Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Тридесетте години на ХХ век често са наричани „златното десетилетие на София“. Тогава столицата ни прави все по-големи крачки към окончателното си превръщане в модерен европейски град, а основна заслуга за това имат двама градоначалници – ген. Владимир Вазов и инж. Иван Иванов.

Последният стъпва в длъжност през май 1934 г. и към днешна дата е най-дълго управлявалият кмет на столицата. Некоронования цар на София, каквото прозвище получава Иванов, променя коренно работата в общината.

По негово време започва да излиза списание „Сердика”, което публикува месечен отчет за разходите на общината. Поощряват се гражданите в борбата срещу корупцията и изнудванията. За 10-те години се павират много от столичните улици. Столицата расте и приема в прегръдката си своите по-малки съседи. Към общината се приобщават Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна и Надежда, които преди това са села.

За няма и 20 години населението нараства почти двойно до 300 000 жители. Настъпва и духът на модерността. Тролей вече свързва новоприсъединената Горна баня с центъра. Появяват се емблематични за София сгради като тази на Българската народна банка, Съдебната палата, Телефонната палата, зала „България”, Министерството на отбраната. Създаден е още един символ на града – откритата къпалня „Мария Луиза”.

За столицата ни през този период един френски учен и гост на града казва:

София представлява точно такъв град, какъвто обичам – много зеленина, цял парк, много дървета.

За да са доволни повечето граждани от своя град обаче, той трябва да бъде не само с много зеленина, а и да има чиста природа и въздух. Изградените градини и паркове, лечебни центрове, балнеосанаториуми, минерални чешми и т.н. биха станали безполезни, ако около тях витаят нискостоящи замърсени облаци. А такива през 30-те години се образуват все повече. И ето защо…

Инж. Иван Иванов
Днес, за първи път от половин век, българският читател ще се докосне до тази завладяваща книга.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Като очертаващ се като най-перспективен за работа и живеене град, през 20-те и 30-те г. София приема в кварталите си все повече жители от всички краища, които строят нови къщи. Отминалите несъвсем отдавна вълни бежанци от Тракия и Македония също увеличават живущите в София. Освен това, нароилите се множество нови училища, болници, министерства, сгради на културата и изкуствата и фабрики са по същество големи обекти.

За всичките тези постройки през зимата трябва отопление, а по това време то се извършва най-вече с твърдо гориво – въглища и дърва. Ако се чудите защо на старите кооперации мазетата често са два пъти по-големи от таваните, то е защото горивото за зимата някъде трябва да се складира.

И когато комините на десетките фабрики, многоетажни кооперации и обществени здания запушат едновременно, човек трябва да е доста разсеян, за да не забележи пушека и саждите, породени от непълното изгаряне на въглищата.

В средата на 1930-те това вече е осъзнато като проблем от Столичната община. Затова, ако отворим Наредбата закон за застрояване на София от 27.ІV.1935 г., в чл. 73 ще прочетем, че „инсталациите за парните, водните и другите централни отопления, както и разните инсталации за привеждане в движение или използване чрез гориво на машини, уреди и др. (за всички сгради, заведения и предприятия) да бъдат така построени и приспособени, че горенето в тях да отговаря напълно на всички технически, хигиенични и противопожарни изисквания“.

По-късно, през септември 1936 г., излиза и Правилник за прилагане на Наредбата, който определя срок за преустройството и приспособяването на тези инсталации.

До март 1938 г. за „бездимно горене“ са преустроени следните горивни и централноотоплителни инсталации, като вдясно виждаме и цената, която е струвало това:

Всички предприети до март 1938 г. преустройства в отоплителните инсталации струват общо около 9 481 000 лв, а пушекът и саждите са премахнати от 38 големи сгради, в които е въведено т.н. бездимно горене. Така се правят и значителни икономии от отоплителните разходи, защото инсталациите са по-ефективни и става възможно да се закупуват по-малко и по-нискокачествени въглища.

Общината първа дава пример, като преустройва стара инсталация при Минералните бани на ул. Сердика. Ако през 1933 г. за отоплението им са употребени около 5115 т. въглища, то в резултат на въведените мерки и отчетността през 1937 г. (първите 12 месеца на новите инсталации) голямата и малката баня са отоплени само с 2837 т., което ясно говори за икономиите.

Освен това преди са закупувани скъпи въглища І качество, докато сега може и с наполовина по-евтиното трето. Построен е и нов комин за баните, който да отвежда топлия въздух и газовете високо над сградите.

Тъй като въглищата I качество струват 520 лв за тон, а ІІ – 290 лв за тон, то за 1 г. икономията на СО е 713 233 лв. Тя е използвана за намаляване на дефицита на баните и за подобряване на материалната им база – преустроен е и е разширен водолечебният институт, ремонтирани са сградите на баните и по-точно канализацията им.


Не забравяйте да ни последвате в Instagram и да се абонирате за образователните ни видеа в YouTube. Изтеглете сега приложението на магазина ни BULGARIANHISTORY.SHOP за iOS и Android и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Как Столична община се бореше с мръсния въздух преди 80 години
4.5 от общо 24 глас(а)
Антон Оруш
Антон Оруш е колекционер на българска техника, блогър и изследовател. Основател на Sandacite.bg - сайтът за история на българската техника. Работи в Университетската библиотека ,,Св. Климент Охридски“. Гост-автор в Nauka.offnews.bg, сп. Осем, в-к Fibank News. Притежава близо 400 български апарата. Обича да разказва за техническата история на България.

1 коментар

Отговор