Настоящият пътепис ни бе изпратен от Самира Душева. Той е част от поредицата ни, в която авторите сте вие – тези от вас, които имат истински приключенски дух и обичат да разказват за пътуванията си из България. Желаем ви приятно четене!
Неотдавна ми се откри възможност да посетя едно от най-живописните и китни странджански села – Бръшлян (старото му название е Сърмашик), близо до Малко Търново. Село, което от 1982г. е обявено за етнографски и архитектурен резерват. Възникнало още през XVIIв. под името Сърмашик, то и до днес е запазило своя възрожденски облик и с право се смята за най-автентичното сред всички села в този край.
Бях приятно изумена от това колко красиво и китно е селцето. Освен тесните улички през които минах, погледа ми се стремеше към примамващата зелена и свежа природа наоколо и къщите по на два ката, съхранили в себе си красотата на отминалите векове, интересни за посещение са църквата „Св. Димитър”, изградена през XIIв., килийното училище, превърнато днес в малък музей, както и аязмото при параклиса „Св. Петка”.
Днес Килийното училище е реставрирано в първоначалния си вид от времето, в което децата седели на земята, вместо по чинове, а вместо черна дъска, пишели върху пясък и восъчни дъсчици с пръчки.
Килийното училище представлявало малка стаичка, в която учениците и даскалът седели на пода. В средата се намирала т. нар. дъска, която всъщност представлявала сандъче с пясък, в което учителят пишел буквите. Беше ми много интересно, когато жената, поддържаща духа на тази малка стая, с голямо въодушевление и с чувства заразказва за историята на своето село. Не пропусна нито една подробност.
В музея на традиционното земеделие е уредена и изложба „Пътят на хляба”, показваща всички етапи на производството на хляба – от сеитбата до странджанската пещ.
В музея на открито могат да се видят също стари земеделски инструменти, а гостоприемните жените от местното дружество ще ви поканят на типична странджанска седянка.
Усещанията, които може да почувства човек, стъпил на това място, са спокойствие, тишина, чист балкански въздух. Всичко това като вихър връхлетя и мен…
Много ми хареса мястото, гледката е страхотна, природата неповторима, панорамна гледка към града и планината, съчетани с индивидуален стил, приятна атмосфера.
Бръшлян е едно от местата в страната ни, в които човек наистина може да се почувства българин и да бъде горд от факта, че е част от историческия пъзел, наречен България.
След няколко часова разходка и изпълнена сположителни емоции и фотоапарат, пълен със снимки, се върнах в родния си град.
