Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Темата за българските православни царици е една от най-енигматичните в историята ни. За „първите дами” по това време има оскъдни данни и извори, които не ни дават възможност да добием представа каква точно е била тяхната функция и роля в общественото развитие. Този въпрос зясяга не само образът на владетелката, а и на жената в Средновековието изобщо. В следващите редове ще Ви представим два образа на известни царици – символи колкото фаворизирани, толкова и демонизирани.

Общият преглед на състоянието на средновековното общество разкрива доминиращата мъжка роля, тази на владетеля и воина. Жената през този период, дори и знатната такава, е разполагала с богат властови и символен ресурс. Макар това обаче нейната функция и начинът, по който е била гледана, са били свързани основно с ролята и на съпруга, дъщеря или майка. Следващите няколко образа, попаднали и в полезрението на летописци и хронисти, са свързани с крайно разнопосочното отношение към жената – спасителка или предателка.

Ирина Комнина

Ирина Комнина е втората съпруга на цар Иван Асен II. Дъщеря на епирския деспот и солунски император Теодор Комнин, Ирина е била прочута с изключителната си красота. По повод любовта на българския владетел към нея Георги Акрополит пише, че той се влюбил в нея както „Антоний в Клеопатра в древността”.

Цар Иван Асен II и царица Ирина художник:Васил Горанов
Цар Иван Асен II и царица Ирина; художник:Васил Горанов

Ирина и семейството и попадат в български плен през 1230 година след битката при Клокотница. Скоро след това обаче положението за близките на Теодор Комнин е влошено, тъй като е уличен в заговор и интриги. През 1237 година царица Анна- Мария умира. Това дава възможност на цар Иван Асен II да се ожени за Ирина. Освен обичта, която е изпитвал към нея, в плановете на българския владетел влизало и това да противопостави Солунския деспотат на Никейската империя, която набирала сила в този период.

През 1241 година цар Иван Асен II умира и начело на българската държава застава първородният син Калиман Асен (1241- 1246 година) . Той приема номинално короната, тъй като тогава е седемгодишен и управлението на държавата е в ръцете на регенти. Едно от първите действия на регенството е отстраняването на Ирина от двореца. В 1246 година се случва втора трагедия – Калиман Асен умира, а предположенията около причината за смъртта му са различни. Според Георги Акрополит, тогава логотет на никейския император Йоан III Дука Ватаци, Калиман Асен умира от сложена в чашата му отрова. Тази теза е потвърдена и от приближения до император Теодор II Ласкарис- Теодор Скутариот 36 години по-късно.

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Голяма част от подозренията падат върху Ирина. Безпрепятстваното коронясване на Михаил II Асен дава възможност да се предположи, че самата Ирина е отговорна за смъртта на Калиман Асен. Както посочва Иван Лазаров обаче това е слабо вероятно, тъй като по това време Ирина не е била в Търновград и всячески е била изолирана от политическия живот и достъпът ѝ до властта е бил чисто фиктивен. Възниква въпросът тогава как при наличието на изолация и невъзможност да е в близост до собствения си син Михаил II Асен, Ирина ще може да състави план за покушението на Калиман Асен?

С възкачването на престола от Михаил II Асен ( 1246- 1256 година) Ирина се заема с укрепването на вътрешното положение, като жени своите дъщери за видни представители на царския двор като болярина Мицо и севастократор Петър. Ирина обаче не успява да удържи външнополитическата ситуация и през 1246 година никейският император превзема южните предели на царството, включително почти цяла Македония и Беломорието. От друга страна, унгарците превземат северозападните земи с големите крепости около Белград и Браничево. През 1256 година е сключен т. нар Регински мир, признаващ всички териториални завоевания на византийците.

В 1253 година ситуацията в двора е променена и севастократор Петър е фигурата, концетрирала най-много власт в държавата. На българската политическа сцена излиза и бившият руски княз Ростислав Михайлович, станал тъст на българския цар. Неуспешната война с ромеите (1254-1256 година) и измяната на Ростислав, водят до трагични събития, жертва на които пада цар Михаил II Асен. Предполага се, че със смъртта на сина на българския цар, за Ирина окончателно приключва и светския живот.

От синодика на БПЦ разбираме, че Ирина се покалугерява под името Ксения, но както посочва и Васил Златараски, кога и къде се случва това остава неизвестно. Ирина е спомената и в Бориловия Синодик, което свидетелства за положителното към нея отношение от страна на църквата.

