от страна на свещениците.
След тази година започва да изнася наставления в православната вяра, проповеди и поучения в църквата „Св. Великомъченица Марина” в Поликраище въз основа на тази книга: „Поучение на нова година”, „Поучение за Кръщение Господне”, „Поучение за Сретение Господне”, „Поучение за Великден”, „Поучение за които ходят рядко на църква”, „Поучение за рождество Христово”, „Поучение за тьрпението”, „Поучение в Неделя Сиропостна”, „Поучение за Великите пости”, „Поучение преди изповядаване”, „Поучение в деня на св. Никола”, „Поучение за Крьстовден”, „Поучение за черковните служби”, „Поучение от свещеника към новото му паство” и др.
Свещеник Георги Полуганов организира и ръководи тържественото посрещане в Поликраище на първия великотърновски митрополит при учредяването на Българската екзархия – Иларион Макариополски. Това се случва на 13 септември 1872 г. Той успява да подготви и осъществи едно наистина грандиозно събитие. Макариополски пристига от Цариград през Варна и Русе. Празнично облечени, с ушити специално за тази цел дрехи, с хоругви и църковни песнопения, с китки, всички хора от селото, а също и от околните села – Темниско и Сергювец (днес обединеното село Първомайци, съответно 1 и 2 квартал), Калтинец (сега квартал на Горна Оряховица), Ресен, Никюп, Мургазлий (днес Янтра), Армутлии (Крушето), Самоводене, Хотница, Куцина, а и от по-далечни места, и от Горна Оряховица очакват владиката. Къщите са украсени като за най-свят ден. По портите са закичени цветя. Насъбрало се е многохилядно множество. Надошли са кой както намери – с каруци, с файтони, на коне и пеш. Цари всеобща радост. Из въздуха се носят глъч и песни, пръхтят и цвилят коне. Начело на народа са свещениците Георги Маринов Полуганов и Христо поп Иванов Пендов, също и свещеници от споменатите селища и техните кметове и първенци, учители и ученици, всички с най-новите си одежди. В Поликраище е целият общински съвет на Горна Оряховица и най-видните й граждани, включващи представители на всички еснафи в града. Само оттам са пристигнали повече от 150 души. Хората пристигат още от преди зазоряване и са в радостно очакване. Дошли са не само да срещнат владиката и да му изкажат уважението, почитта, съпричастността, благодарността и съчувствието си за всички лични жертви и понесените от него многогодишни страдания, но и да получат благословията му и да му целунат ръка. Било е нещо никога невиждано преди.
Това е поликраищкото събитие с най-голямо общонационално значение. То е въпрос от държавна важност за цялата Османска империя и има международни измерения. Посрещането на Макариополски е единственото нещо изобщо случило се в историята на селото, което е отразено в централната преса на Империята. Проправителственият официален български вестник „Право”, издаван в Цариград публикува две пространни дописки за него: първата на 2-ри и втората на 9-ти октомври 1872 г. Причината за това е, че Високата порта и дипломатическите среди в столицата – съответно правителствата на страните, които те са представлявали, най-внимателно са следели за начина на приемането на Митрополита, включително и в Поликраище, тъй като то е било израз на единодушната подкрепа на българския народ за Екзархията и на волята му за самостоятелно духовно развитие.
Свещеник Георги Полуганов заедно със свещеник Христо Попиванов и кмета на селото Атанас Нейков са направили нещо, което никога по-рано българи не са съумявали да сторят и което е потресло, както хилядите участници в него, самия Макариополски, но също така и централната власт. В Поликраище е организирано държавно посрещане от българи на българския държавен глава, за какъвто е смятан той тогава.
Свещеник Георги Полуганов играе също първенствуваща роля при посещението на Макариополски през 1873 г. в селото, когато последният е променил „Антиминса” в старата църква, където заедно с него и със свещеник Христо поп Иванов отслужват тържествена литургия по този повод. Събитието е също така величествено, както това, състояло се предишната година. Стичат се хиляди хора. Службата се води в старата църква, намираща се в местността „Дочов двор”, в центъра на селото, в съседство със сегашната.
Свещеник Георги Полуганов е съратник, сподвижник и близък приятел на Отец Матей Преображенски – Миткалото. Отец Матей многократно му гостува и намира подслон в дома му. Най-вероятно дружбата им датира от около 1864 и продължава до кончината на Миткалото през 1875 г.
От 1869 г. свещеник Георги Полуганов е член на революционния комитет на Вътрешната революционна организация на Васил Левски. Комитетът е създаден от Апостола в Поликраище при посещението му тук с Отец Матей Преображенски. Той взима най-дейно участие в революционните комитети и в национално-освободителната борба и помага морално и материално на организацията. Два пъти се среща с Левски при посещенията му в Поликраище заедно с Отец Матей между 1 май и 26 август 1869 г. по време на втората обиколка на Апостола из страната и през 1870 г. при третата му обиколка. Има сведения, че такива срещи между свещеник Георги Полуганов и Васил Левски в Поликраище стават и на 18 април 1869 г., при първата обиколка на Левски из България между 11 декември 1868 г. и 24 февруари 1869 г., а също един път и през 1872 г., т.е. те са три или даже четири. На една от тях (първата или втората) е създаден Революционният комитет на тайната Вътрешна революционна организация на Васил Левски в Поликраище, а на останалите са се обсъждали комитетски дела.
