Алеко Константинов (1863-1897) – необикновен човек, недостижим творец, пламенен родолюбец. Добродетелите на писателя са толкова много и така силно изразени, че лесно можем да ги открием във всеки момент от живота му, независимо дали той се захваща с обществена дейност, писане или пък дори туризъм.
Любимецът на поколения българи, останал в историята с прозвището Щастливеца, среща смъртта си по нелеп начин. На 23 май 1897 г. при неуспешен атентат срещу неговия съпартиец Михаил Такев, в землището на село Кочагово, на пътя между Пещера и Пазарджик, наемните убийци Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона на писателя и го пронизват смъртоносно.
Така на 34 г. си отива Алеко Константинов – юрист, писател, публицист, демократ, любител на природата и музиката, планинар, пътешественик, бохем, един от малцината духовни аристократи и безспорно между най-големите таланти в българската литература.
По повод 65-тата годишнина от официалното изграждане на Националния архивен фонд, архивът в Шумен представи една рядка и ценна фотография, запечатали буквално последните часове от живота на големия български творец.
Снимката е с много добро качество и е качена на новия сайт на архива, който заработи преди няколко седмици. Според главния експерт Марияна Филипова фотографията е уникална.
Припомняме, че Шуменският държавен архив е един от първите в страната, създаден през 1952 година и днес той разполага с над 4 000 архивни фонда и 236 648 архивните единици. Днес той разполага с нова информационна система и осъществява редица дигитализационни проекти.
