Разузнаването винаги е било тема, която провокира интереса на широката публика. Обикновено първата асоциация при споменаването на тази дума се свързва с периода на Студената война, но тематиката е актуална и за годините преди Втората световна война. Третата българска държава разполага със своето военно разузнаване, което макар и появило се по-късно от това в съседните Румъния и Сърбия също има своите постижения.

Темата за неговото начало все още предизвиква дискусии в историографията. Формално за такова може да се приеме Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество, утвърден с Указ № 185 от 15 декември 1891 година на княз Фердинанд. Съгласно него към Канцеларията на Министерството на войната се формира специално звено за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представителства в чужбина. С друг указ от същия месец е създаден първия български орган за осигуряване на военна информация, наречен Учебно бюро. То трябва да събира и обобщава сведения по военни въпроси, добити от открити източници и преди всичко от българските дипломатически агентства, и да информира щабовете и войските за новостите в чуждите армии с акцент върху армиите на евентуалните военни противници на Княжеството.

Малко по-рано през същата година е поставено начало на длъжността военно аташе, след като подполковник Илия Димитриев бива определен за такъв в Сърбия. До 1906 година такива са назначени както в останалите съседки на България, така и в Италия, Франция, Германия, Русия и Австро-Унгария. С променлив успех разузнавателна информация се събира и от българските търговски агентства в Османската империя (Солун, Скопие, Битоля, Одрин, Дедеагач, Цариград и Сяр).

Като втора възможна рождена дата на българското военно разузнаване се посочва 1 април 1903 година. Тя е лансирана от проф. Светлозар Елдъров, тъй като това е денят, в който легендираният като втори секретар на Българското търговско агентство в Солун военен разузнавач кап. Рачо Пенев изпраща своя първи рапорт. На 9 май същата година се създава Информационно бюро при Оперативното отделение на Щаба на армията, което пък по мнение на доц. д-р Николай Проданов трябва да се счита за начало на военното разузнаване.

Правилник на Разузнавателната служба от април 1915 г.

Гореизброените дати не се считат за меродавни, тъй като сред специалистите по въпроса се е наложило становището, че по-голямата част от информацията се добива чрез открити източници (български и чуждестранен печат), а не чрез целенасочена разузнавателна дейност. Поради това за ден на разузнавача се приема 12 януари, тъй като на тази дата през 1908 година влиза в сила указ на княз Фердинанд, според който Информационното бюро се преструктурира в Разузнавателна секция.

В периода до началото на Балканската война най-активната част от организацията е Бюрото по изучаване на Турция. През есента на 1908 година лично началникът на Разузнавателната секция майор Тодор Марков прави оперативно пътуване в Мала Азия, за да провери информацията за мобилизация на османската армия. Той се снабдява с фалшиви документи, избръсва брадата и мустаците си и предприема пътуване с железницата до Смирна, откъдето се връща в Цариград с параход. Със себе си носи револвер и отрова – по съображения за „предвидливост и предпазливост“. Мисията му обаче би могла да се окаже скъпо струваща импровизация, тъй като той пътува без охрана и евентуално негово залавяне предвид заеманата от него позиция би нанесла фатален удар по разузнаването.

Книгата преплита по неповторим начин реалните личности и събития с художествените сюжети. Героизмът и страданията на българския войник са представени в контраст с интригите и разкоша, завладели софийския царски дворец. Романът ни сблъсква и с неизбежните житейски противопоставяния – любов и омраза, вярност и предателство, смелост и малодушие, пречупени през личната съдба на главните действащи лица.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

В Македония от самото си начало българското военно разузнаване си сътрудничи успешно с ВМОРО. Създадената през 1903 година близка (погранична) информационна служба координира действията между двете, като непосредствената изпълнителска работа е възложена на пограничните части.

В навечерието на Балканската война (1912-1913) Разузнавателната секция влиза в състава на Оперативното отделение към Щаба на армията. С цел осигуряване на по-голяма ефективност на добитата информация и своевременното й предоставяне значително внимание се обръща на мобилността на войсковите разузнавателни подразделения. В състава на конната дивизия се формира разузнавателен ескадрон, а в пехотните дивизии-конни разезди. Най-широко обаче се използват наблюдателните пунктове.

По време на Одринската операция за първи път успешно се води въздушно разузнаване, като за целта се използват 29 самолета и 2 балона. Правят се и първите опити за радиосмущения, организират се подслушване и прехващане на чуждия радиобмен, приемат се бюлетини от радиостанциите на международните агенции и от противникови войскови радиостанции. На практика се пристъпва към водене на радиоразузнаване.

Аерофотокамера.

По време на Първата световна война към отделните армии и в щабовете на дивизиите се създават разузнавателни служби в състав двама-трима офицери. Широко е използван немския опит, в резултат на който е изградено Специално разузнавателно бюро при Министерство на войната. Начело на него застава подпоручик Стефан Младенов – извънреден професор в Софийския университет, който сам владее 30 езика. Основната задача на бюрото е да събира информация от кореспонденцията на военнопленниците, но постигнатите резултати са незадоволителни. Доста повече са постиженията на въздушното разузнаване, след като са извършени 932 излитания за разузнаване от въздуха и за нанасяне на удари по важни обекти на противника.

В резултат от Ньойския мирен договор съставът на българската армия е съкратен на 20 000 души, което ограничава развитието на разузнаването. На 10 юни 1920 година Разузнавателната секция бива преименувана на Секция I/б, а паралелно с нея се създава Разузнавателна секция № 3, изпълняваща контраразузнавателни и репресивно-полицейски функции. През 30-те години е създаден и първия специализиран контраразузнавателен орган – секция за борба с противодържавните учения (ПРОДУЧ), насочен главно срещу „комунистическите конспираци във войската“.

През 1940 година, малко преди включването на България във Втората световна война се създава самостоятелния Разузнавателен отдел на Щаба на войската. Той бива разделен на 3 отделения:  РО-1 – за външно разузнаване, РО-2 – за вътрешно разузнаване, и РО-3 – за контраразузнаване. Последните два отдела са принудени да изпълняват несвойнствени функции и са използвани за политически цели – тенденция, която ще се запази и след 9 септември 1944 година.

Апарат за проследяване на самолети.

За разлика от своите наследници, разузнавачите в периода на Третата българска държава нямат възможност да оставят мемоари, в които да разкажат подробности за своята работа. Те обаче могат да се похвалят със сериозно за времето си образование и макар и акциите им да не са обект на засилен интерес от изследователите, те са донесли практическа информация, която е била от полза на българската армия.

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Военното разузнаване на Третата българска държава
4.4 от общо 9 глас(а)
Теодор Борисов
Доктор по съвременна българска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, занимаващ се с отношенията "спорт-политика" в социалистическа България. Съавтор на „50 места от българската история отвъд България“ и автор на „Как Цар Футбол превзе България“. Дългогодишен спортен журналист, работил в БТА и вестниците „Телеграф“ и „Меридиан Мач“. Възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“.

Отговор