Българската диаспора от Бесарабия може да се похвали с много дейци за възстановяването на българската държавност и за просперитета на България като независима държава. Сред тях се отличават Олимпий Панов, Александър Малинов, Данаил Николаев, Димитър Агура, Иван Колев и стотици други. Редом до тези велики българи стои и една несправедливо забравена личност. Това е първият български офицер на служба във флота на млада България и негов първостроител, герой от Сръбско-българската война – Александър Фудулаки.

Етническа карта на Южна Бесарабия
Етническа карта на Южна Бесарабия

Александър Георгиев Фудулáки е роден в българското село Код-Китай (наричано в народа Бабáта, официално – Островное), което се намира в Южна Бесарабия. Годината на раждането му не е известна със сигурност. Най-вероятно е роден около 1855 година. Ранното си образование получава в родното си село, където неговият баща Георги Николаев Фудулаки е учител. От ранни години се запознава с революционните идеи. В началото на 60-те години в Бабáта е учител Димитър Козлев, брат на Никола Козлев, а в комшийското село Задунаевка през 1866-1867 година учителства Христо Ботев.

През 1873 година Фудулаки започва да учи в Новоросийски университет в град Одеса, където става един от първите стипендианти на Попечителството на българските колонии. Стипендиите се изплащат чрез пари, събрани из българските колонии в Бесарабия, за да имат възможност млади българи от този край да получат висше образование.

Резонансът в руското общество, предизвикан от кланетата при потушаването на Априлското въстание и очакванията за нова война с Турция, кара Фудулаки да остави ученето и без да чака мобилизация и създаване на българско опълчение, той доброволно се записва в редовете на Руската армия, където на 3 декември 1876 година е приет като редник в 59 пехотен Люблински полк. В този полк по онова време има голям брой войници-българи, постъпили доброволно на руска служба, дочули, че ще има война с душманина.

Руско - турска война - Десантът при Свищов, художник Николай Дмитриев-Оренбургски
Руско – турска война – Десантът при Свищов, художник Николай Дмитриев-Оренбургски

На 12 (24) април 1877 година Русия обявява война на Турция. Руските войски преминават Дунава. Фудулаки се сражава за освобождението на Прародината си близо до село Люблен, област Търговище.

Руското командване разбира, че след освобождението ще са необходими квалифицирани кадри за армията на България, като за тази цел още по време на войната са изпратени доста българи да следват военни учебни заведения. Така на 16 септември 1877 година Александър Фудулаки е командирован в Одеското пехотно училище – старши клас, като е преименован от редник в юнкер. Завършва училището със звание прапорщик и е зачислен на 16 май 1878 година в 115 Вяземски полк. На 7 ноември е уволнен от руска служба със звание подпоручик с молба да му се запази същото звание.

Една година прекарва в родното си село Бабáта. Но силната му съпричастност към съдбата на родината и дълбоката му убеденост, че неговата всеотдайна служба под знамето и́ е необходима и неотложна, го карат да търси начин за реализирането на тези вътрешни искания. Впрочем, такава е съдбата на мнозина българи, родени в Бесарабия.

С Височайши приказ на княз Александър Батенберг от 29 декември 1881 година Фудулаки е назначен в българската войска. В седма пеша Лом-Паланска дружина подпоручик Фудулаки е на служба в продължение на две години. Става и командир на дружинната учебна команда, получава звание поручик.

По това време се изострят проблемите с кадровото осигуряване на Флотилията и Морската част, възникнали още през 1880 година, когато някои от руските офицери ги напускат по собствено желание. За командването в лицето на капитан-лейтенант Конкеевич става ясно, че само личен състав от български офицери и специалисти може отговорно и всеотдайно да служи и да даде своя принос за по-нататъшното изграждане и развитие на военния флот. По време на флотската служба личният състав трябва да придобие солидни знания и подготовка, изисквани от войниците. Задачата се усложнява поради пълното отсъствие на какъвто и да е било опит в тази сфера сред българите. Това е било невъзможно без назначаването на опитен пехотен офицер за командир на Портовата рота.

Крайцерът „Надежда“

Така, на 31 декември 1883 година за неин командир е назначен поручик Александър Георгиев Фудулаки. Той е първият български офицер, назначен на служба във военния флот на България. С неговото назначаване се създават необходими условия за значително подобряване на пехотната подготовка на матросите. Поставя се начало за привличане на служба във флота и на други български офицери и специалисти във всички структурни звена на Флотилията и Морската част. Това е жизнено важно за българския военен флот. Така, след една година младата българска държава бива разтръсена от решаващи събития, които едва ли щяха да бъдат толкова успешни без добре подготвени кадри.

Поручик Фудулаки е на служба във Флотилията и Морската час в знаменателно време на промени и изграждане на структурните, организационните и кадровите елементи на бъдещия български военоморски флот. Участието на Фудулаки в тези процеси дава основание на Иван Колев да назове Александър Георгиев Фудулаки като един от първостроителите на флота.

От края на 1884 година до септември 1885 година той е на служба в трети пехотен Бдински полк като командир на рота. В този период е произведен в звание капитан, най-високото военно звание в Българската армия по онова време.

