Голямо Гюргево, Русчук, Руси, Сексагинта Приста, малката Виена – много имена и прозвища, а един-единствен град, свидетел на многохилядната история на България.

Известен като Дунавската столица на България, Русе е емблематичен със своята архитектура от втората половина на XIX век. Благодарение на редките фотографии и картички, които Регионален исторически музей Русе ни предостави, ще можем да се насладим на градските пейзажи – в миналото и в наши дни. На някои от сградите – символи на малката Виена, ще се спрем по-подробно, представяйки малка част от тяхната история.

Ул. Александровска – гръбнакът на русенската търговия

Доходното здание е символът на Русе. Построена през 1901 година, по проект на Раул Паул-Бланк, сградата има специална „мисия“. Идеята е да се дават помещения под наем и да се събират доходи за общинския бюджет, откъдето идва и наименованието на сградата. В нея се помещават казино, магазини, театърът, библиотеката, а за даден период от време дори и историческият музей. Символи на Доходното здание са седемте скулптури от фасадата, символизиращи изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и свободния полет на духа под патронажа на бога на търговията Меркурий, чийто образ е централен за композицията. Днес сградата е архитектурен паметник, помещаващ русенския драматичен театър.

Държавната мъжка гимназия „Княз Борис“ е наследник на русчушкото Варошко училище. Преминавайки през етапите на своето развитие и модернизиране, русенското класно, а по-късно и пълно седмокласно училище, достига до емблематичната за своето развитите 1889 година, когато бива обявено за „Държавна реална гимназия“ с два отдела – „класически“ и „реален“. Сградата на гимназията се строи в продължение на четири години (1894 – 1898) по проект на архитекта Петко Момчилов, завършил в Прага.

Държавната мъжка гимназия в Русе

Учителствайки в мъжката гимназия, Стоян Михайловски и Цветан Радославов пишат своите произведения – съответно „Върви народе възродени“ и „Мила Родино“, швейцарецът с българско сърце Луи Айер ръководи спортното дружество „Юнак“, а братя Шкорпил провеждат археологическа сбирка, поставяйки началото на Регионален исторически музей Русе.

Днес Държавната мъжка гимназия „Княз Борис“ се именува СУ „Христо Ботев“, превръщайки се в една от малкото русенски сгради, които продължават да изпълняват първоначалните си предназначения.

Сградата на Историческия музей е забулена в митове и легенди. Относно историята на постройката, русенци ще ви разкажат няколко различни истории. Най-популярната гласи, че сградата първоначално е помещавала двореца на княз Александър I. Поддръжниците на тази версия се основават на надписа „Александър I”  върху фасадата на „княжеската резиденция“. За всички посещавали музея отвътре обаче, става ясно, че той не би могъл да бъде предназначен за жилищно помещение. Истината е, че в тази сграда се е помещавало Окръжното управление на Русчук, с което е свързан и вторият мит.

Сградата на Историческия музей в Русе

Смята се, че подземните помещения на управата, където в наши дни уредниците от РИМ Русе провеждат своите ваканционни занимания с дозина любопитни малчугани, са били използвани като специален вид затвор за изтезания, свързан чрез тунели с намиращата се в близост къща на русенския управник. Такива тунели не са открити, а сградата, станала символ на историята, продължава да е един от ключовите символи на Русе и до днес.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Русе – градски пейзажи в миналото
4.8 от общо 13 глас(а)
Велислава Великова
Най-младата авторка в колектива ни е родена в Русе и е ученичка в СУ „Васил Левски“ гр. Русе. Любимият ѝ исторически период е Средновековието, тъй като според нея то крие тайни и мистерии, които тепърва трябва да бъдат разкрити. Интересува се от мъртви езици, както и от богатството на народни пословици, легенди и поговорки. В свободното си време се опитва да „усети“ максимално историята, стреляйки с лък, яздейки и занимавайки се с бойни изкуства.

1 коментар

Отговор