В историята си България познава общо седем Велики народни събрания (ВНС) ­– пет от тях са от времето на монархията (1879, 1881, 1886, 1893, 1911 г.), едно е свикано в по-специфично положение (1946 г.) и едно е от съвсем близкото минало (1991 г.).  Обстановката за изборите за VI ВНС през 1946 г. е специфична, тъй като моментът е преходен към нова политическа система, Търновската конституция все още не е отменена, но е проведен референдум за промяна на формата на управление, какъвто конституцията не предвижда и България е обявена за Народна република. Обстановката е усложнена и поради все още неуреденото международно положение на България.

Функциите на ВНС са по-специални в сравнение с тези на ОНС и са фиксирани в Търновската конституция от 1879 г. В компетенциите му влизат: извършване на промени в конституцията, териториални промени, избиране на монарх и регенти. То се свиква от монарха, броят на депутатите в него е два пъти по-голям от този в обикновеното народно събрание – т.е. вместо един се избират по двама народни представители на 20 000 души.

Сградата на Учредителното събрание в Търново, където се провещат четири от първите пет Велики народни събрания.

Поводът за провеждане на избори за шесто поред такова събрание е осъщественият на 8 септември 1946 г. референдум, както и провъзгласяването на България на 15 септември за Народна република съобразно резултатите от допитването. Самият референдум е в разрез с конституцията, която не предвижда смяна на държавното управление чрез допитване до народа. Причините за свикване на VI ВНС обаче са по-сериозни, а именно желанието на БРП (к) за коренна промяна на държавния строй и за легитимиране на собствената ѝ власт. Такава голяма промяна изисква и отмяна на все още действащата на теория Търновска конституция, както и изработване и гласуване на нова такава. За тази цел е нужна по-висша санкция, а именно тази на ВНС. Макар и в разрез с Търновската конституция, която предвижда събранието да бъде свикано от монарха (в момента той е едва 9 годишен), изборите са насрочени за 27 октомври с.г. от управляващата отечественофронтовска коалиция.

През 1946 г. опозицията е разделена на две – „Федерация на селския и градския труд“, обединяваща БЗНС „Никола Петков“, БРСДП (о) и независимите интелектуалци, и отделно от тях Демократическата партия.  Всяка една от двете части претендира, че е истинската опозиция. В началото те настояват за отлагане на изборите, тъй като срокът за подготовка е по-малък от два месеца и те го считат за незаконен и недостатъчен. Въпреки това и двете крила на опозицията участват в изборите за ВНС и използват партийните си органи за предизборна агитация.

На 10 октомври 1946 г. в бр. 201 на вестник „Свободен народ“ Федерацията излага исканията и аргументите си за отлагане на изборите с 10 дни. Изложението е отправено до министър-председателя Кимон Георгиев. Те искат отмяна на действащите закони за защита на народната власт и за печата, освобождаване на задържаните по политически причини, свободно разпространяване на опозиционните вестници, печатане на бюлетини и позиви, възможност за използване на превозни средства, улесняване на застъпничеството от всички партии във всички бюра, гарантиране на свободата на движение на кандидатите и помощниците им из всички избирателни колегии, включително и пограничните. Настояват да се определят дните, в които да могат да използват радиото, да не се допускат заплашвания и изнудвания по време на изборите, да се образуват избирателни наблюдателни и контролни комитети – централен, околийски и местни с посочени от управляващите и опозиционните партийни лица, които да контролират свободата и редовността на изборите.

Никола Петков

Освен това искат и техни представители да отговарят за проверката на избирателните списъци, за да се избегне многократното гласуване от един избирател или гласуването на умрели, да се нареди само членовете на бюрата, кандидатите и застъпниците, преброителите и членовете на контролните комитети да имат достъп до изборните бюра. В заключение настояват за допълнително време до изборите, тъй като то е твърде малко, за да се подготвят технически. Изложението е подписано от Никола Петков, лидер на опозиционния БЗНС, от лидера  на БРСДП (о) Коста Лулчев и от проф. Петко Стоянов от името на независимите интелектуалци.

Време за книги! Безплатна доставка за всяка поръчка.

