Представяме на вашето внимание една от най-ценните песни в родния фолклор – „Ранен ми лежи Тодор Александров“. Позволяваме си да я наречем ценна, защото тя е като едно завещание за бъдещите поколения. В нея се възпяват последните минути на комитата Тодор Александров и завета му към неговия другар – Ванчо Михайлов, който трябва да продължи борбата, водейки ВМРО в името на правдините български.
Песента допълнително отслабва опитите на някои наши западни съседи да оспорят българския характер на ВМРО. Освен всичко друго, чисто музикално „Ранен ми лежи Тодор Александров“ за пореден път доказва защо мнозина определят българския фолклор като едно от богатствата на нашата родина.
Ранен ми лежи Тодор Александров
Ранен ми лежи Тодор Александров,
и казва сетна воля заветна.(2)
Нека да слушат сите комити
и помнят тези думи во веки.(2)
Кой ке ти носи тенката пушка,
де гиди ранен Тодор войвода.(2)
Нека я носи Ванчо Михайлов
да стреля сите врази български.(2)
Кой ке ти носи острата сабя
де гиди ранен Тодор войвода.(2)
Нека я носи Ванчо Михайлов
да сече сите врази български.(2)
Кой ке го води ВМРО-то наше
де гиди ранен Тодор войвода.(2)
Нека го води Ванчо Михайлов
на бой за правдините български.(2)