Въпреки че Карлово посреща ХХ век с по-малко от 10 000 жители, ако се заровим из прашните страници на Възрожденското минало, именно тук, в Подбалкана, ще открием палитра от будни личности, оставили забележителна диря. Една от тях, Райна Касабова, показва не само възхитителен героизъм, но със своята жертвоготовност се превръща в световен пионер. Тя е първата жена, участвала в полет във военна обстановка.
Връщайки се назад във времето, нейната история ни показва, че често зад забележителните личности се крият дълбоки корени. Нейният баща, Васил Касабов, е участник в Шипченската епопея, където губи едната си ръка. Кръстник на нейната майка Мария пък е самият Васил Левски, а като малка тя разнася комитетски писма. Цялото семейство е изпълнено с порив за свобода, затова съвсем естествен щрих е и историята на брата на Райна – Роман, който като ученик в 4 клас заминава да се бие за свободата на Македония в четата на Яне Сандански. Самата Райна, родена на 1 май 1897 г., също копнее да даде своя дан за родината си и макар че новината за военната мобилизацията преди Балканската война я сварва едва 15-годишна, тайно от родителите си тя се записва на самарянски курс.
Водена от неизмеримия ентусиазъм, обхванал целия народ в мечтата му за национално обединение, Райна, заедно с още стотици хиляди герои, потегля на югоизток. Крайната цел е летището край Мустафа паша (днешен Свиленград), където трябва да бъде разположена полевата болница. Там карловката е запомнена като най-младата, най-сърцатата и смела милосърдна сестра в лазарета. Балканската война е ярък пример за това, че когато българите са обединени и мотивирани, пред тях няма невъзможни неща. Мустафа паша е превзет още на първия ден, идва ред на Лозенград. Един немски фелдмаршал преди това е заявил, че тази крепост може да бъде превзета само от пруси и то след 6-месечна обсада. Лозенград е превзет за 2 дни.
Най-тежкото изпитание обаче предстои – Одрин, чиято крепост по онова време е смятана за непревземаема. На 16 октомври 1912 г. пилот поручик Радул Милков и наблюдател поручик Продан Таракчиев със самолет „Албатрос Ф-II“ извършват първия боен разузнавателен полет в историята на българската авиация. Райна става свидетел, самолетът я вдъхновява и тя започва да мечтае за небесата. Скоро заедно с колеги от полевата болница посещават военното летище, развежда ги самият Милков, а Райна е впечатлена от видяното. Тя чистосърдечно пожелава да полети, а виждайки огромното желание на девойката, авиаторите се съгласяват. Но все пак е война, фронтът е близо и разходките из въздуха не са разумна идея. Така че летците решават да й възложат конкретна задача – колкото отговорна, толкова и благородна.
Защитникът на Одринската крепост Шукри паша, притеснен от затягащия се български обръч, започва да разпространява слухове из града. Опитва се да вдигне духа на хората, пускайки лъжата, че турската армия е превзела Пловдив и настъпва към София. Тук идва ролята на Райна. Снабдена от летците с необходимото оборудване, тя се качва на наблюдателското място на самолета „Воазен“ зад пилота Стефан Калинов. Когато минават над Одрин, Райна в ролята на авиатор, безстрашна пред дъжда куршуми, започва да разхвърля позиви на турски и френски, които да информират одринчани за реалното им положение – че крепостта съвсем скоро ще бъде превзета и всяка следва- ща напразна жертва може да бъде избегната с капитулация.
След полета смелата карловка е безкрайно щастлива и пише на родителите си: „С особен интерес следихме полетите на нашите смели авиатори. Те събуждаха у нас чувство на гордост. Стана така, че и аз се заразих от техния пример.“ Одрин пада на 26 март 1913 г., а конфликтът приключва на 30 май. Уви, наред със спомена за приключенското летене, войната оставя трайни следи в неукрепналото здраве на Райна. През следващите години тя лекува травмите си, причинени от тежките условия в лазарета и благодарение на силния си дух побеждава тежките болежки.
През 30-те години печели конкурс за красота във Варна. За съжаление така и не създава семейство, тъй като любовта на живота й загива през войните. При посещението си в България през 1963 г. Валентина Терешкова – първата жена, напуснала пределите на Земята, изявява желание да се срещне с първата жена, летяла на боен самолет, и я посещава в нейния роден град. Райна Касабова умира на 71 години през 1969 г.
Тя не само е призната за първата жена в света, изпълнила стратегическа задача в боен полет, но много по-важна е същността на стореното – тя не е хвърляла бомби, не е убивала хора, нито е рушила културното наследство на красивия град. Тя не се опитва да заблуди противника, а хвърля върху него дъжд от истина, която не цели да навреди на врага, а да го спаси от самоунищожение. Не само България, а и светът определено може да се гордее с първия военен полет на жена, превърнал се в истински символ на стремежа за мир, човещина, за взаимно уважение.
