„Тъмрашката република“ се появила в напрегнат и динамичен исторически момент, когато непосредствено след Руско-турската освободителна война през 1878 година в Родопите избухнало тъй нареченото „Сенклерово въстание”.

След подписването на Санстефанския договор, в Родопите и в Беломорска Тракия върлували османски и помашки башибозушки банди, предвождани от бившия английски консул във Варна и Бургас мистър Д. Б. Сенклер, който бил нает от турската армия и бил удостоен с името Хидает паша.

Целта на този британски агент, с майка полякиня и баща шотландски благородник, била да „освободи” Родопите и Беломорска Тракия от българите и да присъедини тези територии към Османската империя

В предвожданата от него орда се включили и част от местните помаци, особено онези, които участвали преди две години в кланетата на Батак и Перушица. Бандата нападала не само българските, но и гръцките християнски села, палела и колела и сигурно е щяла да успее да прогони оттам християните, ако на помощ не им се притекъл легендарният Капитан Петко войвода, който със своите четници успял в няколко сражения да разгроми бандите на Сенклер.

По-късно обаче, в края на 1879 година, помаците от родопските покрайнини Рупчос, които участвали в бандата на Сенклер, се завърнали по селата си, които според Берлинския конгрес били включени в пределите на Източна Румелия. Селяните обявили областта за независима – това е тъй наречената Тъмрашка или Помашка република. Носи името на село Тъмраш. През 1633-34 г. селото се споменава в османски списък за джизие – данък, събиран от немюсюлмани, а в документи от 1872 г. Тъмраш е най-голямото селище на Рупчоската нахия (Рупчос – бивше име на област в Западните Родопи; нахия – административна единица в Османската империя, община) и наброява 300 къщи.

„Тъмрашката република“ обхващала територията между реките Въча и Чая, спускайки се на север до село Тъмраш (което е само на десетина километра южно над Перущица), а на юг стигала до Триград и до Барутан зад Доспат, включвайки 22 села заедно с Дьовлен (Девин) и Триград. Думата „република” следва да се разбира в преносен смисъл, тъй като родопските селища, включени в състава никога не са обявявали официално държавна независимост.

Тази република си имала свое правителство, оглавявано от помака Ахмед ага Тъмрашлията – палачът на Перущица. Другият главатар на републиката бил Ахмед ага Барутанлият – палачът на Батак, също помак. Тази тъй наречена „република” просъществувала от 1879 до 1886 г.

През 1879 г. „непокорните села” отказали да плащат данъци на източнорумелийското правителство и ограничили достъпа до областта.

Ахмед ага събирал по-ниски данъци от румелийската и османската администрация, което допринесло за разширяване на влиянието на „републиката”. На събрание на над 100 селски първенци, проведено в с. Триград през лятото на 1879 г. бил избран съвет от трима души – Хасан ага от Триград (началник), хаджи Мустафа Кюлюнк от Беден (помощник началник), Молла Еюб от Мугла (помощник началник).

Събранието взело решение селата да не се подчиняват никому, а избраният тричленен съвет да ръководи живота на общността. Неформален лидер на „непредадените” села останал Ахмед ага Тъмрашлията. Била сформирана жандармерия от 20 души, а на селските първенци била предоставена голяма полицейска, административна и съдебна власт. Столицата се местела, като първоначално била в  Триград, а после в Настан, Михалково и други по-големи села.

Интересен факт е, че въпреки неформалната независимост на село Тъмраш, правителството на Източна Румелия отпуснало парична помощ за възстановяването на селото. Друг многозначителен факт е, че през 1880 г. част от „непокорните села“ допуснали преброители за преброяване на населението в Източна Румелия.

В началото на 1885 г., непосредствено преди Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Захари Стоянов е поискал среща с Ахмед Ага Тъмрашлията, която била проведена в неговите сараи, с цел договаряне на отказ от противопоставяне и недопускане на насилие в плануваното бъдещото Съединение на България. В знак на приятелство Захари Стоянов подарил на агата бинокъла си. Агата спазил неофициалното споразумение да не пречи на обединението.

