Св. Димитър Басарбовски – българинът, чиято закрила потърси Букурещ

0
1540

Всички български светии са неотменна част от плавославната традиция и култура. Сред тях се нарежда и св. Димитър Басарбовски, който живее през XVII век. Тихият и скромен живот на този българин се среща с почитта и обичта, с която бива заобиколен в румънската столица Букурещ. В православния календар паметта на този Божи угодник се чества на 27 октомври. Почитта към него е разпространена в Българската, Руската и Румънската поместни православни църкви. Сведенията за живота на св. Димитър не са многобройни и се съдържат в Историята на св. Паисий Хилендарски (паметта му се чества на 19 юни), в житийните данни и съхранени предания. Общото между всички сведения е скромният и „незабележим” живот на св. Димитър.

 Според Паисиевата история светецът няма духовен сан, живее оскъдно и се прехранва от малко лозе и няколко на брой овце. Прекарва така целия си живот и едва след смъртта му местното население разбира, че в близост до тях е живял благочестив човек, чиито мощи се прославят с нетление и чудотворство.

Икона на Св. Димитър Басарбовски
Икона на Св. Димитър Басарбовски

Не е известно кога възниква най-ранното житие на светеца, но по-определено почитането на паметта му се свързва с намирането на нетленните му мощи и чудотворството под тяхно въздействие. През 1858 година в Цариград йеромонах Натанаил (Стоянов), игумен на Добровецкия манастир в Молдова, а по-късно Охридски и след това Пловдивски митрополит, издава най-разпространеното житие на Басарбовския Божи угодник под заглавие: „Краткое сказание за Преподобнаго Отца нашего Димитрия Бесарбовскаго, коего мощи почитат в Угро-Влахийска, в Букурещ, Митрополитска църква”. Житието е преведено на български от румънски език. Румънският превод обаче е бил извършен от недостигнало до съвремието по-ранно пространно българско житие на св. Димитър. Същестува и второ житие на светеца, наречено Зографско, в което има малки разминавания с първото. Наред с житията за светеца е била съставена и служба с автор митрополит Филарет Мирликийски. Службата е съхранена в славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф” в препис, който прави монах Исихий от град Тутракан през 1872 година Същата е поместена по-късно в Минея със служби на българските светии, а след време е преведена и на румънски без изменения.

 Житията дават редица подробности, които разкриват черти от характера на св. Димитър. От малък той бил взел решението да посвети себе си и живота си на Бога. Неговата съвест и доброта били така силни, че когато по невнимание настъпил едно гнездо с птиченца три години не  обул “виновния” си крак, независимо от сезона.

 Упоритостта в борбата със страстите и  любовта към Христа, подтикнали св. Димитър да потърси уединение във вече съществуващия скален манастир по течението на река Лом. Там светецът продължил своя подвиг. След като Господ му открил часа на неговата смърт, св. Димитър излязъл от манастира и предал духа си Богу, след като легнал между два камъка недалеч. В последствие, при едно силно прииждане, река Лом заляла светите мощи и те били открити на местното население много по-късно по особено Божие благоволение.

 Св. Димитър се явил на една девойка, страдаща от зъл дух, обещавайки ѝ изцерение, ако мощите му бъдат извадени. Откриването на светите останки се превърнало в тържество за Басарбово и прославило селото сред околните християни.  За него узнал и влашкият владетел, който пожелал да пренесе светинята в своите земи. След като всичко било подготвено и мощите тържествено били поети, по Божий промисъл била разкрита волята на светеца. Той отказвал да напусне родните предели. Влашкият владетел се покорил на Божията воля и на посоченото място, насред село Басарбово, издигнал храм, в който мощите се прославили с много чудеса. Споменът за една част от тях са съхранени и се предават и днес.

Време за книги! Безплатна доставка за всяка поръчка.