От 1873 г. до 1875 г. е член на тайния революционен комитет в Поликраище на възстановената от Отец Матей – Миткалото революционна организация след гибелта на Апостола. През 1876 г. е член на тайния революционен комитет в Поликраище за подготовка и обявяване на Априлското въстание към Първи революционен окръг с център Горна Оряховица. Участва най-активно и помага морално и материално в подготовката на въстанието.
Революционната му дейност не е останала тайна за турските власти и заради нея той е бил преследван. Особено страшно станало положението при разгрома на Априлското въстание през 1876 г. Мълвата, че свещеник Георги Полуганов е „комитаджия”, стигнала до ушите на турците и те дошли в къщата му. Искали първо да го бръснат, а после – да го бесят. Брадата била символ, че е духовник. За тях бръсненето е било най-голямото унижение за един свещеник. След това той вече можело да бъде обесен като комита. Спасила го съпругата му Гиргина Полуганова, родом от с. Сергювец, която заедно със синовете му го зазидали в комина на къщата. При него имало храна, вода и дрехи. У дома им останала само тя, а всички други се скрили. Когато представителите на властта пристигнали, те не го намерили. Попитали попадията, която владеела турски език, къде е папазът. Тя им отговорила, че е заминал по мъжки работи и не знае къде е, и че той не й казвал къде ходи. Турците повярвали, защото мъжът тогава не разправял на жена си какви са работите му. Настанили се и зачакали идването на папаза, за да изпълнят заканата си. Гиргина Полуганова била принудена да ги храни и да им прави кафета. Тя била много храбра и се справила с тях. През това време свещеникът стоял зазидан в комина. Как е издържал, само той си знае. След две седмици чакане, турците най-после си заминали, тъй като попът не се завърнал. Така той бил спасен. Презвитера Гиргина Полуганова и свещеник Георги Полуганов успяват да оцелеят, като при това запазват къщата си от изгаряне, селото и комитетските дейци в Поликраище. Това е най-страшната заплаха, която е надвисвала над когото и да е било тук. Не е известно в селото, в друг дом да са идвали турци по време на въстанието с нарочна цел да бесят определен човек.
Свещеник Георги Полуганов е организатор и главно действащо лице в най-величавото обществено-политическо събитие в цялата история на Поликраище – посрещането на руските освободителни войски и тържествено отпразнуване на Освобождението на селото от турско робство, станало на 24 юни 1877 г. (ст.ст.). Той е начело на грандиозно шествие на цялото население. В най-празничното облекло, с кръстове и хоругви, с цветя и погачи с хляб и сол, руските освободители са срещнати при река Росица, която тече на няколко километра на север. Тук свещеник Георги Полуганов отслужва тържествен благодарствен молебен за Освобождението. Той провъзгласява многолетие за Царя Освободител – Руския император Александър II, за наследника на престола, за Главнокомандващия на Действащата руска армия – Великия княз Николай Николаевич и за цялото руско войнство. Благославя освободителите, бойното знаме, прекръства ги и ги поръсва със светена вода. Офицерите и нисшите чинове минават край него, целуват кръста и ръката му, и получават благословията му. Това е най-великото събитие в живота на свещеник Г. Полуганов и неговата най-голяма обществена изява. Същевременно то е най-великият акт изобщо в историята на Поликраище.
На 29 юни (ст.ст.) 1877 г. свещеник Георги Полуганов организира и второто по значимост събитие, свързано с Освобождението – посрещането на Главнокомандващия – великият княз Николай Николаевич (брата на Руския император Александър II) и на Главната квартира на Главнокомандващия в Поликраище. Той отново отслужва тържествен благодарствен молебен. Завършва го с молитва за здравето на Императора, на Главнокомандващия и на руската войска. След молебена поръсва със светена вода княз Николай Николаевич и присъстващите генерали, офицери и войници и ги благославя. Главнокомандващият се прекръства и целува кръста и ръката на свещеник Георги Полуганов и получава лично от него благословията му. Същото правят и офицерите от Главната квартира на Главнокомандващия на Действащата армия. Това е неговата най-голяма лична изява на най-високо ниво. След молебена свещеник Георги Полуганов получава от Главнокомандващия – великия княз Николай Николаевич – специално изработен поднос като подарък.
По време на руско-турската война подпомага с всички възможни средства руските войски като им съдейства населението да ги снабдява с храни и фураж за конете. През 1877 г. той взема участие в опелото на руските военни лекари – братя Громови и на милосърдната сестра Мизерницкая, които са погребани в двора на църквата „Св. Марина” в Поликраище.
През 1877 в резултат от категоричното настояване на свещеник Полуганов са построени ново училище през есента на 1877 г. и през 1884 г. сегашната църква „Св. Великомъченица Марина” в Поликраище. Той подпомага морално и материално строежът им и тържествено ги освещава.
На следващата 1885 г. служи заедно с великотърновския и браницки митрополит Климент. По време на Съединението и Сръбско-българската война свещеник Георги Полуганов прави всичко по силите си да даде кураж на защитниците от народното опълчение от Поликраище и ги благославя при заминаването им за сръбската граница при Руй планина, а след това и при завръщането им.
Кончината му е на 25 октомври 1888 г. в Поликраище. В знак на най-голямо уважение е погребан в двора на църквата срещу входа й. До него е съпругата му. Опелото е извършено от няколоко свещеника и на него присъстват хиляди жители на селото и много християни от околността.
