Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Сред водачите на Априлското въстание има много свещеници – достатъчно е да споменем поп Харитон, поп Никола Троянов (Поп Сокол) и поп Груйо Тренчов като изявени лидери и водачи на въстаническото движение. Една от най-запомнящите се фигури на въстанието в Средногорието е именно поп Груйо – наричан и останал в народната памет като поп Груйо Бански.

Родът Тренчови се занимава с овчарство и мутафчийство и от незапомнени времена живее в красивото панагюрско село Баня. Селото се нарича така заради над двадесетте топли минерални извора в землището му. Като трето момче в семейството на Тренчо и Стана, през 1836 г. се ражда малкият Григор, наричан от всички Груйо – име, което му остава за цял живот. Малкото момче израства с нежните грижи на баба си Нена, която го възпитава в непримирим български дух. Това си проличава в случаи, в които младокът дръзвал да подиграва преминаващи през селото турци, а после баба му да се застъпва за него и да го отърве от пердах.

През 1858 г. се жени за Нейка Мутева, като в годините след това имат пет дъщери, три от които умират скоро след раждането им. През 1863 г. остава вдовец с две невръстни деца на ръце – Димитра и Анна. През същата година поп Груйо се връща в Баня като свещеник, като енорията му включва и съседното село Мечка. Така младият мъж трябва да се грижи за двете си деца, да служи в двете села, да бъде учител, да участва и в обществените дела.

През 1854 г., след обучение в метоха на Рилския манастир в Самоков, Груйо се връща в родното си село и става учител и църковен певец. Така изкарва две години, а после учителства във Ферезлий (Овчеполци) и Кавак дере (Тополи дол). През 1858 г. получава свидетелство за свещеническо достойнство от йеромонах Игнатий Рилец. Ръкоположен е за свещеник и служи във Ферезлий и Кавак дере до 1863 г.

Важен момент в живота на свещеника е срещата му с Левски, който посещава Баня при обиколките си – поп Груйо става член на комитета в родното си село и посвещава живота си на делото на българското освобождение. След смъртта на Левски комитетът не е активен чак до февруари 1876 г., когато на 8 февруари Бенковски посетил Баня, за да основе нов комитет. За негов председател единодушно е избран поп Груйо, а темпераментната му 18-годишна дъщеря Димитра се заканва да хване жив местния полицейски чиновник Ахмед ага. Попът става един от близките съратници на Бенковски. Къщата на свещеника се превръща в място за срещи на комитети, а дъщерите му започват да подготвят фишеци за бъдещото въстание. На 25 март свещеникът заклева панагюрци, а на 31 март поп Груйо подвежда под клетва мъжете в село Мечка, които след негова пламенна реч до един се заклеват да служат на делото на въстанието.

Един от паметните моменти в живота на поборника е събранието в Оборище. Поп Груйо заклева всички пристъстващи, а великият момент ни е предаден в Захари Стояновите „Записки по българските въстания“:

„Щом се появиха емблемите на християнското величие пред лицето на депутатите, Бенковски и другите апостоли наведоха саблите си надолу в земята и клюмнаха глави в знак на благоговение и страхопочитание към божествената служба. Колкото и да бях уверен, че измежду апостолите нямаше хора със строга набожност, в тоя случай обаче съм готов да засвидетелствувам, че те благоговееха с чисто сърце, без никакво лицемерие и фарисейство.“

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Свещеникът описва думите на клетвата си в своята поема „Записки по Средногорското въстание“ така:

Тако ми свято име Божие,
Тако ми светло сие оружие,

Тако ми майчино сладкое млеко,
За свобода и отечество да умрем юнашко!

До последна капка кръвта ще си пролея,
Догде врагу и тирану одолея!

Назад не ще да се повърна,
Догде желанието си не изпълня!

Такова обещание сега давам —
За в бъдеще пред Бога ще отговарям!

Въстанието избухва в Копривщица и Панагюрище на 20 април, а ден по-късно поп Груйо вече е там, за да освети знамето на въстанието. Той се бие смело в битките край Панагюрище и дори предвожда чета от 30 души, изпратена от панагюрци на село Петрич, но помощта идва късно – когато пристигат на 29 април селото е опожарено. На връщане към въстаническата столица четниците виждат подпаленото Панагюрище и се разделят – повечето отиват към село Баня, а то е изоставено от жителите си. Поп Груйо се вижда за последен път с Бенковски в нощта на 1 срещу 2 май, по всяка вероятност край село Мечка, макар самият той да твърди, че това е станало в лагера „Свети Никола“ близо до Панагюрище.

За да спасят съселяните си от гонения поп Груйо Бански и другарите му се предават на турците и са влачени от зандан към зандан, а накрая са осъдени на затвор в Мала Азия – град Коня. След победоносната Руско-турска война, той се прибира в родното си село. Посрещнат е тържествено от своите съселяни, а учениците декламират следните редове:

„Добре дошъл, ах, страдалче,
Зарад нашия народ:
Верни бяхте да страдате
За народа дор до смърт.“

Отново поема службата си, а авторитетната му фигура се мярка често и в селската кръчма. Един пътешественик описва срещата си с него през 80-те години на XIX в. така:„И ний видяхме на прага един среден човечец, с орлов нос, с възсиволяви очи, белизнява брада, с малко калпаче на главата, с покъсани обуща на боси крака, със засукани ръкави до лакътя, с луличка в устата, с тояжка в ръката, простодушен и весел поглед…Той ни протегна ръка и извика тутакси: Що ще пиете, момчета?“

10 юни 1907г. Среща на останалите живи делегати на Оборище през 1907 г.

Съселяните му го наричат „живо сребро“, а здравата му житейска философия е устояла на премеждията.

Свещеникът никога не забравя славния Бенковски и често казва:„Добре стори Бенковски, че се уби – инак колко щеше да му чини капата днес?“. Всяка година до края на живота си на 20 април, поп Груйо отива до Оборище, за да направи панихида и водоствет за загиналите въстаници.

През 1897 г. поп Груйо написва поемата си „Записки по Средногорското въстание“, като помага на видния изследовател на Априлското въстание Димитър Страшимиров с препис от поемата си. Получава скромна поборническа пенсия от 60 лева. През 1893 г. се оттегля от службата си в църквата и моли Народното събрание да му отпусне малко по-голяма пенсия.

На 17 ноември 1908 г., на 72 годишна възраст тихо угасва свещеник Груйо Тренчов – заклел делегатите на Оборище, революционер и свещеник. По негово желание е погребан в гробищата, а не в двора на църквата, както му се полага.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Необикновеният живот на поп Груйо Бански – свещеникът революционер
4.6 от общо 18 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 42 години, по образование и професия икономист. Дългогодишен изследовател на българската история с фокус върху войните за национално обединение в периода 1912-1918 година. Автор е на три книги.

Отговор