КЪМ МАГАЗИНА

Демократическата партия в началото е на сходни позиции за отлагане на изборите. Демократите предлагат да действат заедно с Федерацията като обединена единна опозиция. Поради идейни различия обаче последните отказват съвместни действия с на демократите. В бр. 206 на партийния си орган „Знаме” демократите отново призовават всички политически партии да застанат ясно и открито на едната или другата страна. В своя призив те акцентират върху важността на изборите за изработването на нова конституция и ги определят като такива с историческо значение. Заради отказа на Федерацията да се обедини с тях, демократите ги обвиняват в партийни амбиции (Знаме, бр. 213, 08. 10. 1946). Така те участват самостоятелно в изборите за VI ВНС. Радикалната партия (о), която също е в опозиция, не влиза в обединение и поради своята малочисленност призовава избирателите си да подкрепят Федерацията (Знаме бр. 229, 26. 10. 1946).

За изборите за XXVI ОНС през 1945 г. е въведена пропорционалната избирателна система. Същата остава в сила и за тези от 1946 г. В наредбата-закон за изборите през 1945 г. възрастта за гласуване е намалена от 21 на 19 години, а за изборите за ВНС е снижена с още една година, т.е. разрешено е да се гласува на 18 годишна възраст. Това от своя страна разширява кръга на електората. За кандидат-депутатите възрастта е понижена от 30 г. на 23 г. По още една линия е разширен електоралният кръг – на жените вече е дадено всеобщо избирателно право наравно с мъжете – нещо, което е ново в сравнение с предишни избори. Военните също имат право да изразят своя глас (Държавен вестник, бр 218, 24. 09. 1946). Тези фактори, както и политизацията, водят до електорален пик – в изборите през този период участват близо 93 % от избирателите.

За изборите за ВНС е разрешено и използването на цветни бюлетини за разлика от изборите за ОНС от 1945 г., където е разрешена само бяла бюлетина. За да се регистрира цветът на една партия той трябва да се различава „очебийно“ от цвета на другите. Партиите участват в изборите с бели бюлетини или с бюлетини с регистрирания им партиен цвят. Не се разрешава регистрацията на комбинация от цветове. Регистрираният цвят важи за поделенията на партията в цялата държава. При обща листа е регламентирано да излязат или с една бяла бюлетина, или всяка от участващите партии със своя заявен цвят (Свободен народ  бр. 185, 01. 09. 1946).

Традиционният цвят на БЗНС е оранжевият, а на социалдемократите – червеният. Вероятно за да не се дублират с тези на казионния БЗНС на Александър Оббов и на комунистите, все пак Федерацията избира бялата бюлетина. Не може да се гласува само с бял лист. Бялата бюлетина е валидна само когато са напечатани имената на кандидатите в определения ред. Опозицията предупреждава изрично да се пазят от фалшиви и непроверени от сигурен източник бюлетини, а жените да не ги носят в чантите си, за да не им вземат чантите на влизане в избирателните секции (Свободен народ  бр. 212, 23. 10. 1946).

Бюлетините са недействителни когато в плика се намират две или повече бюлетини, когато имената на кандидатите се различават от утвърдените. Тук имаме избори с твърда листа без изборен елемент в самия ден за гласуване. Бюлетината не е валидна и когато не е напечатана или не е написана с мастило или на пишеща машина.

Кимон Георгиев

За цвят на бюлетините си Демократическата партия избира виолетовия. Тя не се съгласява с твърденията на Федерацията, че бялата бюлетина е единствената опозиционна такава. Демократите не приемат и това, че вестник „Свободен народ” излиза със списък на кандидатите си и с декларация от името на опозицията без да споменават за Демократическата партия и така излиза все едно гореспоменатите са единствената опозиция (Знаме бр. 214, 09. 10. 1946; Знаме бр. 222, 18. 10. 1946). В предизборната си програма Демократическата партия е изготвила примерен проект за Конституция (Знаме бр. 224, 21. 10. 1946). Това е една съществена разлика с другата опозиция на режима, която няма такава.

Демократите се оказват прави. Наистина изборите са исторически и от съдбоносно значение за бъдещото развитие на страната. За съжаление, не успявайки да си подадат ръце в такъв съдбоносен момент, гласовете се разпокъсват и от това се намалява представителството на опозицията във ВНС.

