Стремежът да казва истината чрез сатира бележи целия живот на Райко Алексиев. Хумористичният му талант успява да отрази огромно многообразие от теми, мисълта му прорязва навсякъде, а най-забележителното у него са уменията и на фейлетонист, и на карикатурист, който сам изра­ботва илюстрациите към написаното и с това прави творбите си още по-въздействащи.

За съжаление, точно най-блестящите плодове на него­вата мисъл ще се превърнат и в причина за ужасната му смърт. Между многото си сюжети „Щурец“ отпе­чатва и няколко недвусмислени карикатури на Сталин, които придобиват широка известност. Последният брой на „Щурец“ излиза на 8 септември 1944 година. Малко след това Райко Алексиев е арестуван с обвинение, че е „враг на народа“. На 18 ноем­ври 1944 година журналистът е жестоко убит. Така България губи едно непов­торимо дарование в своята култура.

През 2019 година се навършват 75 години от убийството на Райко Алексиев. По този повод преиздадохме един от неговите най-блестящи трудове – „Хумористична история на българите“. В следващите редове може да прочетете откъс, в който авторът представя своята гледна точка за края на Третото българско царство.

Приятно четене!

Книгата може да поръчате с 20% отстъпка на BULGARIANHISTORY.SHOP

Дълги години книжният порой от разнопартийни декларации, политически платформи, протоколи, резолюции и канцеларски преписки от номер на номер продължаваше да се излива върху Третото българско царство с такава упоритост, че почна да предвещава потоп. Никой обаче не обръщаше внимание на тревожните признаци. Племето продължаваше да се дели на съюзи, партии, партийки, групи, племена, крила, крилца и опашки, като съюзите, партиите, партийките, групите, крилата, крилцата и опашките от своя страна също се деляха и цепеха на съставните си части, докато всички се превърнаха в ситни трески, които, подкрепени от канцеларския дъмпинг от преписки и протоколи, заляха страната, покриха градове и селища и изпълниха долини и усои.

Книгата преплита по неповторим начин реалните личности и събития с художествените сюжети. Героизмът и страданията на българския войник са представени в контраст с интригите и разкоша, завладели софийския царски дворец. Романът ни сблъсква и с неизбежните житейски противопоставяния – любов и омраза, вярност и предателство, смелост и малодушие, пречупени през личната съдба на главните действащи лица.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

И настана потоп, който обрече на мор и погибел демократическата държава.

Златогривият лъв, който си стоеше на държавния герб, като видя нещастието, съживи се, изскочи от рамката си и реши да направи Ноев ковчег, за да спаси каквото може. Но понеже Ньойският договор му запрещаваше да строи кораби и флоти, мина доста време, докато се убеди светът, че това не е броненосец, а ковчег, предназначен да прибере останките от погиващото царство. И потопът унищожи и издави всичко, с изключение на един политик, един недоцепен партизанин и един канцеларски бюрократ.

Прибра златогривият лъв оцелелите от потопа, настани ги в ковчега си и се понесе по вълните към Юмрукчал – високият старопланински връх, който единствен не беше залян от потопа.

Като се видяха на сигурно място, спасените се ободриха и cтарите им инстинкти се пробудиха, вследствие на което политикът почна да увещава златогривия лъв, че Македония без Солун не може, а партизанинът почна да му държи предизборни речи и да му обещава, че след потопа ще го направи надничар в Зоологическата градина. Канцеларският бюрократ пък мълчеше и продължаваше с упоритост да пише изходящи и входящи номера на една преписка, започната още от Първото българско царство по въпроса за данъка, който Аспарух има да дължи на държавата във връзка със заселването му на българска земя.

Лъвът ги слушаше снизходително и всичко им прощаваше, но когато чу, че политикът се отпусна и почна настоятелно да иска командировка до Женева; че партизанинът почна сериозно да кара лъва да подпише партийна декларация и да му даде звярът рушвет десет от бъдещите си надници; като видя също, че канцеларският чиновник взе да му оценява ковчега, за да му иска данък върху имота, разяри се лъвът и взе, че ги хвърли в развълнуваната бездна и ги изподави. И сам пристигна на Юмрукчал.

Уморен и съкрушен от гибелта на царството си, лъвът се опря о гигантския юмрук на чала, въздъхна и рече:

– Ех, драги, ти като си юмрук и аз като съм лъв, защо не се сетихме по-рано – ти да се стовариш върху племето, а аз да му покажа зъбите си. Белки овреме щяхме да помогнем и нямаше гибел да унищожи царството…

Така свърши Третото българско царство, което след потопа се превърна в пустиня, за да има археолозите да си блъскат главата, та да разберат как едно чалнато племе само си е затрило царщината.

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

„Племето продължаваше да се дели на съюзи, партии, партийки, групи, племена, крила, крилца и опашки“
5 от общо 11 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор