В началото на май 1876 година Батак е опожарен, а жителите му – изклани. Башибозушките орди, начело с кръвожадния Ахмед ага Барутанлията, се отправят към Пещера. Жадни за още плячка и кръв те яздят към малкото планинско градче. Ятаганите им са затрили хиляди българи в Батак, сега е ред на „каурите“ в Пещера.

Единствената му достигнала до нас снимка.

На няколкостотин метра от града,  Ахмед ага и башибозуците съзират самотна фигура – това е достолепният Осман Нури Ефенди, главният мюсюлмански духовник на Пещера. Той е на невиждана и нечувана почит сред хората от Пловдив до Неврокоп, има голям авторитет и думата му на две не става.

Ахмед ага дръпва юздите и конят му спира на няколко метра от Осман Нури. Погледите им се срещат – Осман Нури спокойно го поглежда в очите.

– Тери (Назад), Ахмед ага! Само през трупа ми ще влезеш в Пещера – с твърд заповеднически глас проговаря духовникът.

Ахмед ага е смаян и ядосан, но няма как да пренебрегне думите на Осман Нури ефенди, дръпва юздите и се връща назад, а с него и цялата му кръвожадна орда. Башибозукът не влиза в Пещера, а населението на градчето е спасено – косъм не пада от главите на хората, благодарение на смелата постъпка на духовника.

Но кой всъщност е Осман Нури Ефенди? Изследователите не са единодушни нито за родното му място, нито за произхода му, нито за годината на раждане. Едни посочват Пазарджик, други – Пловдив, а един от внуците му подсказва – Михалково. Версиите за произхода му са две – турчин или българин-мюсюлманин. Колкото до годината на раждане – на паметната му плоча в Пещера е записана 1840-а, а един от изследователите на живота му Тодор Балкански утвърждава годината 1823-а (далеч по-вероятна).

Образован духовник, Осман Нури е учител и водач на мюсюлманите в Пещера още от 1853 година. По времето на учителстването му в града между хората в Пещера цари мир. Макар правоверен мюсюлманин, Осман Нури не е фанатик, а изключително мъдър и умерен човек. Това се вижда при залавянето на „Кървавото писмо“, изпратено от Васил Петлешков до Пещера. Местните мюсюлмани искат да изколят българите в градчето, а стоящият в средата на събранието вдига властно ръка:

– Сакън! Огън ще внесете! – отсича Осман Нури.
– Какво го слушате, бе? Не го ли виждате, че е комита като българите! – обажда се Айти ефенди.

Авторитетът на учителя обаче е толкова голям, че Айти ефенди е подгонен и едва се спасява от побой. Когато башибозукът се насочва към Пещера, именно Осман Нури е човекът, към когото турци и българи се обръщат за закрила и подкрепа. Въоръжен единствено с авторитета си, с риск да бъде убит, Осман Нури се изправя срещу Барутанлията и спасява града от разорение.

Учителят духовник спасява и Брацигово. Това се случва в най-усилните дни на отбраната на града, когато пристига Хафъз паша и става ясно, че се планира разорението на града, подобно на Батак. Тогава един българин, научил от пещерския мюдюрин вестта, отива при Осман Нури Ефенди и му разказва всичко. А ето го и разказът на самия дядо Мишо, предаден от летописеца на въстанието в Брацигово Атанас Мишев:

Пещерският мюдюрин не щял да изпрати писмо да възпре Хафуз паша от намерението му да разсипе селото (Брацигово – бел. Т.Б.). Той само известил на дяда Миша, че селото щяло да се удари тая нощ и го съветвал да отиде да си вземе децата, за да не погинат. Дядо Мишо му казал: „Когато ще погине цялото село, по-добре е и децата ми да погинат, а не да останат живи само те“.

След тия думи разплакал се и се отправил към Осман ефенди, който в това време се показа най-разумният от всички турци, дори и от правителството, и му разправил за известието, което приел от мюдюрина. Осман ефенди скокнал на крак, запалил фенера и отишъл с дядо Мишо на Конака и пред лицето на находящия се тогава в Пещера стотник казал на мюдюрина, че непременно трябва да изпроводи известие на пашата: „В противен случай – казал му – ще бъдеш обесен на въжето“.

Уплашен от това възражение, мюдюринът повикал две заптиета, та връчил им писмо и ги изпроводил в селото ни… Хафъз паша се готвил да даде заповед за разрушаване на селото ни. Хафъз паша приел едно писмо от пещерския мюдюрин, в което му заявявал, че получил заповед от Пазарджик, с което му се повелява да не се удари село Брацигово, тъй като тая нощ навсякъде щяло да се празнува възцаряването на султан Мурад.

Мюдюринът изпълнява заплашителната заповед на Осман Нури и Брацигово е спасено. Духовникът учител помага на оцелелите жители на Батак и попречва да бъдат убити от башибозука, а впоследствие се грижи за няколко баташки сирачета като за свои деца. Веднага след Руско-турската война от 1877 – 1878 година Осман Нури Ефенди сътрудничи на Временното руско управление за изграждане на новата българска държава, като е награден с руски орден – „Св. Александър“, пета степен, за заслугите си.

След това духовникът е съдия в Пазарджик и главен мюфтия на Княжество България  (1884 – 1888 г), а от 1893 година получава поборническа пенсия от Народното събрание заради заслугите си към България. Според изследователя Тодор Балкански, Осман Нури умира в навечерието на Балканската война в дома си в Пазарджик, където отива да живее след периода си в столицата.

Неяснотата съпътства Осман Нури Ефенди дори днес – на паметната плоча в Пещера за година на смъртта му е посочена като 1896-а.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Спасяването на Пещера – подвигът на Осман Нури ефенди
4.5 от общо 84 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 39 години, по образование и професия икономист. Любител на българската история с фокус върху "арнаутските преселения", брациговските майстори-строители, Априлското въстание и войните за национално обединение в периода 1912-1918 година.

4 КОМЕНТАРА

  1. Източници:
    1) Атанас Мишев, Боят около Брацигово (1881)
    2) Тодор Балкански, Осман Нури Ефенди – Големият помак на българите, Ономастична просопография, ИК „Знак’94“, Велико Търново (1997) 

Отговор