Пропагандата е вероятно толкова стара, колкото и човешката цивилизация. Векове наред тя е използвана за насочване на общественото мнение в посока, следваща определена политическа кауза или гледна точка.

Макар столетия наред пропагандата да е инструмент в ръцете на властта, тя се развива мащабно и се институционализира едва в началото на XX век, когато светът се изправя пред серия от регионални и световни конфликти.

Първата организирана и координирана правителствена пропаганда стартира с избухването на Първата световна война. Независимо за коя държава се отнася, нейните цели в този период са сходни и най-общо казано са три на брой – да се защити справедливостта на държавната кауза пред обществото, да се наберат доброволци за военните действия и да се демонизира врага.

Великобритания е един от най-удачните примери за появата и развитието на организираната военна пропаганда. Там тя си има и свой държавен орган – „Бюро на военната пропаганда“ като част от Министерството на външните работи. Задачата на тази институция е да се грижи за имиджа на правителството и армията. Държавният апарат впряга всички налични инструменти за въздействие върху общественото мнение – медии, кино литература и др. Водещи вестници като „The Times”, „Daily Mail” и „Daily Express” например са задължени да публикуват текстове, в които се приписват престъпления на германците, а също и илюстрации, представящи лъжовните престъпни актове.

Аналогични процеси се развиват и в Германия. Там пропагандната машина обаче се сблъсква с външна пречка – англичаните скъсват подводните комуникационни канали на страната и тя е възпрепятствана да информира света. Немците все пак намират алтернатива, използвайки голяма предавателна станция в Науен, която изпраща съобщения чрез радиовълни.

Подобни процеси протичат в повечето държави, част от световния конфликт, като вероятно най-познатият ни пример за военна пропаганда е един прословут американски плакат, разпространяващ се масово в САЩ по това време. Той изобразява националния символ „чичо Сам“, който призовава мъжете да се включват се запишат в доброволческите редици с думите „Искам те за американската армия“.

През юли отбелязваме рождението на Апостола. В навечерието на годишнината поръчайте луксозното издание на "Писмата на Левски" с 33% отстъпка.

КЪМ МАГАЗИНА

В този смисъл, не бива да ни изненадва, че в България също се развиват пропагандни процеси. Те се разгръщат в пълен мащаб по време на Голямата война, но имат своите традиции няколко години по-рано – по време на Балканските войни.

Макар през 1912 година назряващият балкански конфликт да е посрещнат с ентусиазъм в страната, властта се вижда принудена да насочва общественото мнение в посока подкрепа на военните действия. Особено когато става ясно, че Балканската война сама по себе си няма да донесе това, за което българите мечтаят.

В тази първа част на поредицата „Българската военна пропаганда“ ви представяме галерия от любопитни пощески картички, плакати и постери, разпространяващи се из печата в периода 1912-1913 година. Приятно разлистване!

„Един от Първа дивизия“ е разказ за хората – за орача и чиновника, за занаятчията и учителя, за богатия и бедния, за неграмотния и образования. България ги призовава и те оставят семействата си, стичайки се под знамената на своите полкове...

ПОРЪЧАЙ ТУК

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Българската военна пропаганда през Балканските войни (галерия)
4.6 от общо 42 глас(а)
Марио Мишев
Марио Мишев е на 25 години. Бакалавър по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от четири години.

Отговор