Стефан Стамболов. За някои противоречива личност, за други национален герой. Революционер, поет, държавник – това са само част от призванията на родения в Търново българин. Неведнъж личността и действията му са пораждали спорове и дебати в обществото. Повече от век след кончината му той намира както ревностни защитници, така и върли опоненти.
За да се изгради обективно мнение за дадена личност или събитие е редно човек да се поинтересува не само от днешната гледна точка, тъй като тя винаги е пречупена през призмата на времето. В следващите редове ще ви изложим някои цитати за Стефан Стамболов, изказани от изявени личности и чуждестранни издания, които ни описват характера, делата и същността на големия бележития държавник.
Американският историк У. Мънро:
„Стамболов е най-способният държавник, излъчен от балканските нации за целия XIX век.“
Английският дипломат Дж. Бюканън:
„Аз бих искал в моето отечество да се ражда на 100 години по един Стамболов.“
Руският вестник „Ново време“:
„Да дава Господ на Русия по-малко приятели като Фердинанд и повече врагове като Стамболов.“
Английският вестник „Таймс“:
„Стамболов е природен държавен гений, комуто липсва финесът на салонната изисканост за сметка на вродена и бързо развита дарба за държавническо мислене.“
Френският вестник „Фигаро“:
„Стамболов е въплъщение на българската енергия.“
Александър Головин казва:
„Стамболов жестоко е възнегодувал от Берлинския договор; той не иска да се примири с неопределеното положение на Източна Румелия и турското владичество в Македония.
Несъмнено е, че най – симпатичната, най – светлата постъпка на тоя бележит човек била тая, че той изново се решава да се върне в предишния си опасен път (Има се предвид участието на Стамболов в подготовката на Кресненско – Разложкото въстание). Щом се убедил в пълната невъзможност за борбата, той се прибира вкъщи и става адвокат. Той е нямал диплома, нито юридическа подготовка, ала силният ум, огромната ораторска дарба и познанието на народния живот му спечелват известност. В 1880г. Стамболов, избран за депутат на Народното събрание, става негов подпредседател, поддържайки горещо радикалната политика на Каравелов… и същевременно продължава да бъде най – влиятелният публицист в България…“
Рихард фонд Мах пише за убийството на Стамболов:
„(….) чухме гърмеж; не обърнахме внимание… Ненадейно се чуха още два гърмежа късо един след друг и веднага след това изсвири остро една стражарска свирка. „Стамболов!!!” – извикахме ние и изтичахме навън. (….) на 17 юли състоянието на ранения стана опасно. Той не беше изгубил още съзнание, когато софийският митрополит му даде последно благословение…Тогава той кимна на жена си. „Поликсени – каза той тихо – чуваствам, че идва краят ми. Чуваш ли ме?” „Чувам те.” „Снеми превръвзката от очите ми, искам да видя още веднъж теб и света.” „Лекарят забрани това.” „Направи каквото ти казвам.” Г-жа Стамболова отстрани леко превръзката. „Виждаш ли ме?” – попита тя тихо. „Виждам те, Поликсени, благодаря ти. Ти беше добра жена, бъди и добра майка за децата, щом аз се преселя отвъд. Отбягвай двореца, той носи нещастие. Бог да пази вас и България!“
Няма как да пропуснем и изключително критичното и жестоко мнение на генерал Пьотр Паренсов:
„Син на туркиня, полубългарин, полутурчин, недоучил семинарист от Одеската семинария, изгонен оттам за нихилизъм, разпространен по това време в Русия, Стамболов не може да бъде разглеждан като „българин“, а още по-малко като представител на българите, като събирателен образ, по който може да се съди за българите. Прекомерно честолюбив и властолюбив, безпринципен, жесток и сластолюбив, много умен и решителен до крайност, пламенен и красноречив оратор на тълпата, Стамболов би могъл с успех да бъде в ролята на някакъв прославен с желязната си воля и злоба бандит или пират, въобще такъв деятел, когото вълните на бушуващото море на обществените размирици издигат на върха.“
Завършваме статията с един цитат на самия Стамболов:
„Не е ли по-добре за наший народ, не е ли по-разумно за нашата политика, не е ли по-достойно за Княза, правителството и народа, да си гледаме работата без да се унижаваме пред когото и да е, без да признаваме, че един български въпрос съществува, без да чакаме помощ за нашите народни стремления от там, гдето помощта си много скъпо продават?“
