Листчето с „Предсмъртно” и „Прощално” Бойка твърди, че непрестанно носела със себе си. След екзекуцията на поета тя ги преписва в няколко екземпляра и ги раздава на близки и роднини.
Льо Ге е първият френски дипломат, който е изпратен като постоянен представител в София. Освен със спасяването на бъдещата столица, френският алтруист ще бъде запомнен като голям приятел на България и с други пробългарски позиции.
Михалаки Георгиев е сред личностите, които имат особен принос в подема след Освобождението. Виден общественик, дипломат, финансист, писател и агроном – известният видинлия оставя в наследство множество научни статии, доклади, а също и уникално литературно творчество.
Произведенията на художника Илия Бешков свидетелстват за сигурна ръка и рядкa виртуозност както в живопистта, така и в графичното изкуство. През целия му живот рисунките се увеличават постоянно, а днес можем да се насладим едва на някои от тях.
Рафаил Попов е основоположник на праисторическата наука в България. Добре известни са неговите приноси към археологическото и палеонтоложко поучаване на редица български пещери и цялостното развитието на археологията в страната.
През 2017 година се навършиха 150 години от създаването на Южнославянския пансион на Тодор Минков в град Николаев.
Книжовникът, който допринася най-много за културния възход и чието творчество оказва най-силно влияние не само в България, но и извън нейните граници, е патриарх Евтимий.
В настоящия материал ще разберете как българският цар от Скопие Константин Тих-Асен влиза в съюз с татарския хан Берке, за да спаси селджукски султан от византийски плен и какви последица има това за българската държава.
Защо Иван Шишман избира Никопол и защо не помага на обсадения Търновград? Един наскоро намерен документ в библиотеката на Румънската академия на науките хвърля светлина върху драматичните събития в Търново, описани от Григорий Цамблак.
Настоящият текст е първа част на изследване, обхващащо войната на Тервел срещу арабите и разглежда предисторията на победоносния за България конфликт.
Лайош Кошут е личност, която успява да спечели уважението както на привържениците, така и на противниците си. Общото желание на българи и унграци през XIX век – да постигнат политическо освобождение, е една от причинте българският народ да има такива симпатии към Лайош Кошут.
Неговите войници и офицери го помнят като стегнат и строг командир, който винаги ще ги похвали, и винаги ще ги защити от несправедливостите. В същото време той е взискателен, предвидлив, истински професионалист. Представяме ви ген. Иван Колев.