Александър Стамболийски. Това име години наред е събуждало и ще събужда полюсни чувства у българите. Не можем да кажем дали това е така, защото земеделският лидер се стреми към романтичната идея, поне на думи, да работи за бедното селячество в ущърб на „богатата българската буржоазия“, или пък заради неговата реформаторска дейност. Самият факт, че все още има хора, които отъждествяват своя идеал за политик с него, говори за значимостта му в рамките на българската историческа памет. В следващите редове ще се опитаме да ви представим по един безпристрастен начин личността на Стамболийски.
Александър Стамболийски е роден на 1 март 1879 година в село Славовица. Учи последователно в земеделското училище в Садово и Лозарското училище в Плевен. В последното младежът среща преподавателя Янко Забунов, който вдъхва в него първият сериозен интерес към политиката, поканвайки го да се присъедини към учредяването на Български земеделски народен съюз. Стамболийски е силно привлечен от „земеделската идея“, но връх в него взима желанието да продължи своето образование в Германия. В най-бързо развиващата се Велика сила той учи агрономия, но не след дълго болест го заставя да се завърне в България.
Озовал се отново в родината, Стамболийски активно се включва в политическия живот като член на БЗНС. Благодарение на своята енергична и властна натура, той бързо се издига във вътрешната йерархия на земеделската организация и от 1905 година може да се каже, че вече е неин ръководител и идеологически оформител. Първоначално Стамболийски и БЗНС не представляват основен фактор на българската политическа сцена. Това се променя едва след крахът на България във войните за национално обединение и настъпването на Втората национална катастрофа.
Откритата агитация на Стамболийски за неутралитет на страната в Първата световна война става причина той да бъде задържан и осъден на доживотен затвор. През септември 1918 година е освободен и изпратен на фронта със задачата да успокои надигналото се недоволство срещу властта у войниците. Земеделският лидер вижда в разбунтувалата се маса възможност да се добере до властта и решава да окуражи „клетвопрестъпниците“, заставайки начело на създадената Радомирска република. В крайна сметка, разбунтувалите се войници са разбити край София, а техният водач се покрива.
Въпреки провиненията си, Стамболийски скоро е амнистиран и се завръща към своята политическа дейност. През януари 1919 година той за първи път влиза във властта първоначално като част от коалиционното правителство на Теодор Тодоров, а впоследствие става министър-председател. Така именно на него се пада тежкото бреме на 27 ноември 1919 година да подпише пагубния за страната Ньойски договор.
Крахът в Първата световна война бележи началото на тежка криза за България. На фронта умират близо 105 000 души, а броя на ранените надхвърля 200 000, икономиката на страната е разбита, наложени са ѝ тежки репарации. Изгубена е и изключително важната територия на Беломорска Тракия. Във външнополитически план държавата е в пълна изолация без подкрепа от която и да е Велика сила, заобиколена от по-добре въоръжени от нея агресивни съседи. Българската армия също е свита до 33 000 души.
Трудно може да се намери българско семейство, което не е засегнато от войната. Националната мечта е разбита, а духът понижен. Хората са обезверени и лесно податливи на популистки обещания. В това затруднено положение политическата конюктура в България рязко се променя. На преден план излизат левите партии, част от които е и БЗНС. В потвърждение на тази констатация са резултатите от провелите се на 21 май 1920 година парламентарни избори, на които най-голям процент от вота получават БЗНС и БКП. БЗНС води убедително, но местата, които земеделците получават в Народното събрание, се оказват недостатъчни за самостоятелно управление. За коалиране с друга сила не можа да става дума – такова е едно от предизборните обещания, с които е привлечен народът. Подтикнат от желанието на всяка цена да управлява самостоятелно, Стамболийски си изфабрикува мнозинство, касирайки част от депутатките места спечелени от останалите партии.
