„Шуми Марица“ е национален химн на България от 1886 до 1944 г. Историята му започва в град Шумен, където в средата на ХIХ век унгарецът Шафрани създава оркестър. Една от песните, които изпълняват е немският шлагер “Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern” (Когато войниците маршируват през града). Мелодията се харесва на учителя Атанас Гратински, който я нагажда към стихотворението „Слънце-зорница“, като научава учениците си на нея.
През 1876 г. избухва Сръбско-турската война. В нея участват български доброволци, командвани от ген. М. Г. Черняев. Сред тях е и ученикът на А. Гратински – Никола Живков. Той е възхитен от личността и харизмата на Черняев и решава да напише марш, посветен на него. Така се ражда химнът „Черняев марш“, написан по мелодията на „Слънце-зорница“.
По време на боевете при Шипка руското командване вижда, че шипченската позиция не може да бъде удържана повече. Ген. Столетов взима решение за отстъпление. Руските полкове отстъпват по габровското шосе, за да забавят турските войски. Българските опълченци са на връх Шипка. Тогава командирът майор Чиляев се изправя на една скала и запява „Шуми Марица“. Дочули, опълченците се спират и запявайки своя марш, се хвърлят в атака „на нож“. Турците виждат пред себе си обезумелите българи и тръгват назад. Шипка е спасена.
През Сръбско-българската и Балканската война българското войнство се сражава отново с „Шуми Марица“ на уста. Полковите оркестри непрекъснато свирят химна. Свирят дори тогава, когато инструментите им са пробити от вражески куршуми и гранати.
Има много други примери за въздействието на химна върху българските войни. Той ги стимулира, вдъхва им смелост за отстояване на синовния дълг към Отечеството. Тогава, когато силите са на изчерпване, когато трябва да се нанесе решаващ удар на противника, под звуците на „Шуми Марица“ и могъществото на българското „Ура“, начело с полковото знаме, българските войни се сплотяват и помитат противника. Успехът винаги съпътства смелите и решителните. Врагът е отхвърлен, а настъплението е венчано с триумф.
„Шуми Марица“ претърпява последната си редакция от Иван Вазов. След Съединението на Княжество България с Източна Румелия става официален химн на царска България до 1944 г. Опитите след 10 ноември 1989 г. да се възстанови песента като национален химн, въпреки настояването на определени политически сили и лица, се оказват неуспешни. Приетата през лятото на 1991 г. Конституция на Република България узаконява тогавашния химн на страната „Горда Стара планина”.
Едва ли има друг подобен химн в света като “Шуми Марица”, възпяващ едновременно трагизма и величието на един народ. Реката вместо вода в коритото си има кръв, вдовицата плаче, но генералът не спира… Насладете му се отново!
Шуми Марица
Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена. (x2)
Припев:
Марш, марш,
с генерала наш
в бой да летим,
и враг да победим! (x2)
Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай, към победа
славна да вървим! (x2)
Припев
Левът Балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат. (x2)
Припев
Млади и знойни
във вихрите бойни
ний сме достойни
лаври да берем. (x2)
Припев
Ний сме народа
за чест, за свобода,
за мила родина
който знай да мре. (x2)
