Рубриката „Архивите говорят“ ще е мястото, в което ще събираме документи, писма, речи и кадри от миналото. Винаги сме казвали, че историята, разказана от съвременниците й, често се оказва най-истинската, тъй като не е пречупена през призмата на времето.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България е първата крачка към така жадуваното национално обединение на всички българи. Освен това то е и първият толкова успешен външнополитически ход на българските политици. Въпреки същността на Берлинския договор, ограничаващ максимално самостоятелното развитие на Княжество България, българският политически елит съумява да се възползва максимално от външнополитическата обстановка и да извлече максималното от ситуацията. Самият акт на съединение пък е приет изключително радушно от целия български народ, виждащ в него началото на осъществяването на националния идеал. Точно в този момент обаче Сърбия решава да предприеме един изключително подмолен ход, обявявайки война на България. Това действие на западните ни съседи изненадва изключително неприятно българските управници, които са се готвели за всички друго, но не и за война със Сърбия. Въпреки всичко това обаче, българската държава съумява да се мобилизира и да спечели една от най-неочакваните войни в Европа. За да усетим максимално емоциите, които са изпитвали нашите предци по това време, ви предлагаме да прочетете обръщението на българския княз Александър I Батенберг до българския народ.
„Ний, Александър I,
по Божия милост и народна воля
княз на България!
Правителството на сръбския народ, наш съсед, преследвайки лична егоистична цел и в желанието си да осуети святото дело – съединението на българския народ в едно цяло, днес без всякакъв законен и справедлив повод е обявило война на нашата държава и е дало заповед на армията си да навлезе в нашата страна. С голямо прискърбие ние научихме тази вест, защото никога не можехме да повярваме, че нашите еднокръвни и едноверни братя ще дигнат ръка срещу нас, ще започнат една братоубийствена война в тия трудни времена, които преживяват малките държави на Балканския полуостров, ще държат едно поведение толкова нечовечно и безразсъдно към своите съседи, които, без да причиняват никому вреда, работят и се борят за едно благородно, справедливо и достойно за всички похвали дело.
Като оставяме върху сърбите и правителството им всичката отговорност за войната между двата братски народа и за фаталните последствия, които тя би могла да нанесе и на двете държави, ний обявихме на своя възлюбен народ, че приехме обявената от Сърбия война и дадохме заповедна нашите храбри и юначни войски да започнат операциите си срещу сърбите и енергично да бранят земята, честта и свободата на българския народ.
Нашето дело е свято и надяваме се, че Бог ще го вземе под своята защита и ще ни даде нужната помощ, за да възтържествуваме и победим нашите врагове. Като сме уверени, че нашият възлюбен народ ще се притече и ще ни поддържа в трудното, но свято дело – защитата на земите ни от нахлуването на неприятели, и че всеки българин, способен да носи оръжие, ще дойде под знамената да се бие за своята страна и свобода, призоваваме Всевишния да пази и покровителства България и да ни помага в трудните и усилни дни, които преживява страната ни.
Нека Всевишният Господ Бог ни вземе под своята закрила!“
АЛЕКСАНДЪР
