В последно време все по-актуална стана темата за учебниците, по които се подготвят подрастващите и по-точно начина, по който те са написани. Множеството дискусии идват да покажат, че българското общество се вълнува истински от този така важен въпрос.
Вярвайки, че отговорите на много въпроси се крият във внимателното вглеждане в миналото, започнахме да изследваме стари учебници, по които са се подготвяли младите българи през годините на Царство България. В серия от публикации ще Ви разкажем за този така значим аспект на образованието.
Първият материал от рубриката е посветен на структурата на българското население в Княжество България през 1892 година. Информацията е взета от учебника по „география и статистика на Княжество България за долните и горните класове на гимназиите“, издаден през 1892 година от Христо Данов и написан от братя Шкорпил. На страниците му намираме изключително ценна информация, потвърждаваща демографският подем от края на XIX век, за който всички сме чували.
Характеристиката на епохата, заедно с неписаното правило, че често след извоюване на своята независимост даден народ преживява своеобразен ренесанс, правят възможно преди малко повече от 120 години най-многобройната възрастова група в Княжество България да е била тази от 0 до 5 години. Други факти, които правят впечатление са нивото на смъртност в страната, което е едно от най-ниските в цяла Европа, както и статистиката, показваща броя на населението в големите български градове. Умишлено сме запазили оригиналния правопис, използван в учебника. Приятно четене!
Население
Населението е най-важният деятел на всяка държава, защото от него зависи силата, богатството и славата й. Числото на населението се определя с преброяването му. Във всяка държава трябва да се обръща внимание не само към действителното (абсолютно) число население, но и към неговата гъстота, която се определя с относителното (релативно) число на жителите на един квадратен километър.
Според преброяването в 1885 година в България живеят 3 154 375 жители, а на 1 кв. километър се падат да живеят само по 31,7 жители. Според тази гъстота България завзема седемнадесети ред между европейските държави. В Северна България има по-голяма гъстота на населението, отколкото в южна. Тази разлика трябва да се отдаде на това обстоятелство, че Северна България донася по-благоприятни условия за живот и затова населението в нея е по-гъсто. Гъстотата на населението е различна и според околиите – тъй например в Търновска околия има 123,6 жители, а в Рупчоската (бел. ред. днешно Чепеларе) – само 9 жители на квадратен километър.
Пол и домакинство
Пол: На 1000 мъже се падат 952,4 жени. Това отношение се изменява според окръзите: в Търновския окръг на 1000 мъже се падат 1016 жени, в Трънския окръг на 1000 мъже 940 жени. Причината за това е отсъствието на мъжете вън от окръга, както например градинарите в Търновско и майсторите (зидари и др.) в Трънско.
Състав на населението по домакинства: В България има 556 400 домакинства, като процентно са разделени така:
- 1,05% са по един член
- 35,90% – от 1 до 5 члена
- 54,92% – от 5 до 10 члена
- 7,60% – от 10 нагоре
Тия числа ни откриват утешителния факт, че в България преобладават многочислените домакинства с 5 до 10 души. В други държави най-големият процент представляват домакинствата с по 2-4 члена; домакинства с по шест члена и нагоре съставляват например във Франция само 18.8%.
В западната част на България се е съхранил още до днес стар и добър славянски обичай: задруга. В старо време славяните са живели в големи задруги (челяди) или родове – т.е. няколко челяди в същия дом под управлението на един началник, наречен домакин или старейшина. В Софийско до днес още има челяди, съставени от 30-40 души (в село Перник и др.). Всичките членове на една челяд (задруга или род) работят с общи сечива и се ползват от общия труд. „Един за всички, всички за едного“. За голяма жалост тази патриархална старославянска наредба пропада; задругите се разлагат и отстъпват място на индивидуализма.
Интересен факт: В Западна България се срещат често села, които окончават на -евци или -овци (например Драгалевци, Филиповци и др.); тези села дължат названията си на първите родове, които са ги заселили.
