Първата световна война е поредният военен конфликт, в който българският войник извършва чудеса от храброст. В рамките на три години Българската армия извоюва редица славни победи на бойното поле. Операции като тези при Дойран, Тутракан, Червената стена впечатляват целия свят, а готовността за саможертва на българина става пословична.
Именно през тези динамични години са заснети фотографии, които се оказват наистина уникални по рода си. В тази публикация решихме да ви представим част от тях.
Български войник – опълченец, доброволец в Първата световна война
Български авиатори преди боен полет на борда на разузнавателен биплан Albatros C.III, наречен “Тутракан”, в кабината на наблюдателя е подполковник Васил Златаров, командир на българската авиация през Първата световна война, картечницата е авиационна 7,92-mm MG 14 Parabelum („Парабелум”), 1918 г.Четирите оцелели след Първата световна война български торпедоносеца: “Дръзки”, “Смели”, “Строги” и “Храбри” (”Шумни” е потопен след като се натъква на руска мина, а “Летящи” е потопен от некадърния си френски командир след сключването на Ньойския договор – 1919 г., след натъкване на подводни скали). Снимката е направена най-вероятно в края на 30-те години на ХХ век в пристанище Бургас.Цепелиновият хангар, построен от германците през Първата световна война, летище Ямбол, 20-те години на ХХ век
Театър на фронта
Четата на великия войвода Тодор Александров (най-вляво отпред), по време на Първата световна война
Носене на хляб, Южен фронт
Православен свещеник, мобилизиран на фронта през Първата световна война
Пехотинци в готовност за залп срещу противника
Български “змейков” балон от Първата световна война
Благодарим на колегите ни от „Изгубената България“ за позволението да използваме богатия им архив в настоящата публикация.
Още фотографии от този период може да разгледате във втора и трета част на поредицата, посветена на Първата световна война.
Четирите оцелели след Първата световна война български торпедоносеца: “Дръзки”, “Смели”, “Строги” и “Храбри” (”Шумни” е потопен след като се натъква на руска мина, а “Летящи” е потопен от некадърния си френски командир след сключването на Ньойския договор – 1919 г., след натъкване на подводни скали).
Какви достойни имена са имали корабите ни, имена които говорят за духовни ценности и вяра.
Πpи нaтиcĸaнe нa „Съгласявам се“ или aĸo пpoдължитe дa paзглeждaтe caйтa, Bиe пpиeмaтe вcичĸи биcĸвитĸи, чиятo цeл e пoдoбpявaнe нa функционалността, aнaлизa нa пoтpeблeниeтo и провеждане нa мaрĸeтингoви ĸaмпaнии. Повече за това как използваме бисквитките разберете в нашата Политика за използване на бисквитки. Повече за това как обработваме Вашите данни прочетете в нашата Декларация за поверителност.Съгласявам се
Четирите оцелели след Първата световна война български торпедоносеца: “Дръзки”, “Смели”, “Строги” и “Храбри” (”Шумни” е потопен след като се натъква на руска мина, а “Летящи” е потопен от некадърния си френски командир след сключването на Ньойския договор – 1919 г., след натъкване на подводни скали).
Какви достойни имена са имали корабите ни, имена които говорят за духовни ценности и вяра.