„Обжалвам златозарните ти очи, чрез които се премахна
неразумната слепота и възсия благоразумната светлина…
Обжалвам пречистните ти ръце, чрез които се изля върху
моя народ благоразумен облак, който напои с боготечна
роса изгорелите от греховната суша наши сържа..”
Климент Охридски
Из „Похвално слово за Кирил”
Св. Климент Охридски без съмнение е един от най–видните български средновековни книжовници и учители. Ученик е на равноапостолните просветители на славянските народи Св. св. Кирил и Методий и е продължител на тяхното дело. Почитан е от източноправославната църква и е тачен като един от седемте апостоли на България.
Той е открит като писател през 1840 година от Вукол Михайлович Ундолски. До Първата световна война Климент Охридски е обект на изследване предимно на руски, чешки и сръбски учени. Отбелязването на 1000 години от смъртта му през 1916 година е повод за появата на нови трудове у нас.
С напредването на времето се засилва и интереса към писателската му дейност, химнографското му творчество, издирват се и неизвестни негови ораторски произведения. Ранни български извори за Климент са службата за него и житието на Наум, писани от учениците им.
В „Кратко гръцко житие на Климент” се казва, че по род Климент е от „европейските мизи, наричани от мнозина българи”. Учениците, за жалост, не оставят никакви сведения за рождената му година, нито за това на каква възраст е починал. Неясен е и въпросът за месторождението му. Все пак се предполага, че е роден около 840 година в югозападните части на България.
Ставайки ученик на Константин Кирил Философ, Климент попада в изключително благоприятна за развитието си среда. Заедно с Наум и Ангеларий той участва в Моравската мисия (863-866), след което заедно с Кирил и Методий пристига в Рим (867), където най–вероятно на следващата година е ръкоположен за свещеник от римския папа Адриан II.
След смъртта на своя учител Константин Кирил (14 февруари 869), Климент Охридски пише своето „Похвално слово за Кирил.”
Непосредствено след смъртта на Св. Методий немското духовенство изгонва от Моравия учениците на светите братя и така те стигат до България.
Теофилакт разказва как Климент, Наум и Ангеларий преминават Дунав, след което пристигат в Белград, където се явяват при боритаркана, който ги изпраща при княз Борис. Тези събития се свързват с есента на 885-та и пролетта на 886 година. По това време България вече е приела християнската религия и българският владетел има нужда от учители на славянски език.
През 887 година в българската столица се формира културен кръг, съставен от учениците на Кирил и Методий, в който безусловно доминира авторитета на Климент. На него е възложено създаването на книжовна култура. Базирайки се на стари български извори, Теофилакт отбелязва много важен пасаж. Става дума за изпращането на Климент в областта Кутмичевица от Борис, където го поверява като учител на болярина Домета. Българският владетел му подарява три къщи в Девол и места за почивка край Охрид и Главиница.
От „Пространното житие на Климент Охридски” научаваме, че „Климентовите ученици са най-добри по знание и биват поставяни за четци, дякони и свещеници. Във всяка област той има по 300 ученици. Тези дела Климент вършил в продължение на седем години.”
През 893 година с поемането на властта от Симеон, Климент е ръкоположен за „пръв епископ, проповядващ на български език.” В продължение на 30 години Климент работи за утвърждаване на християнската вяра сред българския народ. Той превежда книги от гръцки на български, съставя проповеди за празници, строи църкви и манастири.
Един от тях е манастирът „Св. Пантелеймон” край Охрид, построен с помощта на цар Симеон, където вероятно е организирано първото училище на старобългарски език в Охрид.
Той опростява глаголицата и съставя буквите на т.нар. славянска азбука „кирилица“. Само в западната половина на тогавашна България св. Климент има около 3500 ученици, които приемат свещен сан и постепенно изместват от България гръцкото духовенство, проповядващо на неразбираеми за българите гръцки език.
От житието на Наум знаем, че след ръкополагането на Климент за епископ, Симеон изпратил Наум на негово място и че Наум е починал 6 години преди Климент.
В последното конкретно известие в „Пространното житие на Климент Охридски” се казва, че Климент е погребан „през времето на българския цар Симеон на 27 юли 6424 (916 година) в църквата „Св. Пантелеймон”, в гроб, който той сам със собствените си ръце си приготвил от дясната страна на предната част на притвора.”
Местоположението на гроба е потвърдено от извършените разкопки в Охрид.
Българската православна църква е възприела да го отбелязва на 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, се чества паметта на всичките Св. Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
За висока оценка на Климентовото книжовно наследство, говори обстоятелството, че неговите слова и поучения се поместват в ръкописите редом с произведенията на най–изтъкнатите християнски автори като Йоан Златоуст, Василий Велики, Йоан Дамаскин и др.
Изображения на Св. Климент се срещат от началото на XIV век на икони и стенописи.
Неговото име носи първият съвременен университет в България – Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Наречен е на негово име при основаването му през 1888 година. Неговото име носят и множество улици и училища в цяла България.
Използвана литература:
Попов, Г., К. Станчев. Климент Охридски. С., 1988