Играта с така наречената „Тъмрашка република” продължава до 1886 година, когато без никой да пита българите мохамедани дали желаят или не, те са предадени, само че не на България, а на Турция. Историята се случва за една нощ. На 6 септември 1885 г. в Пловдив става Съединението. Заслугата на тъмрашлии в Съединението била в това, че те останали „неутрални” и не се спуснали от планината към Пловдив, за да спасяват нарушените права на Османската империя, както мнозина очаквали.

Съединението поставило началото на редица нови и важни събития не само в историята на „Тъмрашката република”, но и на страната въобще. Още на следния ден правителството на Петко Каравелов не само признало преврата, но и изпратило войските на Княжество България в пределите на Източна Румелия.

Именно тогава империята, недоволна от Съединението, като използва тежката обстановка в България, за една нощ въвела своите войски през границата, установена от Берлинския договор и окупирала кърджалийска околия и „Тъмрашката република”.

По-късно на 24 март 1886 г. по силата на Топханенска конференция, „Тъмрашката република” била включена в границите на Османската империя. В селата се провели протести, жителите били недоволни от това решение. Вестниците пишели статия след статия: „Цариградската конференция забради с черен чембер Тъмраш и съседните му села. За първи път от дълбока древност еднокръвното население бе разделено с държавна граница.“

Стари мюсюлмански гробища от Тъмраш

До Балканската война европейската част на Османската империя се простирала по Балканския полуостров. По силата на Берлинския договор, а по-късно и Топханенското споразумение голяма част от българските земи в Тракия и Македония останали под властта на султана. Това довело до сформирането на Балканския съюз, който през 1912 г. обявява война на Високата порта. От българската армия е формиран така нареченият Родопски отряд.

Задачата на Родопския отряд била да освободи българските земи в Родопите и поречието на река Места, да овладее моста на гара Бук и железопътната линия при Драма и да прекъсне връзките между турските войски от Източния и Западния фронт.  В състава му се намирал 21-ви пехотен Средногорски полк, командван от полковник Владимир Серафимов. Славните Средногорци за броени дни освободили централните Родопи и обърнали в бягство многократно превъзхождащата ги турска армия. Легендарният им командир останал навеки в съзнанието на родопските българи – християни и мюсюлмани, като освободителят на Родопа планина.

Село Тъмраш било окончателно подпалено от перущенци по време на Балканската война през 1912 г., а оцелялата част от помашкото му население се изселва в Турция. Останали са от него основите на 300 къщи и две гробища.

В книгата си „Тъмраш“ (1973), посветена на изчезналото вече село Ангел Вълчев реди хронологията на събитията.

И така, за две-три денонощия изоставеният Тъмраш бе превърнат в руини. Пепелищата димяха цяла неделя, докато ливна голям есенен дъжд и от пепелищата се озъбиха разрушени стени, обгорели и недогорели кощаци, овъглени купища сено и слама, огради, опържени и ожулени от пламъците дървета.

И дълги години тази зловеща картина напомняше на хората, че тук е минала най-страшната чума, която човечеството познава – ВОЙНАТА. Тя сложи край на това вековно българско село.

Стотици пъти съм бил в Тъмраш и винаги с болка съм наблюдавал руините. Беседвал съм с десетки ямаджии от различните села. Бил съм и неволен свидетел на разговори помежду ямаджии. И не съм срещал такъв, който да не съжалява за изчезването на това старо българско село. Веднаж попитах Христо Мазев от Бойково, който лично е запалил не една къща: „Защо палихте, не мислехте ли, че тъмрашлии могат да се върнат?“ „Защо ли? Защото да вземеш една сопа, че тогава да ни питаш. Верно е, че имаше омраза към тъмрашлии заради делата им в Априлското въстание. Но не беше само това.

Има неща, които човек може да върши само по време на война. И тогава бе така… Война!“

Старите родопчани неслучайно казват: „Всяка война закача цялата държава, но тежко на този, комуто се струпа“.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Тъмрашка република – опитът за независима помашка държава
4.4 от общо 110 глас(а)
Ася Сократова
Ася Сократова е родена на 8 февруари 1979 г. в Стрелча. Завършва български и френски език в Пловдивския университет „Паисиий Хилендарски”. Говори френски, нидерландски и немски език. През 2009 г. издава първия си роман „Сезони”. През 2013 г. издателство Сиела издава романа й „На другия бряг”. Още нейни текстове може да откриете в уеб сайта www.mecumporto.org

7 КОМЕНТАРА

  1. Не съм съгласна с написаното, че Ахмед ага Тъмрашлията е „палачът на Перущица“. Смесвате истини и неистини… Не е достатъчно да цитирате само определени откъси от книгата на Ангел Вълчев. Непременно я прочетете цялата и тогава коментирайте. И ще разберете, че Ахмед ага Тъмрашлията не е участвал в Перущенското клане… А и не само това…

  2. Здравейте госпожо Тодорова,
    Освен книгата на Ангел Вълчев съм ползвала и други източници за написването на тази статия.
    Специално за ролята на Ахмед ага Тъмрашлията като палач на Перущица пише коресподента Н. Чалики в Изложението си до Руското консулство, август 1876, а за Ахмед ага Барутанлията – Макгахан в своите “Писма от Ада”.
    В книгата си “Миналото на Яврово” Николай Хайтов се спира подробно на всички версии за това дали наистина Ахмед ага Тъмрашлията е участвал в потушаването на въстанието в Перущица или не. Има много автори „за” и „против”. Хайтов също е на мнение, че са участвали Адил и Смаил ага, братята на Ахмед ага, а не самият Ахмед.

  3. Има много „за“ и „против“, но Вие г-жо Сократова пишете категорично, че Ахмед ага Тъмрашлията е палачът на Перущица. Както и някой други автори създавате мнение …