КЪМ МАГАЗИНА

 В последствие, в хода на Руско-турската война от 1768 – 1774 година, руските войски завладели село Басарбово. Руският генерал Петър Салтиков, след като се поклонил на светинята, пожелал да не я оставя в пределите на разрушеното от военните действия село и поискал да я пренесе в Русия. По молба на българина с благородническа титла Димитър Мент, който служел като съветник и преводач при генерала, мощите не били отнесени в далечните руски предели, а в съседна Влахия и положени в Митрополитската църква в Букурещ. По желание на митрополит Григорий II (1760 – 1787 година) раклата с мощите на светеца била обзаведена с красив сребърен обков. Мощите на св. Димитър в Букурещ са прочути с много чудеса, сред първите, от които е прекратяването на чумната епидемия, която измъчвала града по време на пренасянето на светите останки. Днес раклата със светите мощи е под огромна икона на св. Димитър (стенопис) и пред нея постоянно горят седем кандила. На румънски език са съставени (1838 година) Параклис и Акатист, които се четат в деня на светеца (27 октомври).

Мощите на Св. Димитър Басарбовски
Мощите на Св. Димитър Басарбовски

  В България останал манастира, в който се подвизавал светецът до своето успение – втората обител по поречието на река Лом след град Русе. Предполага се, че неговото възникване се корени в златния период за скалното монашество в Поломието – през XIII – XIV век. Първите известни сведения за тази обител са от втората половина на XV век. В опис на тимар към регистъра за хасове, зиамети и тимари за Никополския санджак село Басарабово е посочено под името „манастир Басараба” с 14 домакинства, а от някои други документи се установява, че е с компактно българско население.

 Известията от следващите столетия касаят превратната съдба на селото и не хвърлят светлина върху историята на манастира. Изследванията от края на XIX век и началото на XX век го разкриват като една от изоставените скални обители в региона. През 1919 година грижи за поддръжката на манастира полага бъдещият Смоленски епископ Тихон, тогава все още семинарист. През 1937 година в обителта се установява монах Хрисант, с когото започва нейното възобновяване като действащ манастир. Важна роля за това има и основаният през същата година „Комитет за постройка на параклис Св. Димитър Басарбовски” с председател енорийският свещеник в Басарбово, о. Петко Новаков. Така започва и новата история на обителта, вече под името на прославения български отшелник.

 Животът на св. Димитър разкрива поредната картина на тихо монашеско благочестие, така дълбоко вкоренена в православния свят. Приносът на този български светия на фона на историята на последните векове, които са изпълнени с географски, научни и технически отрития, изглежда миниатюрен и случаен. Без запознаване с особеностите на православното Св. Предание подвигът на св. Димитър би останал недоразбран, както и славата, с която той днес се ползва. Животът му минава почти незабележимо. Поради, това за всеки, който не е запознат с православната култура, би изглеждало парадоксално, че след смъртта на св. Димитър неговият благочестив живот не потъва в забрава и много хора научават за неговите подвизи. Осветени от Божията благодат, мощите му се свързват с различни разкази за чудеса, а почитта и любовта към него почти веднага пускат корени сред населението на съседна Влахия, и са сред безценните светини на днешната румънска столица. В България именно споменът за неговия подвиг води до възобновяване дейността на манастира, в който той е живял и до посвещаване нему на цялата обител.

Можем да обобщим, че в рамките на източноправославната култура св. Димитър и всички подобни нему са облечени в особена почит, до която малцина биха достигнали. За разлика от окъпаните в слава личности, за които днес е останал най-вече поучителен спомен, св. Димитър остава жив и след смъртта. Този живот и почит след смъртта не се градят единствено върху трайната памет за светеца. В умовете и сърцата на множество вярващи православни християни св. Димитър е събеседник и застъпник, към когото се отправя ежедневно молението: „Св. Божи  угодниче, Димитре, моли Бога за нас!”.

 

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Св. Димитър Басарбовски – българинът, чиято закрила потърси Букурещ
4.8 от общо 13 глас(а)
Георги Канев
Георги Канев е на 31 г., възпитаник е на Исторически факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски” и в последствие и защитава дисертация на тема: „Монашество и монашеска култура в средновековна България XI – XIV в.” (2014 г.). Към момента е секретар на НПО „Младежка историческа общност” и част от редакторския екип на „Алманах – списание за хуманитарни науки”. Интересите му са в сферата на средновековната българска история и особено в областите духовна култура и църковна история.

Отговор