Ще Ви разкажем една история. Тя идва от Северозападна България – регион, които мнозина от нас асоциират единствено с икономическа изостаналост и липса на нормална среда за развитие на подрастващото поколение. Мащабите на стопанския и демографски упадък в този край на родината ни са толкова големи, че дори иначе комичното наименование „северозападнала България“ вече не буди смях у никого.
На фона на тази сива картина, екипът ни потърси добрия пример – онова, което ни дава надежда, че нито Северозапада, нито който и да е било регион в България, трябва да бъде зачеркнат с лека ръка. Опирайки се на максимата, че „бъдещето на страната ни е в ръцете на младите хора“, попаднахме на истински ярък пример. Срещаме Ви с 19-годишния Кристиян Малинов – едно съвсем обикновено момче от Враца. Това, което различава от мнозина е, че с професионалните си постижения до момента той „удря“ звучен шамар на всички онези, които са скептични за просперитета на днешната младеж.
Срещаме се с Кристиян в края на февруари. Мястото – Младежкият дом във Враца. Още на входа той ни казва, че е благодарен на администрацията, която често отдава помещения в сградата за различни събития, които той и негови съмишленици организират. Настаняваме се удобно в една полупразна стая и започваме интервюто. Държим да знаем, че диктофонът няма да смути младия ни събеседник, но още от самото начало разбираме, че притесненията ни са напразни – в очите на Крис се чете истинско спокойствие, сякаш се познаваме от години.
Първата му задача е да се представи с няколко думи, но това не се оказва лесно за словоохотливия ни събеседник – освен шаблонни отговори, касаещи различни хобита и занимания, получаваме информация за любимите му храни. Във всеки случай, разбираме едно важно нещо – пред нас стои творческа личност, обичаща рисуването, музиката, фотографията. И това е съвсем очаквано – още преди да навърши пълнолетие Кристиян е автор на две книги. Става въпрос за „Недосегаем“ (2012) и продължението й „Прераждане“ (2013), които разказват за съдбата на останалия без родители и близки хора герой Крис Колт, който получава мистериозна покана да стане част от Академията за свръхестествени и митологични същества „Безсмъртните“. Поредицата попада в жанр фентъзи, а вдъхновие за нея Кристиян черпи от най-големите имена на световната литературна сцена, като Джоан Роулинг например (бел. ред. – автор на поредицата за Хари Потър). Безспорният успех на момчето е подплътен и от факта, че в края на миналата година първата книга беше издадена и в САЩ на английски език, като към днешна дата тя може да бъде поръчана от всяка една точка на света. Още по-впечатляващо е, че младият писател сам превежда трудовете си, като редакцията е осъществена от Деница Райкова – близка на Крис, за която той говори с особено уважение и нежност.
Разбираме, че страстта му към писането датира отдавна. Още като ученик в прогимназията преписва откъси от различни книги и ги съчетава в текст. Първите си авторски текстове започва да пише „едва“ в 7-ми клас, когато създава трилогия (няма намерения да я публикува никога). Малко по-късно стартира и вече реализирания си проект „Недосегаем“, който е естествено продължение на всичко написано от него към този момент.
Няколкото наши опита да насочим разговора в различна посока, която да ни разкрие какъв е светогледът на Кристиян, завършват без успех. По всичко личи, че той обожава да говори за любовта си към писането. Жанрът фентъзи е неговият начин да избяга от реалността, която понякога никак не му харесва, макар да определя себе си като жизнерадостен. Това, което днес го отблъсква у хората, са негативизмът и скептицизмът. „Смелостта е онова, което ще спаси света. Дано повече млади хора, които правят нещо стойностно, повярват в себе си, защото няма друг начин нещата да се получат“, с особена загриженост казва нашият събеседник. Вече с него са се свързали млади автори, които изпитват притеснение да публикуват творбите си, а на всички той дава този универсален съвет.
Най-сетне разговорът се развива в наша полза. Става ни ясно на какво се дължи тази енергичност у Кристиян и непрестанен стремеж към самоусъвършенстване. „Сбъдвам всяка своя мечта и то не само заради самия себе си, а заради общото благо“, споделя той. И тъй като едва ли сме срещали по-голям мечтател, искаме да разберем кои са неговите най-съкровени блянове. Това е и единственият въпрос, на който Крис отказва да даде отговор – казва, че иска да ги запази само за себе си. Разбираме само, че един от тях е да се направи филм по негов роман. Допълва обаче, че голяма част от мечтите му не са свързани със самия него, ами с близките му, града и дори България. Отново подчертава, че общото благо е най-важно за него.
Питаме събеседника си дали, ако беше роден в друга страна, смята, че би успял да разгърне таланта си повече. „Мислил съм много по този въпрос. Не съжалявам, че съм се родил в България, а напротив – гордея се с произхода си. До момента обаче съм се сблъсквал с някои типични за нашата страна несгоди“, споделя той. Разбираме на какво се дължи това. Кристиян е писал на редица издателства у нас, които да публикуват романа му, но нито едно не му е върнало отговор – нито потвърждение, нито отказ. За сметка на това всички американски издателства на които е писал, са му върнали отговор, независимо положителен или отрицателен. „Лошото е, че в България липсва уважение към труда на другия. Това е един от големите проблеми на обществото ни“, продължава той.
На въпрос дали би заминавал в чужбина след години той казва „да“, но не за постоянно. Ще си идва тук често, защото ще му липсва всичко – града, приятелите му, семейството. Засега обаче планът е да остане, поне докато завърши НАТФИЗ. Истината е, че в деня на кандидат-студентския си изпит миналата година, Кристиян закъснява с пристигането в София и не успява да влезе навреме. Твърди, че по никакъв начин не се е чувства обезкуражен от това, защото макар днес да не е студент във висшето училище, той е издал своята книга в Щатите. На шега казва, че ако пропусне и следващия изпит, може и екранизация на свой роман да направи.
Срещата ни е към своя край. Разбрали сме достатъчно за Кристиян, за да сме убедени, че неговата история може да е за пример. Неподравен, скромен, жизнерадостен, изпълнен с амбиции и мечти – такъв видяхме събеседника си лично ние. Човек, който макар незрялата си възраст, има реален поглед върху заобикалящата го среда, въпреки факта, че ежедневието му е преплетено със създаването на илюзорни светове. Вярваме, че и като такъв ще го припознае обществото ни, защото младите хора като Крис имат нужда от подкрепата на всички нас, но и без нея Ви уверяваме, че той няма да спре да сбъдва всяка една своя мечта.
