Изработването на изделия от нетъкан текстил „плъсти“ е традиционен български занаят, чийто корени могат да бъдат открити в далечното минало. Най-ранното сведение за плъстени изделия в старобългарските писмени паметници се отнася към Х – ХІ в., а запазените образци са от XVІІ, XVІІІ, XІX и първата половина на XX в. Странджа е един от районите, където се практикува това древно изкуство. Основната суровина е овчата вълна. Използва се свойството на вълната да се сплъстява чрез пране, без помощта на сложни устройства, машини и технологии.
Тъй като плъстите имат изключителни топлоизолационни и влагоустойчиви качества, още в далечни времена българите ги употребяват за постелки, за езда на коне без седло (известни като „тегалтия“, „телтия“, „стеле“), за строеж на палатки при поход. Вълната задържа въздух и водата се стича по повърхността, без да може да проникне в дълбочина. При потапяне във вода леката вълна плува, а вече намокрена, поради особената си структура, много бързо се отцежда.
Самото правене на плъстта се нарича „валяне“. За целта се сковава „одър“ от дъски, който се поставя върху четири забити кола или върху „шейна“. Това се прави на двора, най-често в края на лятото, когато е слънчево и горещо, за да може плъстта да изсъхне.
Първият етап на обработка на вълната е пране на „серават“ вълна – заливане на вълната с топла вода, за да се изчистят органичните мазнини по нея, т. нар. „сер“. Следва изсушаване и разделяне по предназначение на качества.
Вълната от руното се боядисва в растителни бои, багрилата на които се получават от различни растения, корени и др. Това става в големи глинени „кюпове“, в които вълната се слага, залива се с хладка вода и се поставят багрилните растения. Кюповете се заравят в непрегоряла тор и се оставят да престоят няколко дни при постоянна температура.
За да се приготвят „фитили“ с различна дебелина за „кроене“ и „шарене“ на плъстта, боядисаната вълна се разчепква и след това се развлачва или разбива със „лък“ от майстор „дръндар“. „Ярината“ и „дребта“ са използват за средния слой на плъстта, настилани равномерно или правени на „къдели“, които се нареждат на няколко слоя – веднъж по ширина, веднъж по дължина, според желаната дебелина.
Плъстените изделия дават големи възможности за творчество. Докато при тъканите от предени влакна се съобразяваме с посоката на нишките, при плъстите това не е необходимо. Предварително обагрените вълнени пластове могат да се разполагат във всички посоки, като цветовете се припокриват или преливат един в друг. Ясно очертани детайли могат да се комбинират с абстрактни петна.
С цветни парчета вълна може да се „рисува“, като дори може да се постигне преден и заден план на изображението, перспектива, светлосянка. Вълната заема и запазва обем. Чрез моделиране се правят фигурки на животни, аксесоари, изделия с вътрешна кухина, които, несъмнено, са част от съвременното приложно изкуство.
И днес в сърцето на Странджа планина може да се види истинска работилница за вълна, която продължава да поддържа традицията на плъстенето на вълна жива.
Източник: „Българска етнология“
ВИЖ ОЩЕ: ЗЛАТАРСТВО
ВИЖ ОЩЕ: ЗВЪНЧАРСТВО
