През последните няколко дни новината за учениците от 19. СУ „Елин Пелин“ в София, които създадоха настолна игра за българската история, предизвика огромен интерес в социалните мрежи. Анонсът достигна до над 100 000 души, а броят на хората, решили да вземат предварително образователния продукт, се увеличава постоянно.
Зад внушителното заглавие „Цар на историята“ всъщност се крие амбициозен проект, чрез който младежите си поставят една цел – да учим, докато се забавляваме. И наистина, играта неусетно ще ни накара да запомним важни дати от родното минало и то докато прекарваме време със своето семейство и приятели.
Младежите, под ръководството на своя класен ръководител Калин Радулов, са използвали методиката на неформалното образование, за да направят „Цар на историята“ увлекателна и полезна. Опит пък черпят от своя партньор – клуб за настолни игри „Абордаж“.
Играта стимулира интереса към българската история, развива логическото мислене и събужда състезателния дух, но най-важното – поставя в центъра на своята мисия родолюбието и знанието.
Сдружение „Българска история“ е издател на играта, а в следващите редове представяме на вашето внимание кратко интервю с вдъхновяващите ученици.
Как се казвате и в кой клас сте?
Мария-Магдалена Рочкова, Цанко Цолов, Мартин Иванов, Петър Димитров, Радостина Ангелова, Иван Милянов. В момента сме в 12-и клас, а когато започнахме начинанието бяхме 11-и. Нашият класен ръководител е Калин Радулов.
Защо едни 17-годишни ученици почувстваха
нуждата от „Цар на историята“?
Нуждата за „Цар на историята” се роди по две причини. Първата –да припомним миналото си и да преоткрием българските славни герои, битки, победи и падения. Втората – да променим учебния процес по история като създадем работеща система, чрез която да научаваш по лесен и забавен начин. Смятаме, че миналото ни е вълнуващо и трябва да бъде представено по вълнуващ начин, а именно чрез игра.
Казват, че зад всяка успешна идея стои един разрешен проблем. Какъв проблем решихте с „Цар на историята“?
Повечето образователни игри са базирани на даване на отговори на въпроси или пък имат сложна система от правила, което намалява тяхната динамичност, както и способността им да привличат и задържат вниманието на учащите. „Цар на историята“ е лесна за играене, но трудна за печелене. По този начин тя мотивира играчите да усъвършенстват уменията си, но остава достатъчно лесна, за да може да се включат и новобранци.
Проблемът, който решаваме е еднообразните часове по история, включващи дълги записки, суха информация и много зубрене на дати, години, имена и събития. Нещо, с което всеки ученик се е сблъскал поне веднъж.
Имало ли е момент, в който сте били на косъм да се откажете и как се справихте с тази ситуация?
Никога не сме имали намерения да се отказваме. Приехме идеята и вярвахме в нейното бъдеще. Резултатите надхвърлят и най-смелите ни очаквания, обаче. Целта ни беше да имаме завършена игра, но не сме и мечтали че ще успеем да разпространим на национално ниво.
Как си представяте бъдещето на „Цар на историята“ и вярвате ли в успеха на играта?
Ако не вярвахме, нямаше да стигнем дотук. От една страна, виждаме „Цар на историята“ като незаменима част в учебния процес – в класните стаи, когато учениците сякаш на шега, играейки, успяват да запомнят неща от миналото ни. От друга страна, надяваме се да се превърне в една семейна образователна игра, подходяща и за малки, и за големи.
Какво е посланието ви към вашите връстници, които тепърва ще правят опит след опит да предприемат различни начинания?
Ще чуете три пъти НЕ, преди да успеете. От близки, приятели, връстници. Дори самите вие ще се съмнявате в успеха.
Не спирайте да вярвате и не се отказвайте! Имайте план. Не отлагайте за утре. Мечтайте и рискувайте. Правете смислени неща. Правете всичко с отдаденост, страст и вяра. И най-вече – забавлявайте се.
