„Велик е нашият войник“ е един от най-въздействащите военни български маршове. Той е създаден през 1916 година, по време на Първата световна война, на брега на Охридското езеро, където след поредица от кървави сражения е достигнал 23-ти Шипченски полк.
ОЩЕ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ВОЙНИК ВИЖ В „ОБЩЪ ВОЙНИШКИ УЧЕБНИКЪ ОТ 1936 ГОДИНА“
Текстът на тази толкова въздействаща българска песен е дело на човек, от когото не е останала и снимка – подпоручик Константин Георгиев. Музиката е писана от възпитаника на Софийската духовна семинария – Михаил Шекерджиев.
Песента бързо добива широка популярност. Оригиналният текст описва героичния път на Шипченския полк до Охридското езеро, но поради политически причини той многократно е променян. Въпреки това песента никога не е била забранявана и до днес остава един от най-докосващите българина военни маршове.
Публикуваме оригиналния текст на песента, написан през 1916 година:
„Велик е нашият войник“
Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимокъ дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботума отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“