Заминаването на българските войски от турската към сръбската граница.
Заминаването на българските войски от турската към сръбската граница.

На 24 септември 1885 година е назначен за командир на дружина във Втори пехотен струмски полк. Една седмица по-късно Фудулаки е командирован на турската граница, където заедно с дружината си подготвя границата за евентуално нападение от страна на Турция. Там престоява до изненадващата атака на сърбите над Българя. Когато тя започва, дружината на Фудулаки, заедно с доброволческата чета на дядо Ильо войвода, са прехвърлени от турската граница през Кюстендил към село Извор на границата със Сърбия. Именно тук българските войски поемат първия удар в тази война, а и изобщо в своята следосвобожденческа история. Именно тук, на върха Цветков гроб, българските войници за първи път се вдигат на прочутата атака „на нож“. Поради неблагоприятните условия и численото превъзходство на сърбите, отрядът е принуден да се оттегли към Радомир. Сръбската Моравска дивизия заема Брезник и се насочва към Сливница, за да удари нашите главни сили в гръб. Постъпва нареждане от Централния щаб да се формира отряд в Радомир от останалите живи войници. Командир на отряда е българин от Бесарабия – капитан Стефан Кисов, а Фудулаки е един от офицерите, разработили плана на предстоящото сражение.

Началник-щаба на войската – капитан Рачо Петров издава заповед, с която нарежда да се употребят всички сили и средства, като на всяка цена да се задържи противника, дори това да означава да се пожертва целия отряд. С 1949 войника, 339 от тях са от дружината на Фудулаки, Радомирският отряд близо до Брезник напада Моравската дивизия, която е само на десетина километъра от българските главни позиции при Сливница.

Фудулаки със своята дружина е в първия ред на атаката. В съотношение един на шест войници отрядът води тежко сражение с много загуби и е принуден да отстъпи. Все пак той съумява да изпълни заповедта –  забавя сръбската дивизия на цяло денонощие. Това тактическо поражение на българите, всъщност, е стратегически успех, спомогнал за победата в Сливнишкото сражение ден по-късно. Капитан Фудулаки е тежко ранен и е изпратен на лечение в Софийската болница. Командир на отряда Стефан Кисов по-късно пише в своите спомени: „Макар и тежко ранен, капитан Фудулаки не отстъпва…“. За проявен героизъм той е награден от княз Батенберг с военен орден „За храброст“ II степен.

През следващата 1886 година Фудулаки заема длъжността окръжен войнски началник последователно в Кюстендил и Видин. От 27 януари 1887 година е назначен за командир на шести пехотен Търновски полк, който е дислоциран във Велико Търново.

Като командир на полка – капитан, а от 1 април 1887 година майор, Фудулаки отново е свидетел и деен участник в съдбовни за България събития. За потушаването на избухналия на 17 февруари 1887 година в Русе бунт на русофилите от командвания от него Шести пехотен търновски полк е изпратена сборна рота в състав от 128 души.

Участието в организирането на посрещането и престоя на новоизбрания княз Фердинанд на 1 август 1887 година във Велико Търново поставя майор Фудулаки и полка, командван от него, отново в ролята на преки участници. Същия ден Фердинанд издава Указ № 850, с който се обявява за командващ Шести пехотен търновски полк.

Знаме на 24-ти пехотен Черноморски полк снимката е взета от: http://www.boiniznamena.com
Знаме на 24-ти пехотен Черноморски полк
снимката е взета от: http://www.boiniznamena.com

Александър Фудулаки е командир на шести пехотен Търновски полк до 8 декември 1888 година, когато е назначен за командир на 24 пехотен черноморски полк, дислоциран в Бургас. По време на службата в полка той е произведен в звание подполковник.

Подполковник Александър Фудулаки завършва военната си кариера като командир на 24 пехотен Черноморски полк, станал легендарен по време на Балканските войни. Именно под успешното начаство на Александър Фудулаки, който възпитава подготвени военни кадри, този полк е орисан да стане легендарен.

Нямаме снимка на Александър Фудулаки, но в „История на 24 пехотен Черноморски на Н. В. Царица Елеонора полк“, издадена през 1939 година, намираме описанието му:

„Майор Фудулаки беше сериозен офицер. На ръст среден, с голяма черна брада. Беше много съсредоточен върху работата си. Обичаше войниците си и полагаше големи грижи за тях. Към офицерите беше много строг. Държеше много на морала. Често проверяваше полка и особено беше взискателен към офицерите си…“

Едва навършил 45 години, поради тежките условия на военната си служба, Фудулаки умира на 8 септември 1901 година Погребан е на градското гробище в Бургас.

Той има син на име Атанас, който е роден във Велико Търново на 7 февруари 1887 година. Той също тръгва по пътя на военната кариера. Взема участие в Балканската и Първата световна войни.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Александър Фудулаки – първият български морски офицер
4.8 от общо 19 глас(а)
Българска история
От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ. Нашата мисия е да достигнем до всички, които проявяват интерес към науката, а с приоритет е подрастващото поколение.

Отговор