Как минава организирането и провеждането на агитацията? В това отношение няма разминаване между едната и другата опозиция. Проблемите са сходни на тези в изложението, подписано от водачите на Федерацията: отказват им се превозни средства, печатници, салони, достъп до радио предавания и т.н. Отделно в почти всеки брой на вестниците „Народно земеделско знаме“, „Свободен народ“ и „Знаме“ в периода септември-октомври се споменава за случаи на насилия спрямо партийни членове или техни симпатизанти. Пише се за дела, завеждани срещу техни партийни дейци: например срещу Трифон Кунев, Кръстьо Пастухов и други. Съобщава се също за хора, държани в лагерите пак по политически съображения. И едните, и другите искат да се пуснат хората от затворите и лагерите, да има сигурност за симпатизантите им. Често сигнализират и за проблем с избирателните карти, по-точно за това, че умишлено не раздават такива на хората, които са опозиционно настроени.

Интересно е да се проследи как минава самият изборен ден, за да се даде по-пълна картина. Отново и в трите вестника се говори за насилия и неспокойна изборна обстановка. Още в деня на изборите, 27 октомври, вестник „Свободен народ“, бр. 216, излиза с обзор на събитията под заглавие: „Окървавената бюлетина“. В следващите броеве дават черна хроника на убийства, бити, арестувани, съобщават още за иззети бюлетини, неиздадени карти, нападнати домове, изгонени и недопуснати застъпници и т.н. Прилагат се снимки и имена на засегнатите техни симпатизанти (още за насилията вж: Народно земеделско знаме, бр. 168, 27. 10. 1946).

Тук отново има потвърждение от другата опозиция в лицето на Демократическата партия. Макар да ги обвиняват за изборния резултат, те се присъединяват към тяхното мнение, че е нямало свободни избори, цитирайки черна статистика от техните вестници (Знаме, бр. 231, 28. 10. 1946). Това е единственото, по което няма разминаване между двете политически сили, както и за предизборните своеволия така и за тези в самия изборен ден.

Въпреки всички протести спрямо провеждането на изборите и опасенията, че няма да бъдат честни, те се провеждат точно в насрочения ден. Общият брой на гласовете за всички партии е 4 252 631, а броят на недействителните бюлетини е 42 957. Резултатите са в полза на управляващата ОФ коалиция (2 980 000 гласа).

След тежка изборна борба Демократическата партия със своите 22 884 гласа не успява да се класира за представителство в събранието. Най-много гласове печели в Софийска градска околия – 14 478. Като процент от общия брой на гласувалите това е едва 0,54 %.

Резултатите на Федерацията са по-успешни: Общо получават 1 205 530 гласа или 28,35% от общия брой гласували. Като мандати това прави 99. Най-силната част от опозицията са земеделците на Никола Петков. Те допринасят за получаването на най-много гласове.  Макар че на фона на управляващите тези места не представляват мнозинство, като се има предвид предизборната обстановка и всички спънки и този резултат не е малък, друг е въпросът за ролята на опозицията в самото ВНС.

Промените в изборния закон и драстичното смъкване на възрастта за гласуване е фактор за по-голяма избирателна активност. Участието на жените този път с пълни избирателни права е друг фактор, както и участието на военните. Кръгът на избирателите определено е разширен. Тези избори са изключително важни, тъй като от тях зависи кои хора ще гласуват новото държавно устройство на България. Опозицията няма да има шанс да решава този въпрос.

Използвана литература:

Гунев, Г. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време.София, 1992.

Знеполски, И. История на НРБ. София, 2009.

Исусов, М. Политическият живот в България 1944-1948. София, 2000.

Йосифов, К.Седмо и шесто Велико народно събрание: Политико-исторически и политико-географски анализ.София, 2012.

Огнянов, Л. Държавно-политическата система на България 1944-1948. София, 2007.

Тодоров, А. Граждани,партии, избори: България 1879-2009.София, 2010.

Статистически годишник на НРБ 1949 г.

Периодични издания:

Вестник: Свободен народ, орган на БРСДП (о)

Вестник: Знаме, орган на Демократическата партия

Вестник: Народно земеделско знаме, орган на БЗНС „Н.Петков“

Държавен вестник

 

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Опозицията и изборите за VI Велико народно събрание през 1946 г. – из опозиционната преса
4.4 от общо 23 глас(а)
Габриела Бонева
Габриела Бонева, докторант по Съвременна българска история в Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Интересува се от политика, образование, култура и идеология в периода 1944-1989 г., а също археология и културно наследство.

Отговор