Тъкачеството – когато естетиката и битът се срещнат

1
943

Вековното развитие на българския народ ясно проличава в неговото майсторство. Ще Ви разкрием уменията и таланта на българина в един особен вид изкуство, който и до ден днешен носи духа на отминалите времена. Ще Ви разкажем за чудеса, които навремето хората творят със собствените си ръце. Ще Ви върнем назад във времето, когато хората израстват от обикновени чираци до калфи, докато не се превърнат в истински майстори. От нежните ръце на тъкачките, през работилниците на умелите дърворезбари, ще Ви пренесем чак до стоманените юмруци на ковачите, наследници на древни традиции – това са „Българските занаяти“.

3В днешно време имаме възможността да посетим множество архитектурно-етнографски комплекси. Там можем да се потопим в бита, културата и ежедневието на предците от миналото. Може би най-голямо впечатление на посетителите на една автентична българска селска къща биха направили ръчно тъканите черги и китеници, украсени с разноцветни шарки и орнаменти, уникални за всеки дом.

Тъкачеството (занаят за изработване на тъкани, предназначени за облекло, постелки, завивки и други) е с многовековни корени по българските земи, отвеждащи ни още в далечното VI-то – V-то хилядолетие преди Христа. Тъкачната сръчност българинът получава от етносите, съставляващи българската държава – славяни и прабългари, но той също заварва и древната тъкаческа култура на причерноморските гърци и траките, които също влизат в състава на българския народ.

Смята се, че тъкачеството се появява благодарение на скотовъдството. В миналото във всяка българска къща има тъкачен стан, а занаятът се предава от поколение на поколение – от майка на дъщеря и от баба на внучка. Момичето израства около стана, а когато достигне определена възраст, то започва изработването на своя чеиз (дрехи, покъщнина, които невестата в миналото отнася в дома на съпруга си).

Освен че придават уют на дома, изработените изделия и тъкани са съществен дял от народната жилищна култура, ценен източник за изучаване не само на материалния, но и на духовния бит на човека по онова време.

vulnaПроизведенията се багрят с багрила от животински и растителен произход, а вълната, конопа, коприната и памука са сред основните материали, които тъкачките използват. Често се налага те сами да ги подготвят за употреба преди да започнат да тъкат. Това е изключително важно действие, тъй като качествата на тъканите зависят от пресукаността, дебелината, пухкавостта на текстилната нишка.

  • Вълната първо се очиства и после се попарва с цел да се отстрани мазнината по нея. След  това тя се изсушава и се разчесва с гребен или дарак (уред с два реда железни шипове). След многократното разчепкване от нея се отделят дълги влакна.
  • Конопените влакна се отделят, като растението престоява във вода за няколко дни. Стъблата се навързват на малки снопчета, изсушават се и се начукват, след това материалът се разчесва и както при вълната, се отделят влакна. Те се изваряват в луга и се избелват, за да се получи крайният продукт.
2253
www.lostbulgaria.com
  • Коприната пък се получава от копринените буби, които често се отглеждат в домашни условия. Те се излюпват в пазвата на някоя баба, която пази там семето на топло. Хранят се с листа от черница – дърво, което е широко разпространено у нас, и до една определена възраст преминават от какавида в пашкул. Именно от пашкулите, потопени във вряла вода, се отделя първоначалната нишка, която се навива на кълбо или в друга форма.

Тъкачеството се извършва на стан – хоризонтален или вертикален. Най-разпространеният домашен стан обаче е първият. Той се състои от две дървени рамки, на които се слагат две кросна (право кръгло дърво) – на задното се навива основата, а на предното се навива натъканото. За рамката се прикрепят и нищелките (част, която дърпа нагоре и надолу нишките на основата и заплита втъканата нишка) и ваталото (част със зъбци, между които се прокарва основната нишка). Друг основен елемент на стана е совалката – на нея се навива преждата, с която се тъче.

230_8db44_28548792Готовите изделия най-често са класирани според  мястото им в бита – в обредната практика или за домашна употреба. Към първата категория спадат чергите, китениците, месалите (използват се за покриване на хляба, освен в домакинството те се използват и в обредната система), възглавниците и други. За домашна употреба са се категоризират пешкирите например. Те отново имат както битова, така и обредна функция. Кърпите за всекидневна употреба са украсявани с цветни линиарни прешарвания, докато тези използвани при обреди са с по-богата декоративна орнаментика.

За съжаление, както повечето български занаяти, и домашното тъкачество постепенно е изместено от фабричните изделия и залязва. Въпреки това, по нашите земи все още има доста хора, предимно жени, които се опитват да запазят традицията и занаята живи.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Тъкачеството – когато естетиката и битът се срещнат
4.3 от общо 7 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

1 коментар

  1. Като четох вашата статия, сякаш се върнах в детството – баба имаше стан, който заемаше по-голямата част от стаичката, та ми се струваше огромен!
    Вуйна ми обаче беше последната в нашия род, която тъчеше – месали, китеници…

Отговор