Възрастова структура на населението
Раждаемост
Средната раждаемост възлиза на 40 ‰; според това България иде на ред с доста благоприянствуваните в това отношение европейски държави. Народите на Балканския полуостров по раждаемост стоят в следния ред: сърбите – 42,5‰, гърците – 38,5‰ и румъните – 30,5‰. В Европа раждаемостта се колебае у разните народи максимум (на хиляда души) 49 в Русия, а минимум 26 във Франция.
Смъртност
Средната смъртност в страната се колебае между 18 до 19 души на хиляда. В другите държави смъртността се колебае между минимум 17, а максимум 38.
Занаяти
На 100 жителите се падат 70% земеделци и скотовъдци. Останалата част от населението се занимава с промишленост, търговията, чиновничество и др.
Жилища
Населението живее в градовете, градовцета, селата и махалите.
Големите градове са малко – само два от тях надминават 30 000 жителите (Пловдив и София); четири други имат повече от 20 000 жители, 15 града имат от 10 до 20 000 жители, 20 между 5 и 10 000 жителите и 25 града между 2 и 5000 жители. С 4 до 5000 жителите са следните градове: Берковица, Анхиало (бел. ред. днес Поморие), Никопол, Пещера и Балчик.От 3 до 4000 души: Нова Загора, Осман Пазар (бел. ред. днес Омуртаг), Айтос, Калофер, Сопот, Кула, Ихтиман, Дряново, Преслав, Харманли, Луковит и Елена. От 2 до 3000 души: Брезник, Бяла Слатина, Нови Пазар, Радомир, Трявна и Трън.
Градското население възлиза на 485 396 жители, т.е. 15% от всичкото население в страната.
В продължение на няколко години населението в разните градове слабо се е увеличило ( с изключение на 7 града). Столицата се отличава с едно необикновено увеличение (50% в продължение на 7 години). Пловдив показва едно малко смаление. Доста значително увеличение показват Плевен и Лом.
Нарастване и намаляване на населението
Главната причина за намалението на населението е изследването на турците и отцепването на Кърджалийсо и непредадените села в Родопите от Южна България.
Турците продължават да се изселват; от 1887 година насам са се изселили повече от 100 000 души. Няма съмнение, че турците ще се изселят съвсем из България, както от Гърция и Сърбия. Печално явление е, че и мохамеданските българи (помаци) се изселват. За изселване на турците най-много действат турските проповедници, които дохождат всяка година от Цариград през рамазана и при държане на религиозните проповеди открито говорят за изселване из земята на неверниците (гяурите).
С изселването на турското население страната губи, защото се лишава от неговия труд. Турците не могат да забравят още миналото си величие и тежко им е да служат на едно християнско правителство, което е излизало из средата на един народ, който, така да се рече, до вчера им е бил роб.
В България се преселват българите, заселени в странство, а особено в Маджарско. В крайдунавската равнина има вече заселени няколко села с маджарски българи – в района на Плевеснко, Бялослатинско и пр. Това преселване е важно, защото маджарските българи са опитни земеделци, та ще могат да бъдат образци за нашата земеделска класа.
Дживение на населението
Населението в България от освобождението насам се намира в постоянно движение чрез изселване, заселване и вътрешно преселване. От една страна се чувства на първо място изселването на турците, а от друга – постоянно разпространение на българите по цялата страна, особено колонизацията на планинските жители в плодородните равнини. Така например планинските жители в Тревненска планина се изселват в плодородните места по южните поли на Стара планина, като заместват напускащите турци. Планинските жители в Етрополската, Тетевенската и други планини се изселват в плодородните и хубави села край река Панега, където заместват помаците.
От планинските места населението е принудено да ходи през лятно време на печалба. От Котленско излизат овчари, от Търновско градинари, от Пещерско и Трънско дюлгери и др.
