„По волята на императора“- мисията на Каулбарс

В началото на септември 1886 година Княжество България е в криза – княз Александър Батенберг е свален от престола чрез военен преврат. За този преврат руският историк и дипломат Сергей Татищев пише:

Азиатският Департамент (отделът на руското министерство на външните работи, отговарящ за Османската империя и за България, бел. авт.) и неговите агенти в България не са чисти  от упрек в съучастие с тях (офицерите-организатори на преврата, бел. авт.).

Впоследствие е установено чрез разследване, че превратът става със знанието на министър-председателя Петко Каравелов, външния министър Илия Цанов и военния министър Никифоров. Княз Александър е детрониран, следва контрапреврат, начело на който застава председателят на Народното събрание Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров. След връщането на княза в България той се отрича от короната си и напуска страната. До избора на нов княз управлява регентски съвет, въведено е военно положение, офицерите-превратаджии са арестувани, а отношенията с Русия са обтегнати до крайност – руският дипломат в София Анатолий Неклюдов настоява за освобождаването на организаторите на преврата.

В този момент, на 12 септември 1886 година мъж на средна възраст в красива руска генералска униформа слиза на пристанището на Лом. Това е специалният пратеник на император Александър Трети генерал-майор Николай Василиевич Каулбарс, военно аташе във Виена. Изборът на генерала е лично решен от императора, външният министър Николай Гирс просто е уведомен за този избор. Каулбарс трябва да предаде на регентството и българското правителство волята на руския император.

И до днес фигурата на генерал Каулбарс е спорна. Според едни историци, той е дошъл с твърдото намерение да окаже натиск върху едно княжество без княз да приеме съветите на своя господар. Според други той е дошъл с искреното желание да помири княз Александър и императора, но събитията се развиват в съвсем различна посока. Днешният ни разказ е за развитието на тази злощастна мисия, довела до дълготрайно скъсване на отношенията между Руската империя и Княжество България и от гледна точка на руската дипломация е гръмък провал с тежки последствия за руската политика в региона на Балканите в края на деветнадесети век.

На 13 септември генерал Каулбарс е посрещнат близо до София от управляващия руското дипломатическо представителство Анатолий Неклюдов, както и от група български политици – Драган Цанков, Марко Балабанов, Тодор Бурмов, Стоян Данев и др. Те му организират тържествено посрещане, след което идва време за същинската работа на генерала. На следващия ден той представя акредитивните си писма на министъра на външните работи Григор Начович и посещава регентите и министрите.

Срещите преминават в делова атмосфера, като генералът не пропуска да намекне, че българското Народно събрание няма как едновременно да заяви почитта си към руския император и да изрази съчувствие към княз Александър. Според него всеки израз на привързаност към княза би се посрещнал с неудоволствие в Петербург. На 14 септември Каулбарс изпраща секретно циркулярно писмо под номер 917 до руските консули в България, съдържащо политическата програма на руския пратеник в 12 точки. Ето ги и тях:

1. Императорът, като има предвид единствено благоденствието на България, се надява че в сегашната криза, която засяга настоящето и бъдещето на страната, народът ще се обърне с пълно доверие към Русия.
2. Мина вече времето на думите, Русия очаква дела, които да докажат доверието на българите и да оправдаят поддръжката, която императорът ще им даде относително техните вътрешни, както и външни работи.
3. Русия никога не е мислила да пороби България, а, напротив, желае развитието на тази страна. Само като се осланя с пълна вяра на своите по-стари братя, България може да дойде до разрешението на кризата.
4. Съществуват факти, които подбуждат съмнение в тази вяра на българите, като например необнародването на телеграмата, която императорът благоволи да изпрати до регентите в отговор на поздравленията, изпратени до негово величество по случай имения му ден.
5. Изгарянето на знамената на възбунтувания полк (2 пеши Струмски полк, бел. авт.) произведе тягостно впечатление. Когато едни войски се покажат недостойни, отнима им се знамето и се поставя в една катедрална църква, но изгарянето на знамето е нещо нечуто във военната история на света и може да произведе само развращающе влияние върху юнкерите, пред очите на които то се извърши.
6. Ако е вярно, че Георгиевският кръст е бил изгорен със знамето заедно, българското правителство е извършило едно флагрантно нарушение на международните закони.
7. Фактът, че Народното събрание отправи поздравителна телеграма до императора и на другия ден изпрати съчувствена телеграма до Батенбергския принц, е смешен, нелогичен и хвърля печална сянка върху народните представители.
8. Нито Батенбергския принц, нито някой от неговите братя може да се върне някога в България.
9. Изборите за Велико народно събрание трябва да се извършат при пълна свобода, поради което:
10. Военното положение трябва да се вдигне, арестуваните да се освободят и изборите да се отложат за два месеца, за да имат време обществените страсти да утихнат, а народът да може зряло да обсъди решенията, които ще трябва да вземе.
11. Освобождението на арестуваните (офицери) се иска, защото настоящето правителство, което представлява една партия, няма право да съди членовете на една друга партия.
12. Призовават се всичките истински патриоти да забравят миналото и да гледат с пълна вяра на Русия.

В писмото четем и следните редове:

На Негово Величество бе благоугодно височайше да ми повели да употребя всички възможни средства за отстраняване от властта в България на настоящите незаконни регенти и правителство, като състоящи се от привърженици на княз Батенберг. Да съставя ново правителство без регентство под мое ръководство и да свикам Велико народно събрание, на което да предложа да се занимае с преразглеждане на съществуващата конституция, защото Негово величество е благоволил да приеме титлата Български велик Княз и Княжеството ще се управлява по конституционен ред с назначаване на императорски наместник.

