арх. Дабко Дабков
арх. Дабко Дабков

Арх. Дабко Петров Дабков е едно от големите имена в архитектурно-строителното минало на Варна. Роден е на 21 януари 1875г. в Трявна. Още като дете пристига във Варна, където учи в Мъжката гимназия „Фердинанд І”. Висше академично образование завършва с отличие в Мюнхен, Германия през 1899г. Завръщайки се в България, арх. Дабков става част от плеядата архитекти и инженери, които привнасят достиженията на европейската архитектурна традиция, спомагаща за изграждането на новия модерен облик на Варна.

В творчеството на арх. Дабков преобладават елементи от различни стилове и направления – необарок, неоренесанс, сецесион, ар деко и пр. За периода до 1941г. той оставя на поколенията над 350 сгради, за жалост към днешна дата част от тях не съществуват, поради редица причини. Сред забележителните осъществени и съхранени архитектурни проекти на Дабко Дабков могат да се посочат Аквариумът, гранд хотелите Лондон и Мусала, Щабът на ВМС (съвместен проект с арх. Стефан Венедикт Попов), първата жилищна кооперация във Варна и още редица други.

Арх. Дабков взима активно участие в изграждането и завършва в настоящия вид зданията на Търговското училище /днес Икономически университет/ и Драматичния театър „Стоян Бъчваров”. Освен като висок професионалист Дабко Дабков е сред изявените общественици на Варна – участва в различни благотворителни изяви, Ротари клуб и на два пъти е избиран за общински съветник. Съучредител е на Варненската Техническа Дружба, клон на БИАД (Българско инжинерно-архитектурно дружество), а също така участва и в комитета „Българско Възраждане”, който осъществява забележителния проект „Алея на Българското Възраждане” в Морската градина.

хотел Москва във Варна
хотел Мусала във Варна

На 30 април 1906 г. арх. Дабко Дабков се жени за Анна Стойкова Йорданова (1885-1970 г.), дъщеря на известния военен лекар д-р Стойко Йорданов и Иванка Бърнева Радева, която от своя страна е племенница на братята Никола и Сава Георгиевич, най-щедрите дарители за построяването на първото българско училище във Варна през 1865 г. От брака на Дабко и Анна Дабкови се раждат две дъщери – Иванка (1908-1973 г.) и Гинка (1920-1985 г.). Семейството живее в собствения си дом във Варна на ул. „Плевенска”.

Дабко Дабков взема участие във всички войни за Национално обединение (1912-1918г.). Включен е в състава на Осми Приморски полк. През Балканските войни той се сражава край Бунар Хисар, а през Първата световна война в Южна Добруджа (1916г.) и на Южния фронт (1917-18г.). Започва военната си кариера с чин поручик, а в края на войната арх. Дабков е с чин капитан и е носител на редица ордени и военни отличия.

След 1918 г. арх. Дабков се завръща във Варна и възобновява строителната си практика. Съставя проекти за редица изключителни частни домове и обществени сгради. Голяма част от тях са декларирани недвижими културни ценности. През 1941 г. архитектът се оттегля от професионалната си дейност на заслужена почивка сред семейството си. Ползва се с изключителен авторитет и почит сред съгражданите си.

За съжаление, след политическите промени в България, настъпили на 9 септември 1944г., семейство Дабкови преживява тежък период. Отнема се почти цялото им имущество, самият арх. Дабков е разследван от новата власт и е обявен за „враг на народа”. Именно това унижение след един достоен живот, не успява да преживее варненският архитект. На 8 април 1945г. Дабко Дабков умира на 70-годишна възраст. Стотици варненци се събират за последно сбогом в Централните гробища. А днес името на този бележит варненец постепенно започва да се откроява от дълбоката сянка на забвението.

Автор: Християн Облаков

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор