Представяме на вашето внимание откъс от книгата „Тодор Александров. Легендарният комитa“, която сдружение „Българска история“ издаде в началото на март 2021 г. Това е и най-пълната биография на революционера, писана някога. Неин автор е Калоян Васев.

В следващите редове ще прочетете в съкратен вид главата „Череп, кости и един железен кръст“, описваща визитата на кайзер Вилхелм II в Ниш.

Приятно четене!

„Тодор Александров. Легендарният комитa“ може да поръчате от нашия електронен магазин –BULGARIANHISTORY.SHOP


Още в края на 1915 г. кайзер Вилхелм II предлага на цар Фердинанд организирането на съвместен българо-германски военен парад в някогашната сръбска военна столица Ниш, който да манифестира силните воински връзки между прусаците от Втория Райх и „прусаците на Балкана“. Тодор Александров е приятно изненадан, когато Щабът на действащата армия му предава личното желание на кайзер Вилхелм – в Ниш да присъстват 1 рота от: „страшните македонски комитаджии, които изплашили цел свет“.

Върху Тодор Александров пада отговорността да определи кои македонски дейци ще присъстват в Ниш. Благодарение на неговото ходатайство пред главнокомандващия на действащата армия ген. Никола Жеков, полковник Александър Протогеров и поручик Никола Лефтеров са поканени на събитието.

На 5 януари 1916 г. Ниш – главният център на Поморавието, е с тържествен и празничен вид. Сградите са окичени с български и германски знамена. В 6 часа сутринта Нишкият областен управител Иван Строгов и началникът на Нишкия укрепен пункт ген. Петър Тантилов посрещат на гарата цар Фердинанд, придружаван от престолонаследника Борис Търновски и княз Кирил Преславски. В града пристига и министър-председателят Васил Радославов, заедно с множество журналисти и депутати, с ръководителите от Щаба на действащата армия – генералите Никола Жеков и Константин Жостов, и командирите на двете армии – генералите Климент Бояджиев и Георги Тодоров.

Сред специалните гости са множество видни личности от българския политически и военен елит, сред които Султана Рачо Петрова, Григор Василев и др. Там са мнозина македонски легални и нелегални дейци като младия историк и бъдещ съветник на Тодор Александров – Никола Милев от костурското с. Мокрени, и бившия председател на Серския окръжен комитет и настоящ такъв на Окръжната постоянна комисия в Скопие – Лазар Томов.

В 10 часа сутринта българският монарх прави преглед на войските в Нишката крепост, сред които се намират Тодор Александров, полк. Протогеров, майор Атанасов и пор. Лефтеров. Драги македонци, започва речта си Фердинанд, Негово Величество кайзер Вилхелм пожела да му представя едно отделение македонски четници, за легендарните подвизи на които е чувал толкова много. Кайзерът е щастлив, че вашата славна борба, водена от дълги години, се увенча с успех и донесе свободата на отечеството ни. Аз, стар македонец, съм трогнат от вниманието на кайзер Вилхелм към вас, а вие и тоя път ще се отличите, нали?

След бурното „ура“ на войниците и четниците, царят се насочва обратно към гарата, където в 12 часа на обяд пристига германският император, кайзер Вилхелм II, с малката си свита.

След любезните приветствия, двамата монарси отиват към Нишката крепост, където са посрещнати от немския фелдмаршал Аугуст фон Макензен. Входът е украсен с вензелите на царя и на кайзера, а отстрани са подредени пленените от българската армия сръбски и английски оръдия. Следва преглед на войските, на който Вилхелм приветства българските си съюзници на родния им език. Когато царят и кайзерът приближават македонските четници, пред тях са застанали ген. Тантилов, полк. Протогеров, майор Атанасов, поручик Лефтеров и Тодор Александров. Всички са облечени във военните си униформи, освен бившия Скопски окръжен войвода, който носи своите комитаджийски дрехи. Аз познавам вашата храброст и споделям радостта Ви да видите отечеството си свободно, заявява кайзер Вилхелм на 3-та бригада. Това са македонските дейци, казва гордо цар Фердинанд. Това са хората, които неуморно и най-много работеха за нашия съюз.

Под мелодията на „Шуми Марица“ и на германския имперски химн, кайзер Вилхелм II лично кани полк. Александър Протогеров на обяд. Владетелят на Германия се задържа най-много при македонските четници. Сред присъстващите плъзва крилатата фраза, че Кайзерът става комитаджия. Развеселен и изненадан от живописния им, но спретнат вид, императорът слуша разясненията на българския цар: Това са малките артерии, които служеха за съединителни звена между големите жили на армията. И тук печатът умишлено пропуска важен момент, който Тодор Александров споделя в кореспонденцията си само ден след парада.

Водачът на ВМОРО е впечатлен от високата чест, оказана на него и неговите съратници. Нас македонците ето ни между императори и царе (…), пише развълнуван той до Матов и Баждаров в Скопие. Милев ще Ви опише в писмото си разговора ни с императора и царя, Томов ще Ви опише устно подробностите и личните си впечатления, а аз ще Ви добавя тук интимно – казаните думи от царя към императора: След като ме препоръча царя с думите: „Т. А[лександро]в е един от съратниците за преуспеването на тая политика“, царят обърнат към мен и Протогерова, каза: „Спомняте ли си тревожните дни, които преживехме, за да се дойде до тия отлични резултати?… (Разговорът ставаше на френски). За вестниците поизменихме малко тия думи“.

Тодор Александров споделя, че Царят каза на кайзера (…), гледайки нас двамата (с Протогеров): „Колко големи усилия се положиха да се дойде до тия отлични резултати!“. Кайзерът ни запита „доволни ли сте от резултатите“. Ние му отговориxме: „Щастливи сме, че можахме да видим реализирани тия успехи“. Кайзерът добави „Успехите са по-големи, отколкото сме се надевали“. Ръкува се повторно с мен. След това му биде представен пор. Левтеров. Кайзерът обиколи и прегледа сички взводове от четнищката рота. Говори с много от войводите и четниците. Запита некои: „От де имате тия кръстове за храброст“. Мнозина отговориха: „От боевете при Султан тепе“. Обикаляйки между редиците комити, Вилхелм е впечатлен от знанието на чужди езици сред тях.

След прегледа на войските цар Фердинанд тържествено поверява началството над 12-и Балкански полк на кайзер Вилхелм и го награждава с орден „Св. св. Кирил и Методий“, а германският император от своя страна прави българския цар фелдмаршал на германската армия. Сред бурното „ура“, кайзерът награждава д-р Васил Радославов с военния орден „Червеният орел“ I ст., а ген. Петър Тантилов и всички български военачалници и офицери – с германски Железен кръст. Сред наградените са и полк. Александър Протогеров, д-р Димитър Точков и Тодор Александров, които получават германски Железни кръстове II ст. Към 7 часа вечерта българските и германските войски, наредени в шпалир, изпращат амбициозния император обратно към Германия с мощно „ура“.

В главния град на Поморавието Александров се запознава с една от най-известните и одумваните дами на Царство България. Съпругата на сегашния губернатор на Македонската военно-инспекционна област Рачо Петров – Султана Рачо Петрова, е гост на парада в Ниш. Тя посвещава немалко редове на един от тримата членове на ръководния комитет на македонската организация. Впечатлението, което добивам от него, пише тя, е прекрасно: слаб, сух, с черни проницателни очи. Тодор Александров е културен, енергичен и отчаян патриот; обича Македония повече от всичко. За нея той жертва цял живот. Отказал се от своето щастие, от радости, увеселения и пиршества, той се предава на един идеал – борбата за освобождението на своето потъпкано отечество.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор