Чешките капелмайстори и създаването на първия военен оркестър

0
307
Царският симфоничен оркестър заснет в Тронната зала на Двореца в София края на 30-те години на XX век

Знаете ли, че появата на първия военен оркестър в България предхожда подписването на Търновската конституция, създаването на първото българско правителство, избирането на Александър Батенберг за княз.

Първият военен оркестър се заражда, когато единствената действаща институция у нас е Учредителното събрание.Той е първият професионален оркестър в новоосвободената България. Заради големите политически събития хората тогава едва ли осъзнавали значението от създаването му в по-нататъшното развитие на музикалната култура в България.

В края на 1878 г. руският комисар в Княжество България ген. Александър Дондуков-Корсаков нарежда съставянето на оркестър при армията. Началникът на Българската войска ген. Александър Шелейховски влиза в преговори чрез руското посолство във Виена с директора на частната Военна музикална консерватория в Прага – Павлис. Проектът предвижда образуването на два духови оркестъра – при Първа пехотна Софийска дружина и при Девета пехотна Търновска дружина. Преговорите водени през септември 1878 г. завършват с проектодоговор за наемане на чешки музиканти.

В края на януари 1879 г. като официален представител на Българската войска за Прага заминава майор Вулпиус. Той е упълномощен да се срещне с бъдещите музиканти, за да уговори всички условия. Възникват някои трудности и от България нареждат създаването само на един военен оркестър. Музикантите са намерени, уговорено е месечното възнаграждение, както и закупуването на нови инструменти. Така на 31 март 1879 г. чешките музиканти пристигат във Велико Търново.

Йозеф Хохола

Първият български военен духов оркестър включва 21 души, съставен е от капелмайстора Йозеф Хохола и музикантите Томаш Кулхави, Мартин Шилханек, Венцел Вапенка, Антонин Чихак, Едуард Краузе, Франц Лудвиг, Антонин Новотни, Кайетан Новотни, Йозаф Ванята, Йозеф Лубаш, Вацлав Пелишек, Ян Вахмайстер, Ян Албрехт, Карел Рацински, Венцел Леховец, Йозеф Ратаутски, Ванцел Кучера, Емануел Блански, Матей Вондрачек и Матей Прел. За първи път оркестърът се появява пред обществото на 17 април 1879 г., на тържествата около провъзгласяването на Александър I Батенберг за княз на България и подписването на Търновската конституция.

Във Велико Търново оркестърът пребивава около месец, след което е зачислен към Първа пехотна Софийска дружина и на 19 май 1879 г. се премества в София. В продължение на 5 години това е единственият щатен оркестър към армията. По-късно неговите музиканти са назначени като капелмайстори на новосформирани оркестри към пехотните части.

Военните духови оркестри имат огромно значение за дейността на военните единици. В мирно време те участват в ежедневието им, във вечерната и строева проверка, в походи, в тържества и вечеринки.

По време на война повдигат бойния дух и увеличават двойно силата и решителността на войниците. Тяхната дейност не се разпростира само в ежедневието на полка, те участват дейно и в културния живот на страната.

Капелмайсторското емигрантско присъствие в България играе основна роля за съхранението и разгръщането на българския музикален фолклор и развитието на музикалната ни култура. С ръководените и създадени от чужденци духови оркестри се поставя началото на оркестровото дело у нас.

В първите години след Освобождението духовите военни оркестри са единствените разпространители на музикална култура, извършват голяма музикално-възпитателна и просветна дейност. Те са първите професионални инструментални състави, които насочват слушателите към значителни произведения на европейската класическа и на българската народна музика. Играят първостепенна роля за музикалното възпитание на широки слоеве от населението.

Значим е и приносът на чуждестранните музиканти по отношение развитието на българското училище. Чешките музиканти и учители подпомагат младата българска държава в процеса на нейното педагогическо укрепване. Дейността на учителите по музика се простира и в извън урочна работа, чрез организиране и ръководене на хорове и инструментални състави, както и композиране на творчество за техния репертоар. Изявите им се превръщат в истински празник за населението.

Чешките музиканти се явяват и като родоначалници на много направления в музикалната ни култура, сред които появата на първата българска китка за духов оркестър от Франц Шветска; написването на един от първите учебници по пеене в България – „Учебник по пението с теория и практика за употребления в средните и начални училища в Българско. Част I“ от Йозеф Каломати; благодарение практичността на Йозеф Хохол е направен първият опит, макар и наивен, за създаване на програмно българско музикално  произведение – „Боят при Гургулят”.

С активната си концертна дейност в градове от цяла България чешките капелмайстори изпъстрят културния живот. Интерпретациите им изобилстват в стилистично и жанрово отношение. Запознават българския слушател с произведения от различни композиторски школи. Повечето от тях сами създават фолклорни произведения, полки, кадрили, валсове, като се стремят да съчетават в тях европейски музикални и творчески похвати с битуващите традиции на българския град. По този начин те спомагат за създаването на музикален вкус и усет в българина.

Капелмайсторите и военните музиканти създават безсмъртни бойни маршове, поради факта, че те са начело на всички войни. Преминават през бурии и куршуми, пресичат стръмни планини и дълбоки урви, овладяват крепости и укрепления по време на Сръбско-българската, Първата Балканска, Втората Балканската (Междусъюзническа), Първа световна и Втора световна война. Дори в най-тежките и безнадеждни моменти на българската армия те повдигат бойния дух, а именно там на бойното поле се раждат нетленни бойни песни, като „Велик е нашият войник”, „Един завет”, „Булаир”.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Чешките капелмайстори и създаването на първия военен оркестър
5 от общо 2 глас(а)
Йоана Василева
Йоана е 25-годишна, бакалавър по „Информационни фондове на културно-историческото наследство“. В момента учи магистратура – „Медийна информация и реклама“ в УНИБИТ. От 13-годишна танцува народни танци, като именно към фолклора и традициите има засилен интерес. Най-голямата ѝ страст е да пътува, като обича да посещава непознати места, но и да преоткрива добре познати стари.

Отговор