И още:

На нас ни е възложено задължението по пътя на мирните уверения в доброжелателството на Русия да въздействаме върху съзнанието на населението, че за възстановяването на предишните дружески отношения между България и Русия, а така също на покровителството на Царя Освободител е необходимо да се отстранят сегашното правителство и регентство, като съставени против съществуващата конституция. Ако обаче по мирен път е невъзможно да бъдат достигнати желаните цели, да се прибегне до по-радикални мерки. В последния случай ние можем да разчитаме на нашата войска, на която е дадена заповед при необходимост по мое искане да завземе българската територия.

В писмото има указания да се привлекат български офицери към лагера на противниците на Регентството и в случай на нужда да се отпуснат пари по усмотрение на съответния консул. В книгата си „Из миналото на руската дипломация“ Сергей Татищев прави анализ на това писмо, съдържащ между другото и следното откровение:

С тези думи (на първа точка от програмата, бел. авт.) генералът постави руското дело в България на традиционната почва на нашата дипломация: великодушие и безкористност, не обръщайки внимание на това, че многогодишният опит напълно доказа несъстоятелността на тази система, нейната непригодност да защити интересите на Русия, нейните чест и достойнство. Цел на руската политика в България, както и навсякъде другаде, трябва да бъде преди всичко благото на Русия, а благото на България само дотолкова, доколкото то е съвместимо с руските интереси. Последните събития ясно показват, че тези две понятия далеч не са тъждествени.

Тук Татищев визира Съединението, Сръбско-българската война и преговорите между Княжество България и Османската империя за военна конвенция, проведени преди Топханенския акт от 24 март 1886 година.

На 15 септември  генералът връчва на правителството дипломатическа нота с три искания:

• Отлагане на изборите за Велико Народно Събрание, което трябва да избере нов княз
• Да се отмени военното положение
• Да се освободят офицерите, които са участвали в детронирането на княза

Нотата оставя у българското правителство и у регентите впечатление, че това е грубо вмешателство във вътрешните работи на княжеството, въпреки тържественото обещание на руския император пред княз Александър да не се намесва в българските дела. На 16 септември Григор Начович започва разговори с дипломатическите представители на Великите сили, осветлявайки ги за съдържанието на нотата на Каулбарс и за българската позиция. Отлагане на изборите би означавало нарушаване на Търновската конституция, а освобождаването на офицерите – нарушаване на разделението на властите и накърняване на правомощията на съдебната власт.

Думите на руския генерал са протелеграфирани  в столиците на Великите сили и скандалът излиза от извън рамките на българо-руските отношения. На 17 септември няма отговор на нотата, Каулбарс започва война срещу правителството, отпечатвайки в хиляди екземпляри своите 12 точки, а гавазите на руското дипломатическо представителство ги раздават по софийските улици. На 18 септември съдебното разследване на преврата, водено от главния военен прокурор на княжеството капитан Георги Агура, с членове майор Коста Паница и военните прокурори на София, Русе и Пловдив приключва със становище, че Каравелов, Цанов и Никифоров са заподозрени в съучастие в преврата срещу княз Александър, но не могат да бъдат подведени под съдебна отговорност докато по въпроса не се произнесе Народното събрание.

На следващия ден руският консул в Русчук изпраща следната шифрована телеграма на генерал Каулбарс:

Офицерите от Шумленския гарнизон чрез упълномощените капитан Москов и поручик Касабов ми заявиха писмено своята готовност да се присъединят към исканията на императорското правителство и да признаят настоящото правителство за незаконно. Назованите офицери ходатайстват за отпускане на парични средства за издръжка на гарнизона до установяване на законно правителство. Предвид липсата на парични средства в шумленската хазна Москов и Касабов смятат, че на първо време е достатъчно отпускането на 50 хил. фр. Съгласно това заявление аз, с моя и с подписа на нашия консул във Видин, намиращ се сега в Русчук, дадох на Шумленския гарнизон облигация за отпускане на нужните парични средства за издръжка на гарнизона от сумата на консулството до назначаване на ново правителство. Вследствие на това и предвид на предстоящите разходи най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане да се преведат в касата на консулството 100 хил. фр. за попълване на окупационния фонд и секретните суми, изразходвани в течение на настоящата година.

На 20 септември българското правителство вкупом отива при генерала и Григор Начович му връчва отговор на нотата в смисъл, че българското правителство ще се съобрази с исканията, доколкото те не противоречат на законите на страната. За срещата с руския дипломат разказва министър-председателят доктор Васил Радославов:

Каулбарс ни прие, като че ли да бе някой велик княз. Аз му казах: „Министерският съвет взе решение по нотата на Ваше Превъзходителство и натовари г. министъра на правосъдието да ви го съобщи.“ Стоилов почна да му обяснява на български, че неговите съвети противоречат на конституцията. Но Каулбарс след малко го прекъсна: „Моля, говорете по руски.“ Стоилов продължи на тоя църковнославянски език, смесен с русизми, който ни бе останал от окупацията. Когато той свърши, генералът почна да ни пита подред като подсъдими. На една маса Неклюдов държеше протокол и записваше думите ни: тая сцена бе устроена, за да видим, че Русия държи сметка за всекиго от нас поотделно. Всички потвърдихме обаче, какво ние не можем да вървим против основния закон. Когато дойде редът на Гешова, Каулбарс го погледна сурово и го запита с особен тон: „И вие ли?“ Гешов отговори, че не може да се дели от другарите си. Разговорът след това трая малко. Аз почнах да обяснявам, че ние ще бъдем отговорни, ако нарушим конституцията. Той ми възрази сухо: „Государь Император знает болгарскую конституцию лучше чем вы.“ (от руски: „Господарят император знае българската конституция по-добре от вас“, бел. авт.)