Стремежът на БЗНС да се открои от предходните управляващи „буржоазни партии“ проличава още в началото на неговия мандат. С всички действия земеделците недвусмислено показват, че те ще защитават единствено интересите на селяческото съсловие. Според тях то представлява около 80% от цялото българско население и трябва да управлява държавата единствено в свой интерес. Това обстоятелство влиза в пълен разрив с принципа на представителната демокрация.
Въпреки всички негативни краски, управлението на Стамболийски може да се характеризира като изпълнено с мащабна реформаторска дейност. Главни негови въведения са аграрната реформа и трудовата повинност. По своята същност аграрната реформа цели да оземли част от пристигналите след края на войната в страната български бежанци. С нея се забранява притежанието на поземлен имот над 300 декара, като едрите собственици губят имуществото си, с което надвишават норматива. Макар тази реформа да е с привидно добронамерени цели, с времето тя става предпоставка за развитието на голяма корупция сред чиновническия апарат. Също така земята се оказва недостатъчна, за да бъде раздадена на прииждащите бежанци.
По друг начин стои въпросът с въведената трудова повинност. Замисляна в самото начало като начин за поддържане на военната култура на населението, постепенно тя се превръща в реформа, насочена към извличането на икономическа изгода. При нея принципа на действие е следният – за големите държавни строежи биват мобилизирани младежи, навършили 20 и девойки на 16-годишна възраст. Това нововъведение се оказва изключително ефективно, подпомагайки съживяването на съсипаната от войната българска икономика.
Успоредно с реформаторската дейност на БЗНС, насочена главно към подпомагането на селското българско население, започва и потискането на набеденото за враг на селячеството градско население, интелигенция и военни. Репресиите срещу тях превръщат Стамболийски в общ противник на всички останали политически партии, включително и комунистите. Смятащият се за всесилен земеделски вожд сякаш не им обръща внимание и вкарва в сила едно от обещанията, които го издигат на власт – да накаже виновните за включването на България в Първата световна война. За тази цел е насрочен и референдум, на който да се вземе решение дали да бъдат съдени виновниците за двете национални катастрофи. Под силен натиск на земеделците решението от референдума е такова, каквото те желаят и им позволява да „обезглавят“ голяма част от опозиционните им политически формации, чиито лидери са подсъдими. Изграденият репресивен апарат на БЗНС също така включва и създаването на въоръжено партийно формирование наречено „оранжева гвардия“, което често е използвано срещу несъгласните с земеделското управление.
Стамболийски си създава врагове и със своята външна политика. Той изцяло пренебрегва българите в Македония и тяхната съдба, която е изключително тежка, откакто те остават под властта на сърби и гърци. Лидерът на БЗНС прави и нещо повече – за да се сближи с Кралството на сърби, хървати и словенци, той се задължава да ликвидира ВМРО, прибавяйки по този начин още един враг в списъка си.
На провелите се парламентарни избори през 1923 година БЗНС печели пълно мнозинство, което до голяма степен се дължи на промяна в избирателната система. Стамболийски се чувства по-силен от всякога и се заканва да „векува на власт“. Засилва се терорът на представителите на различни от селското съсловия, умножават се и комитетите за селска диктатура. За всички става ясно, че зад самохвалството на земеделския лидер, стои истинската амбиция да установи власт, доближаваща се до представите за тоталитарност. В тази обстановка враговете на земеделците се обединяват и поведени от Военната лига и Народния сговор, на 9 юни 1923 година извършват преврат, с който свалят от власт Стамболийски. Няколко дни по-късно той е заловен при село Голак, отведен във вилата му в село Славовица и убит след серия изтезания от дейци на ВМРО.
Управлението на Стамболийски остава трайна диря в българската история. То идва в момент, когато страната се намира в изключително затруднено положение, но въпреки това отчасти успява да стабилизира състоянието ѝ. Все пак трудно можем да наречем неговото властване успешно, най-малкото защото то поставя началото на един период на разединение в българското общество, във време когато за да пребъде, то се нуждае преди всичко от обединение.
