Източник на снимката: www.geograf.bg

Предлагаме ви откъс от историческия роман на Владимир Черноземски „Балканският лъв“. Епизодът е базиран на реалните събития от октомври 1912 година, когато Главното командване заповядва на 21-ви Средногорски полк да се оттегли от позициите си при село Аламидере. Неговият командир Владимир Серафимов е поставен пред наглед нерешима дилема – дали да се подчини и да остави местното население на произвола, или да се съпротивлява с всички средства и с цената на много загубени животи?

Романът може да поръчате тук.

Серафимов държеше царската заповед, погледът му беше студен.

– Съжалявам, Владимире – каза полковник Неделев с откровено съчувствие, – нямаме друг избор, освен да се подчиним.

С рязко движение Владимир Серафимов отдръпна покривалото на палатката. Няколко стотици жени и деца коленичиха отвън, протягайки умолително ръце.

– В Божието име… на кого ни оставяте… на башибозуците?

– Не ни оставяйте, за Бога, не ни оставяйте!

– Кому? – обърна се побледнял Серафимов към началника си. – На кого искаш да се подчиня, Неделев?

Полковник Неделев за първи път прояви слабо раздразнение.

– Зарежи дребното си… народнячество, Серафимов. С него доникъде няма да стигнеш. Казах ти и пак ти казвам, ако ни сразят тук, никой не ще може да спре тази армия чак до вратите на София. Цялата страна ще падне в ръцете им. Това означава второ иго.

– И аз ти казах, и пак ти казвам – прогърмя Серафимов. – Няма да ни победят! Аз няма да оставя тези хора, които преди няколко дни ни посрещнаха като освободители, да бъдат изклани.

– Дори ако аз го… искам от теб?

– Дори и ако ми заповядате.

Лицето на Неделев се покри с алени петна.

– Но това е… бунт!

– Наречете го както желаете – присви масивните си рамена Владимир Серафимов. – Това няма да промени решението ми.

Полковник Неделев отри потта от подпухналото си лице.

– Като командващ офицер и член на щаба на армията ще заповядам на полка да ме последва. Не ме разбирайте погрешно, Серафимов. Не го правя, за да ви покажа кой командва тук, а само за да ви спася от собствената ви лудост. Не ми оставяте никакъв избор, освен да ви арестувам.

Серафимов се усмихна спокойно.

– Нищо по-лесно от това. Целият полк е строен отвън. Защо не им заповядате?

Полковник Неделев наложи фуражката си решително.

– Да вървим. Ще видите, че и на тях не им се иска да мрат като добичета. Тези идеалистични времена са безвъзвратно отминали.

И се втурна навън, но сабята му се препречи през краката и той изскочи отвън като тапа от шампанско.

Когато Владимир Серафимов се появи, един глас изкомандва:

– Ура… за нашия командир Серафимов!

Един могъщ вик прогърмя от всички гърла до момента, когато подполковникът вдигна ръка. В настъпилата тишина твърдият му и спокоен глас стигна дори до тълпите от селяни зад редовете на полка.

– Скъпи войници и приятели! Дойде времето, когато ясно трябва да се разбере кой къде стои. Главната квартира е изпратила заповед до нашия командир, полковник Неделев, да отстъпи пред съкрушителната сила на противника и да се установи на Роженската граница.

Ахване от изненада и ужас се откъсна из устата на хиляди. Серафимов продължи:

– Като командир на Двайсет и първи полк полковник Неделев няма друг избор, освен да се подчини. Аз избрах да не се подчиня. Единственото, което мога да ви предложа, е победа. Който избере да остане с мене, ще победи или умре. Давам ви думата си за това. Никой няма да дочака наказанието жив, включително и аз. Защото това, което извършваме, е акт на неподчинение срещу началството и заповедта на самия цар. Всеки един от вас знае много добре какво означава това по време на война. Нашите шансове са: един полк – срещу цяла армия, ако не се брои местното население, повечето от което е на наша страна.

Хиляди мъже, жени и четници от съседните села нададоха такъв вик, сякаш самата планина се беше разбудила. След като поутихнаха, Серафимов продължи:

– Давам ви свободата да изберете страна и да определите собствената си съдба. Който желае да се подчини на заповедта, да остане на мястото си – тези, които изберат да ме последват, три крачки напред.

Целият полк, включително личният адютант и ординарецът на полковник Неделев, със знамената и оръжията си пристъпиха три крачки напред.

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

1 коментар

Отговор