Песента „Откога се е, мила моя майно льо“ е посветена на последния български цар – Иван Шишман. Тя описва героизма на владетеля и неговите воеводи в битките му срещу османските нашественици. Въпреки съпротивата обаче царят е принуден да се провъзгласи за техен васал и величието на българската държава постепенно залязва.
Откога се е, мила моя майно льо
Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила,
мила моя майно льо, зора зазорила.
От тогаз се е, мила моя майно льо, войска провървяла,
мила моя майно льо, войска провървяла.
Огън свети, огън свети, а-а-а
като препускат, като препускат – силен буен вятър.
Кон до коня, мила моя майно льо, юнак до юнака,
мила моя майно льо, юнак до юнака.
Сабите им, мила моя майно льо, като ясно слънце,
мила моя майно льо, като ясно слънце.
Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра,
сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман.
Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра,
сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман.
Отишли са, мила моя майно льо, на Софийско поле,
мила моя майно льо, на Софийско поле.
Бой да правят, мила моя майно льо, за българско име,
мила моя майно льо, за българско име.
Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра,
сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман.
Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра,
сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман.
Откога се е, мила моя майно льо
Откога се е, мила моя майно льо
Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила,
мила моя майно льо.
