Представяме ви една от най-красивите родопски песни – „Руфинка болна легнала“. Тя е способна е да докосне всеки един българин, особено в изпълнението на Васил Михайлов от филма „Края на песента“, което сме поместили по-горе.
Историята й също е интересна. Девойката Руфинка е действителна личност, живяла около днешен Смолян преди близо 150 години. Гробът и се намира в днешното почти обезлюдено село Попрелка, а местните казват, че само там расте бялата кандилка – Руфинкиното цвете.
Руфинка болна легнала
Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал една стара майчица.
В чешка и вода даваше
и на Руфинка думаше:
– Дощеро, мила майчина,
мила ли ти е диньоса,
диньоса още рубаса?
– Майчинко, стара майчинко,
не ми е мила диньоса
най ми е мила рубаса,
че нема да я понося.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
рубаса да и придадам
любесо да и отстъпя.
Умирам, майко, умирам
тебе са вяра не фаща,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
а я ще в земя да ида.
