“Жените в историята” е рубрика, посветена на героизма на българките – онези обикновени жени, които по една или друга причина са въвлечени в някои от най-важните събития в родната история. Неведнъж са заемали мястото си до онези герои, които днес така силно възвеличаваме, но въпреки това сякаш не са получили необходимото признание. С тази рубрика, ние от екип “Българска история” ще отдадем почит към паметта им и ще се постараем никой никога да не ги забравя!
В днешния брой на рубриката „Жените в историята“ ще ви разкажем за живота на една забележителна жена, която, макар да не участва в нито едно въстание или война, изписва името си със златни букви в българската история. Благодарение на нея и огромния й талант, днес до нас са достигнали невероятните разкази за братята Асеневци, които успяват да обединят в себе си по един изключително вълнуващ начин историческите факти с магията на художествената литература. Както може би вече сте се досетили редовете, които следва да прочетете са посветени на Фани Попова-Мутафова. Ако пък името ви убягва от ума – не се засрамвайте, защото това също има логично обяснение. Преди да започнем разказа си обаче, предлагаме на вашето внимание думите на поета Кирил Христов, които описват най-добре таланта на Фани Попова-Мутафова:
„Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.”
Фани Попова-Мутафова е родена на 16 октомври 1902 година в Севлиево в семейството на генерал Добри Попов – участник във войните за национално обединение, преподавател във Военното училище и автор на редица военни книги. Фани завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория. Афинитета и към изкуството си проличава още от младежките и години, когато се занимава усилено с четене и писане и се старае да попие колкото се може повече от светините на българската и чуждестранна литература. Съвременниците и я описват и като много красива, слаба и винаги елегантна. Не крие слабостта си към хубавите парфюми и лилавите дрехи. Жени се за голямата си и единствена любов – Чавдар Мутафов, който е известен архитект, критик и писател.
Дебютира на литературната сцена още като ученичка в Мюнхенската консерватория, когато през 1924 година излизат първите и книги, които са посветени на майчинството и жената. За две години е член и на литературния клуб „Стрелец“. Най-голяма популярност обаче и носи четирилогията „Асеновци“, включваща книгите „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“ и „Последният Асеновец (Боянският майстор)“. Те проследяват по един запленяващ начин историята на една от най-славните български династии, успяла да превърне България в истински хегемон в Югоизточна Европа. Освен с чисто литературната си стойност, книгите впечатляват и с историческа достоверност. Общо, до 1944 година, Фани Попова-Мутафова издава 33 книги, което я превръща в най-популярния български автор за времето си.
С идването на новия режим обаче коренно се променя и живота на писателката. Годините на Втората световна война, в които тя се увлича по царското семейство и пише възхваляваща публицистика, предопределят живота й за следващите десетилетия. Тя е осъдена на седем години затвор за „великобългарски шовинизъм”. Остава зад решетките обаче едва 11 месеца, тъй като е болна от астма и управляващите „великодушно“ решават да я освободят. Въпреки че не излежава цялата си присъда, тежките години за Фани Попова-Мутафова тепърва предстоят. Книгите и са забранени, а самата тя едва преживява, тъй като съпругът и също става жертва на новата власт и е изпратен в лагер. Приятели на писателката споделят, че са я виждали как е принудена да пали печката със страниците на собствените си книги, защото, както самата тя е казвала (визирайки романа „Йоан Асен II“) „никому не е нужен – натъпкала съм с него целия таван, имам още десетки бройки, стотици съм изгорила…“ Освен това пропагандната дейност не спира и по адрес на писателката се пускат всевъзможни слухове, доказващи връзката и с фашистите по време на Втората световна война. Според един от тях тя многократно се разхождала под ръка със самия Хитлер. Затова не трябва да ни изненадва, че когато от чужбина търсят Съюза на писателите, за да установят контакт с Фани и да преведат нейни книги след кратка справка с ЦК на БКП какво да се прави оттам отговарят : „Кажете им, че е умряла“
Промяната в политическата обстановка в началото на 60-те години и ориентирането на комунистическия режим към по-патриотична идеология частично реабилитират Фани Попова-Мутафова. Книгите и отново излизат на пазара, но преди да се случи това, тя е била принудена да внесе някои „поправки“ по тях. Благодарение на това първите три части на четирилогията се сдобиват с чисто нови предговори, в които авторката се самокритикува и заявява, че е открила в тях „известни отражения на идеалистическия мироглед, от които се постарах да се освободя“ (цитат от самия предговор). Едва в периода 2007-2009 г. четирилогията „Асеновци“ излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.