Малко известен факт е, че подписването на Крайовската спогодба се предхожда от писмена кореспонденция между отдавна абдикиралия цар Фердинанд и Адолф Хитлер, в която българският монарх защитава правдивостта на българските ревизионистични желания пред нацисткия лидер с акцент върху Южна Добруджа. На 7-ми юли, точно два месеца преди подписването на договора, който връща областта в пределите на България, от Кобург българският цар се обръща към тогавашния райхсканцлер.
На фона на извънредната почтителност, която Хитлер изпитва към хората с благородно потекло и конкретно неговия респект към цар Борис III, писмото на неговия баща е дипломатически коз за българската държава, макар и последният от 22 години да няма нищо общо с нея. Същият респект, от който цар Борис III така умело се възползва, задържайки възможно най-дълго българския неутралитет, бива впрегнат за българската кауза и от Фердинанд.
В написаните от него редове ясно личи колко тежи чувството за несправедливост и бремето на вината, която царят се опитва частично да изкупи чрез него. Въпреки времевата дистанция от повече от две десетилетия, откакто Фердинанд не е на българския престол и същевременно не е стъпвал на българска земя, той се опитва да помогне на изстрадалото царство с далеч по-ограничените си възможности. С присъщата си хитрост монархът изпраща писмото в най-подходящия от дипломатическа гледна точка момент.
Би било пресилено ако кажем, че това писмо има реална практическа роля за връщането на Южна Добруджа в България с оглед благоприятния за България развой на войната към този момент. То може да бъде разглеждано като лично застъпничество на един благородник за българската кауза.
През 1940 година Тристранният пакт доминира на Западния фронт. Победата в битката за Франция, извоювана преимуществено от Третия райх, установява тяхното надмощие на силите в Европа. На изток положението на Румъния се влошава, като на 26-и юни Буковина и Бесарабия са предадени на СССР.
В тази обстановка Фердинанд написва следния изключително интересен текст, предназначен за фюрера. Неговото съдържание откриваме в книгата „От поручик до генерал. Спомени“ на Васил Бойдев.
Кобург,
07 юлий 1940 г.
Ваше Превъзходителство,
Ще разберете с какво въодушевление аз като бивш глава на една страна, която с непоколебима вярност се е сражавала през Световната война на страната на съюзната германска армия, и най-вече в качеството си на пруски генерал-фелдмаршал съм следил полета на германския въоръжен народ под гениалното водачество на Ваше Превъзходителство.
С неописуемо задоволство преживях поражението и наказанието на държавите от бившата Антанта, които са били винаги мои смъртни политически врагове и които са донесли толкова нещастия и бедствия на света, особено на малката България. Изказвам на Ваше Превъзходителство моите искрени и най-горещи сърдечни пожелания за невижданите и небивалите в историята дела и успехи на Нашето политическо и военно водачество!
Постигнатите победи, които откриват пътя за мирни договори, ми дават повод да поднеса на Ваше Превъзходителство следните мои мисли за благожелателно проучване. Придобиването на Добруджа бе една от най-важните военни цели на България още през времето на Световната война (Първата – б. р.). Въпреки нейното чисто българско население, Добруджа беше откъсната пак от България по непонятни съображения.
Ще бъде напълно в интереса на традиционните приятелски отношения между България и Германия и в съгласие с национално-политическите идеи на Ваше Превъзходителство, ако тая загубена част от българското тяло бъде върната на България именно от германска ръка, а не от ръката на друга страна, която се стреми да впрегне България в своята кола чрез такова предложение.
Не е нужно да посочвам тук какви последствия за по-нататъшното развитие на Балканите може да има разрешението на този въпрос по един или друг начин. Едно справедливо уреждане на добруджанския въпрос в тоя момент би могло да бъде в същото времето едно лично и морално удовлетворение и едно потвърждение и оправдание на моята тогавашна политика.
От гледище на тогавашното положение на България като център на Балканите в интерес най-вече на сигурността на германския път към изток ще бъде, ако бъдат засилени позициите на България, като й се върнат загубените български области и излаза на Бяло море.
От името на храбрите български войници под моето командване, паднали в Световната война, и от името на тъй тежко пострадалия тогава български народ, който ме счита за единствен виновник за тогавашната катастрофа и за последствията от нея, моля да бъде премахната неправдата, причинена тогава на България от Съглашението!
С искрена вярност – Фердинанд
Отговорът на Хитлер пристига в Кобург около месец по-късно, току преди началото на преговорите в Крайова.
Главна квартира на фюрера – 02.08.1940 г.
До Негово Величество
Цар Фердинанд Български, Кобург,
Августов палат
Ваше Величество,
Много приятелски думи, с които Ваше Величество сте споменали германските успехи, ме радват искрено. Моля Ви поради това приемете моите горещи благодарности.
За другото съдържание на двете писма на Ваше Величество от 7 юлий т. г. длъжен съм да кажа, че аз винаги съм гледал с особени симпатии на българските ревизионистични претенции. Може би не е далеч времето, когато те ще намерят своето осъществяване.
На Ваше Величество твърде предан,
Адолф Хитлер
Благоразположеният тон на фюрера е в съзвучие с последвалите събития в Крайова. Безкръвното връщане на Южна Добруджа е забележителен триумф на българската дипломация, а писмото на Фердинанд, въпреки своя по-скоро символичен характер, остава част от разумните български ходове в тази дипломатическа победа.
