Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Минавайки покрай внушителната сграда на улица „Леге“ 6, едва ли са много жителите или гостите на София, които знаят нейната история. Именно там в междувоенния период е бил центъра на модата в Царство България. Ателието на Пелагия Видинска е налагало тенденциите сред дамите от висшето общество, а склонната да побългарява всички световни еталони историография смело я определя като родния еквивалент на Коко Шанел.

Коя всъщност е тя?

Родена е през 1896 година в семейството на военния Тодор Кръстев. Баща й е бил фелдфебел в Пловдив, но тъй като за известно време полка му е бил във Видин получава прякора Видинлията, което впоследствие се модифицира в променената му фамилия Видински. Тя се носи и от дъщеря му.

Пелагия получава солидно образование за времето си, завършвайки Солунската гимназия. Именно там научава френски и немски, които впоследствие ще й бъдат полезни в работата. Финансовите й възможности позволяват да пътува до Париж, където се запознава с най-новите модели на „Ланвен“ (най-старата местна модна къща) и „Шанел“.

Първоначално ателието на Видинска се намира на петия етаж на една от представителните сгради по улица „Граф Игнатиев“ в столицата, като дори изгражда малък подиум, на който се провеждат модни ревюта. Тя на няколко пъти ще сменя неговата локация, преди да се установи на „Леге“ 6.

Видинска ясно съзнава, че парижката мода е неприложима в българските условия, но това не й пречи да се възхищава на местните дизайнери. „Модата днес е изкуство, в което се твори“, категорична е тя в интервю за вестник „Моден журнал“, който се явява притурка на списание „Домакинство и мода“. Затова дизайнерката се обръща за вдъхновение към един от характерните елементи в традиционната българска култура – шевицата.

Пелагия Видинска
Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

През ноември 1928 година в кино „Роял“ е организирано ревю, на което са представени 20 дрехи. В първата част манекените дефилират с носии, като всеки модел има свое име –  „Македония“, „Син Охрид“, „Ловеч“, „Шоп“, „Болярка“ и др. Втората минава под знака на аксесоарите от парижката мода: „утринни пенютри, следобедни, вечерни, бални и сватбени тоалети“. Сценографията и музикалният фон са издържани в духа на народното изкуство. Според Видинска нейните рокли с български мотиви се харесват в Париж и дори е получила поръчка за бродерии в народен стил от известна френска модна къща.

Самата тя не прави компромиси и използва само най-висококачествени тъкани –  крепдешин, креп марокен, креп сатен, жоржет, муселин, вълнен жоржет и др. Поради това сред нейните клиентки личат имената на Царица Йоана, оперетната прима Мими Балканска и Люба Йоцова, която печели първото издание на конкурса Мис България през 1929 година именно с тоалет на Видинска.

Звездата на българската музика Лея Иванова прави дебюта си на сцената на „Казиното“ (днес Софийска градска художествена галерия) с направената специално за нея „черна карирана поличка с бяла блузка и шалче“. Съпругите на водещи политици, банкери и адвокати също се доверяват на вкуса на Пелагия Видинска.

Племенницата на именитата дизайнерка Лиляна ни оставя едно много живо нейно описание: „Тя държеше на линията на дрехата. Когато облече клиента на заключителна проба, ще го огледа от всички страни и ще нанесе корекциите с карфичка, за да бъде всичко както следва. Нейните дрехи и тези на моята майка Димка още са актуални за тези, които ги пазят…

Леля ми се носеше много изисканокостюмче, рокля. Нищо изхвърлящо се. Скромно, но фино. Не носеше панталон. Някой път у дома се намяташе с хубав шал. Шапка, ръкавици, чанта – неотменно. Аз, която бях момиченце, девойка, не излизах дори до ъгъла на улицата да купя вестник на баща ми, без да съм с чорапи, с ръкавички и с шапка. Това бе немислимо за нашия кръг хора.“

След 9 септември 1944 година Пелагия Видинска остава без своята модна къща, но продължава да работи в тези среди. Създава костюмите на Държавния фолклорен ансамбъл (впоследствие наречен на името на Филип Кутев), а впоследствие е главен майстор в шивашкото ателие на Народния театър. Водещата дизайнерка на Царство България умира през 1960 година, но оставя зад себе си цяла епоха в развитието на българската мода.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Модната диктаторка на Царство България
4.5 от общо 20 глас(а)
Теодор Борисов
Доктор по съвременна българска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, занимаващ се с отношенията "спорт-политика" в социалистическа България. Съавтор на „50 места от българската история отвъд България“ и автор на „Как Цар Футбол превзе България“. Дългогодишен спортен журналист, работил в БТА и вестниците „Телеграф“ и „Меридиан Мач“. Възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“.

Отговор