Главният герой в тази нашенска версия на симфоничната поема на Джордж Гершуин се казва Ерик Холзи (бел. ред. – Джордж Гершуин е американски композитор, автор на „Един американец в Париж“). Какво може да подтикне този чужденец да дойде в столицата ни, да заживее в нея и да обвърже своята съдба с тази на родината ни? Отговорът е малко неочакван дори за самите нас – историята на България. Първият досег с нея, който ще остави белег в целия му живот, е книгата на Стефан Груев „Корона от тръни“. Английският превод, подарък от негова приятелка, го пренася в епохата между двете световни войни и заинтригува силно младежа. Интересът не се ограничава само със сюжета на книгата, а се разширява и в проучване на други страници от нашия летопис.
Така се стига до началото на февруари, когато се срещаме с мистър Холзи. Сезонът ни принуждава да проведем срещата си на закрито. Очакваме чужденеца в централно софийско кафене и още с влизането му сме готови с преценката си – приветлив, лъчезарен и скромен. Разбираме, че 25-годишният Ерик, родом от Вашингтон, вече живее в София и казва, че за момента не би се чувствал по-щастлив никъде другаде. Причината да се видим разбираме веднага – намира българската история за изключително интересна: „Има толкова неща, които не знаем, има толкова интересни въпроси, които трябва да бъдат зададени“, започва разказа си Ерик. За него нашата история е част от европейската, но в същото време е много различна. Идеята да се възроди държава, която 500 години практически не е съществувала, той намира за забележителна. Този и много други моменти от миналото ни впечатляват Холзи до такава степен, че той се заема лично с популяризирането й.
Идеята за „The Bulgarian history podcast” се ражда постепенно. „От 7 години насам слушам подкасти, голяма част от които исторически. Дори в Америка те набраха популярност едва в последните години. След като започнах да се задълбочавам в миналото на България си казах: Защо да не направя това за България? След това си зададох много въпроси – достатъчно образован ли съм за това начинание, знам ли достатъчно добре български…“, споделя Холзи. Тогава се намесва Мартин – българин, който убеждава Ерик да осъществи идеята си и му помага с техническата част. Основната цел на проекта е да запознава чужденците с България, нейната стара история и да промени негативните представи на западното общество за страната ни.
За Холзи историята има много предназначения: „Свикнали сме да се вторачваме в една или друга функция на историята. Датите и факти са части от историческата наука, но по-важното е как да ги разбираме в техния контекст. Историята не е просто наука, която може да бъде изучавана като всяка друга, защото има и възпитателен елемент, създава национална идентичност“. Американецът спира за малко разказа си, замисля се и продължава: „Да живея в България за мен е много интересно, защото всичко, което ме заобикаля ме подтиква да задавам въпроси. Откриването на всички тези непознати за мен неща е истинско удоволствие, едно от най-хубавите неща в живота ми“.
Ерик среща трудности в опита си да сравни отношението на българите и това на американците към историята. „Ние в Америка обичаме да си спомняме само хубавите моменти от нашето минало. А има и доста спорни моменти, например робството. От една страна сме първата държава с модерна конституция, първата съвременна демокрация, но в същото време голяма част от изграждането на държавата е основано на робство, кражба на земя и убийства. Тази странна ситуация кара американците да се отъждествяват с поводите за гордост и да се опитват да забравят срамните“. Според Холзи при българите липсва стремежа да отбягват тежките моменти в историята си. Много пъти съдбата е обръщала гръб на страната, но през неговите очи ние не се опитваме да забравим това. Напротив, стремим се да помним всички трудности и несгоди, през които сме минали и да се поучим от тях. Не забравяме обаче и славните моменти. „Тъжно е, че в началото на 20-ти век България води война след война, влага всичко в една цел, която така и не постига. Важното е съвременното общество да може да извлече изводи от историята, коя е причината, която ще бъде двигател на напредъка на една държава. Всеки един възможен провал, който може да коства толкова много на държавата не си струва риска“.
Според младежа, не военните успехи на страната след Освобождението са големият повод за гордост. „Възходът на народа в началото на Възраждането, когато хората осъзнават сами нуждата от образователна революция е нещо уникално в световен мащаб. Забележително е как във всеки град и във всяко село хората отделят от залъка си, за да могат децата им да бъдат грамотни и образовани. Изключителен е и фактът, че тази образователна революция се превръща в обединяващия фактор на нацията, която дори след 5 века продължава да пази своето самосъзнание“.
Именно Възраждането е любимият му период от българската история. След Освобождението пък устремът на българите продължава да ги води към велики дела. „България успява да изгради за изключително кратък период своята национална идентичност, да накара хората да се чувстват като част от едно цяло и да искат да допринесат за прогреса на родината си“, с възхищение разказва Ерик. Неговото мнение е, че този период изкарва на преден план изключително интересни личности, а като най-вдъхновяващ персонаж той посочва Алеко Константинов.
За съвременна България Холзи казва, че се чувства прекрасно в нея, определя живота си тук като „фантастичен“ и споделя, че засега не си представя бъдещето на друго място. Казва, че всекидневно се стреми „да прави това мястото по- добро“. „Независимо с какво се занимавам аз искам да помагам, да дам дори и малък принос за развитието на тази страна. Тук чувствам, че мога да имам идея, мога да бъде по-полезен, отколкото в САЩ“, уверено заявява Ерик. Смята, че в България е много по-лесно да се докосне до природата, донякъде заради по-малките разстояния, донякъде заради богатствата, с които страната ни е надарена. „Никога не бях предполагал, че зеленчуците могат да имат такъв вкус, преди да дойда в България. Тук за мен е много по-лесно да живея здравословно“.
Любимият български град на Ерик е Благоевград, където той е живял една година, а за Сапарева баня казва, че обожава да прекарва уикендите си на топлите извори. Както при повечето чужденци, които са били в България, монументът на Бузлуджа предизвиква огромен интерес и у нашия събеседник. „Това е един много добър пример, който олицетворява комунизма и неговата лудост“. Въпреки трудностите на „новия път“ за страната след 1989 година, Ерик Холзи е оптимист и мисли, че днешните поколения имат силата и желанието да подобрят средата си. „Познавам много българи в чужбина, които избраха да работят или следват извън родината си. Те са изключително стойностни хора, а голяма част от тях днес отново живеят в България. Това ме прави изключително щастлив.“
След близо два часа, прекарани в приятни разговори, срещата ни е на път да приключи. Думите, с които ни изпраща този чужденец са на пръв поглед съвсем прости. Едва по-късно разбираме тяхната стойност и осъзнаваме каква е причината събеседникът ни да прави всичко това за страната ни. С непринудена си усмивка, но и уверен поглед, Холзи казва: „Българите трябва да бъдат оптимисти, когато има причина да бъдат оптимисти. Има много неща, с които да се гордеят и ако всеки тук работи здраво, България може да постигне невероятни неща. Надявам се да бъда част от тях и да ги видя.“
Ние също се надяваме да бъдем част от тях и да ги видим, а до тогава благодарим на Ерик, че е сред причините да си припомняме защо си струва да обичаме прекрасната ни родина.
