Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Тридесетте години на ХХ век често са наричани „златното десетилетие на София“. Тогава столицата ни прави все по-големи крачки към окончателното си превръщане в модерен европейски град, а основна заслуга за това имат двама градоначалници – ген. Владимир Вазов и инж. Иван Иванов.

Последният стъпва в длъжност през май 1934 г. и към днешна дата е най-дълго управлявалият кмет на столицата. Некоронования цар на София, каквото прозвище получава Иванов, променя коренно работата в общината.

По негово време започва да излиза списание „Сердика”, което публикува месечен отчет за разходите на общината. Поощряват се гражданите в борбата срещу корупцията и изнудванията. За 10-те години се павират много от столичните улици. Столицата расте и приема в прегръдката си своите по-малки съседи. Към общината се приобщават Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна и Надежда, които преди това са села.

За няма и 20 години населението нараства почти двойно до 300 000 жители. Настъпва и духът на модерността. Тролей вече свързва новоприсъединената Горна баня с центъра. Появяват се емблематични за София сгради като тази на Българската народна банка, Съдебната палата, Телефонната палата, зала „България”, Министерството на отбраната. Създаден е още един символ на града – откритата къпалня „Мария Луиза”.

За столицата ни през този период един френски учен и гост на града казва:

София представлява точно такъв град, какъвто обичам – много зеленина, цял парк, много дървета.

За да са доволни повечето граждани от своя град обаче, той трябва да бъде не само с много зеленина, а и да има чиста природа и въздух. Изградените градини и паркове, лечебни центрове, балнеосанаториуми, минерални чешми и т.н. биха станали безполезни, ако около тях витаят нискостоящи замърсени облаци. А такива през 30-те години се образуват все повече. И ето защо…

Инж. Иван Иванов
Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Като очертаващ се като най-перспективен за работа и живеене град, през 20-те и 30-те г. София приема в кварталите си все повече жители от всички краища, които строят нови къщи. Отминалите несъвсем отдавна вълни бежанци от Тракия и Македония също увеличават живущите в София. Освен това, нароилите се множество нови училища, болници, министерства, сгради на културата и изкуствата и фабрики са по същество големи обекти.

За всичките тези постройки през зимата трябва отопление, а по това време то се извършва най-вече с твърдо гориво – въглища и дърва. Ако се чудите защо на старите кооперации мазетата често са два пъти по-големи от таваните, то е защото горивото за зимата някъде трябва да се складира.

И когато комините на десетките фабрики, многоетажни кооперации и обществени здания запушат едновременно, човек трябва да е доста разсеян, за да не забележи пушека и саждите, породени от непълното изгаряне на въглищата.

В средата на 1930-те това вече е осъзнато като проблем от Столичната община. Затова, ако отворим Наредбата закон за застрояване на София от 27.ІV.1935 г., в чл. 73 ще прочетем, че „инсталациите за парните, водните и другите централни отопления, както и разните инсталации за привеждане в движение или използване чрез гориво на машини, уреди и др. (за всички сгради, заведения и предприятия) да бъдат така построени и приспособени, че горенето в тях да отговаря напълно на всички технически, хигиенични и противопожарни изисквания“.

По-късно, през септември 1936 г., излиза и Правилник за прилагане на Наредбата, който определя срок за преустройството и приспособяването на тези инсталации.

До март 1938 г. за „бездимно горене“ са преустроени следните горивни и централноотоплителни инсталации, като вдясно виждаме и цената, която е струвало това:

Всички предприети до март 1938 г. преустройства в отоплителните инсталации струват общо около 9 481 000 лв, а пушекът и саждите са премахнати от 38 големи сгради, в които е въведено т.н. бездимно горене. Така се правят и значителни икономии от отоплителните разходи, защото инсталациите са по-ефективни и става възможно да се закупуват по-малко и по-нискокачествени въглища.

Общината първа дава пример, като преустройва стара инсталация при Минералните бани на ул. Сердика. Ако през 1933 г. за отоплението им са употребени около 5115 т. въглища, то в резултат на въведените мерки и отчетността през 1937 г. (първите 12 месеца на новите инсталации) голямата и малката баня са отоплени само с 2837 т., което ясно говори за икономиите.

Освен това преди са закупувани скъпи въглища І качество, докато сега може и с наполовина по-евтиното трето. Построен е и нов комин за баните, който да отвежда топлия въздух и газовете високо над сградите.

Тъй като въглищата I качество струват 520 лв за тон, а ІІ – 290 лв за тон, то за 1 г. икономията на СО е 713 233 лв. Тя е използвана за намаляване на дефицита на баните и за подобряване на материалната им база – преустроен е и е разширен водолечебният институт, ремонтирани са сградите на баните и по-точно канализацията им.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Как Столична община се бореше с мръсния въздух преди 80 години
4.5 от общо 24 глас(а)
Антон Оруш
Антон Оруш е колекционер на българска техника, блогър и изследовател. Основател на Sandacite.bg - сайтът за история на българската техника. Работи в Университетската библиотека ,,Св. Климент Охридски“. Гост-автор в Nauka.offnews.bg, сп. Осем, в-к Fibank News. Притежава близо 400 български апарата. Обича да разказва за техническата история на България.

1 коментар

Отговор