Рубриката “Архивите говорят” е мястото, в което ще събираме документи, писма, речи и кадри от миналото. Винаги сме казвали, че историята, разказана от съвременниците й, често се оказва най-истинската, тъй като не е пречупена през призмата на времето.
В днешния брой на рубриката ви представяме една кратка, но изключителна съдържателна реч. Вероятно мнозина от вас ще оценят актуалното в нея, въпреки че е произнесена преди повече от 140 г. Тя е дело на Цеко Петков (1807-1881)- български хайдутин и националреволюционар, борец за освобождение на България от османско владичество. С нея той искрено изказва огорчението си пред членовете на Първото Обикновено Народно събрание, където е депутат. За Цеко войвода хронистите казват, че не е блестящ оратор, но силата на словото му се крие в това, че използва много изрази и народни думи, както и че има добре структурирана мисъл. Константин Иречек твърди, че Петков е човек, който знае какво да каже в точния момент и да повлияе на аудиторията по начин, по който малко хора умеят. Убедете се, като прочетете речта по-долу.
“Аз би питал, като чух от некои господа, че нема още всичките депутати и че 30 души отсъстват, известно ли е кога ще дойдат? По градовете едного затварят, другиму не дават билет – затова не сме дошле. Ний трябва да пристъпим да одобрим отговора; да почнем да работим, а не да губим време. Народът ходи бос по снега, без сол хляб яде, а ний тука само губим време. Казват, че немало злоупотребления – как няма. Ако на 1828 г. някой спахия е имал воденица при някое село с 20 дюлюма земя и после превзел 100 дюлюма от сиромасите, защо сега да не продават воденицата на селото, а дохождат странни поданици и плащат двойни цени. Погледнете на жандармите. Той като доде на едно село, то е като една евакуация, трябва да го хранят, да му служат, а народът е беден… Може вий да не го знайте, но мислим, че го знайте, и ако го не поправите, срамота е за вас.“