  4. Написах книгата „Ахмед ага тъмрашлията-прокълнатият“,която е в ръкопис.Моето село Водни-пад ведно със селата Кестен,Кожаре и Буйново са били гранични села за Тъмрашката република,самото село с име Дишукдере е отстояло на 8 километра от първата столица на Републиката-Триград.За да се създаде тази република вина има Източнорумелийското правителство на Захари Стоянов,което не е пожелало да постави гранични знаци и гранична стража по демаркационната линия с Османската империя.От това се възползват османлиите,които развиват обратен боен успех и стигат на линията Рожен-Одабашица и на запад без горното течение на Въченското корито.Населението тук до село Тъмраш не се предава нито на османлии,нито на българите.За това някои автори ги наричат непредадени,други злонамерено наричат безпардонното явление тъмрашки клин,трети държавица в държавата.Естествено както и да се наричали отцепилите се 22 селца те на практика осъществили идеала на Левски-за чиста и свята република,управляваша се по висшесъгласие народно.Не случайно столицата е местена за много кратък период на четири места.Границата е била отворена за България,а дружеските отношения със съседите еталон на приятелство и добросъседство.Нека не се забравя,че Ахмед ага тъмрашлията е всявал ред и в съседни села със смесено население.Един пример.имало тежки неразбории между помаци и християни в асеновградското село Хвойна.Агата с дружината си отива в селото,купува кочове за курбан.Прави курбан,събира на обща трапеза християне и мюсюлмане и им изрича „Яжте и се веселете.Така ми е драго.Зафатите ли крамола с мене ще си имате работа…“Ахмет ага Тъмрашлията е бил толерантен и справедлив човек.Отсъждал справедливо и всеки получавал според заслугите си.Той се радвал на почит и уважение и от християни и от мюсюлмани.Тъмрашката Република има подчертани заслуги към България,които не се приемат от някои наши силно ксенофобизирани историци,академици и политици.Тъмрашката Република няма грехове към България,а България има грях към нея/конкретизирам великодържавния щовинизъм на управляващите тогава/Заслугите на Републиката се изразяват в две ГОЛЕМИ ИСТИНИ-След последната руско-османска война/1877-78/ с непризнаването на Османско задържат победата до лятото на 1886 година и Втората и заслуга е лоялността и в запазване на договореността със Захари Стоянов за неутралитет при Обевяване на Съединението през 1885 година.Тъмрашци спасяват Съединението.И за Благодарност източно-румелиици проиграват тъмръшци.Ако не бе тяхната подла игра Тъмръшката Република още през 1885 година щеше да бъде пресъединена към България-и нямаше да има нужда от Балканските войни/12 и 13 година/Явно тогава не се е се е разсъждавало по този начин и родопските помаци все още не са били считани за братя,а за турци…Нещо по-грозно се получава.Разквартируваната чета на Капитан Петко войвода в Широка лъка получава задача през Одабашийца и Мугла да удари в гръб тъмрашци.При одабашица Капитан-петковата дружина,предвождана от самия Капитан Петко войвода получава заслужен урок-позорно поражение от мугленци.Това послужило на прикраничното Османско военно командуване да вземе решение-за една нощ превзема Тъмрашката Република южно от Девин.Усложнява се военно-политическата обстановка за България.На нея вече се диктува.Чрез Великите сили се предизвиква Топханенското съглашение.Много леко,но с откъсване на живо месо просто управляващите ни тогава и за короната на Батемберг продават Тъмрашката Република и Кърджалииския санджак на Османската империя.Направен е тежък грях спрямо България,националните ни интереси и цености,които впоследствие през Балканската война от 1912 година войните от Българската армия трябваше да прикрият.Националните предатели се скриха зад подвизи и слава.Мародерски чети,ползващи се днес с по-голяма слава от бойните подвизи на войните извършха престъпления с9рещу граждански обекти и мирно население равни по жестокост на съвременните ни понятия за жестокост.И за по-удобно и по-изгодно някому и днес се пее едно и също-Ахмед ага Тъмрашлията е опожарявал Перущица,с което подло обвинение не се съгласявам и за това седнах да напиша кщнига за него.

    • Напълно съм солидарен за мнението Ви за Ахмед ага Тъмрашлията . Слушал съм много спомени от дядо ми и възрастни хора за неговата справедливост и неприязън към всички “ хайти “ , независимо християни или мюсюлмани са те . Той лично съдейства и помага с дървен материал за построяването на Лилковската църква – храм “ св. Арахангел “ …..спасява няколкократно Лилково / което граничи с Тъмрашката република / от набезите на банди .Много Лилковци са били граничари на границата м/у Лилково и така наречената република , и т. н. …..Аз съм Лилковлия

  5. Interesno chetene !
    BIH JELAL, nyakoi ot tezi pisateli, kato g-a SOKRATOVA DA OPISHE JIVOTA MI.
    Istoriyata mi e mnogo INTERESNA poradi tova, che AZ uspyah da izbyagam prez granicata 1972 G.
    po vreme na VUZRODITELNIYA PROCES . Sled 40 godini pak sum v rodnoto mi selo BRUSHTEN .
    Sigoren sum, che knigata shte bude ot golyam interes za BULGARITE !
    G-A SOKRATOVA, bih jelal da VI kaja, che dushterya mi MISTY sushto e dodena na 8-02-197 godina .
    Ako imate JELANIE molya VI da mi pishete na E-MAILA MI .

  6. До Денка и Никола :- Виждам ,защитавате помака Ахмед , бил много честен и справедлив – глупости! Задавате ли си въпроса, дали той е знаел ,че хора от тъмрашката република са участвали в погрома на Перущица и наказани ли са били или поощрени ? Моя отговор е : Той е един главатар на разбойници и покровител на крадци и мошенници приютени от него, в противен случай там нямаше да се говори за „яма“!

Отговор