Мария Кантакузина Палеологина

13295232_1215542148480019_2049631844_n
Фрагмент с изображение на царица Мария от стенописа на Георги Богданов във фоайето на РИМ Велико Търново

Мария е съпруга първо на цар Константин Тих Асен, а след това и на Ивайло. Племенница на император Михаил VIII Палеолог, дъщеря на сестра му Евлогия и Йоан Кантакузин, идването на Мария е обвързано с династичен брак. Мария е третата съпруга на българския владетел. Част от уговорките към този брак на Мария с Константин Тих Асен, на българите било обещано Южното Черноморие. Византийският император обаче нямал намерение да отстъпи тези територии и това му решение разгневило племенницата му, тъй като това я дискредитирало в очите на поданиците ѝ. Зад предстоящите военни действия на българите с византийците застанала Мария, която подбудила съпруга си да обяви война на империята.

Около 1274 година обаче Михаил VIII Палеолог „с цената на безценни дарове и големи унижения” привлякъл на страната си могъщия татарски хан Ногай. Следствие от този съюз на българите са осъществени редица набези особено в източните български земи. По това време здравословното състояние на българския владетел е силно влошено и Мария поема голяма част от управлението. Тя се наема с търсенето на съюзници срещу Византия и пряко се намесва и в политиката и – подкрепя „православната партия”, оглавена от майка и Евлогия, срещу императора, който сключва Лионската уния с Рим през 1274 година.

Следствие отслабеното положение на България, непрестанните набези от страна на татарите и непопулярността на Константин Тих Асен, в страната се разгарят остри борби за власт. Като виден претендент за короната се очертава бившият руски княз – деспот Яков Светослав. Възникналите претенции от страна на деспота, водят до коронясването на невръстния Михаил. Той е коронясан за цар и съвладетел на болния си баща. Този политически ход обаче не спира Мария, която взима още по-драстични мерки. За тях свидетелства Георги Пахимер: „ близките хора на Константин бяха унищожени поради зломислието на Мария, а колкото от тях останаха живи, едни бяха заподозрени в заговорничене, а други наистина заговорничеха..”

Търновското правителство и неговите действия, довели до въстанието на Ивайло (1277  – 1280 година), са съпроводени от „осиновяването” на деспот Яков Светослав от Мария, която го признала за свой „втори син”. Това признаване от страна на царицата обаче не попречило по-късно Яков Светослав да бъде убит по нейна заповед, както смята Георги Пахимер. Недоволството кулминирало и довело до избухване на народен бунт с главен подбудител Ивайло. Цар Константин загива в първото сражение, а напредващите ромеи водят със себе претендент за престола – Иван Асен III. За империята „враг номер 1” бил не Ивайло, а Мария.

Притисната от обстоятелствата, недоволството на народа и прииждащия враг, Мария и Ивайло приемат компромиса – „варваринът Лахана” да се ожени за нея и да признае Михаил за свой син. Данните за съвместния им живот са оскъдни, но е факт, че Мария запазва влиянието и властта си, успява да опази и сина си Михаил. През 1280 година Ивайло е убит в двора на Ногай, а царицата е пленена и откарана във византийския двор. Скоро след това обаче Мария отново стъпва на политическата сцена – нейният изконен враг Михаил VIII умира и братовчед ѝ Андроник II Палеолог отстъпва пред  „православната партия”

Каменната стража на Ивайло - паметник по случай победата на царя над император Михаил
Каменната стража на Ивайло – паметник по случай победата на царя над император Михаил

Доказателство за голямото дворцово влияние и авторитет, който Мария е имала, е случилото се през 1300 година. Тогава на власт е цар Теодор Светослав, а целта на привържениците на Мария е да възкачат на престола сина и Михаил. Опитите им обаче завършват с неуспех. Често обвинявана във византийско коварство и мотивирана от егоистични цели, обективно погледнато Мария се обявява именно срещу имперската политика. Непримиримостта с нея и враждите с Михаил VIII Палеолог са израз не само на нейното намерение да запази властта си, но и да опази България. Бракът ѝ с Ивайло е поредният политически ход, който би могъл да се разглежда двойствено. Едно е неоспоримо обаче – Мария остава в българската история като една от най-ярките и забележителни жени, участвали в социално-политическите процеси от този период на историята.

Избрахме да Ви представим тези две български царици, за да илюстрираме отношението към жената в Средновековието изобщо. Начинът, по който в историографията фигурират владетелките, е противоречив и обгърнат в мистерии. Както е видно, особено в случая с царица Мария, жените са били двигател и активна част от политическия живот на България. Неоспоримо остава значението на българските царици, оставили и своята диря в социално-политическото развитие на държавата и тази тяхна диря се нуждае и заслужава обстойно изследване.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Две български царици – между образа в културата и участието в политиката
4.5 от общо 71 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

1 коментар

  1. Много интересно четиво. Забелязвам, обаче, че и двете царици, макар и български, не са българки по произход. Разбирам необходимостта от династични бракове през Средновековието, но има ли исторически факти за истински български принцеси, попаднали в чужди дворове и тяхната реализация и дейност в полза на България от там?

Отговор