Представяме Ви един от най-емоционалните български маршове – “Новото гробище над Сливница”. Създаден по едно от най-величествените български стихотворения на Иван Вазов, автор на музиката е Иван Минков. Познат е още като национален траурен химн под заглавието „Покойници“.
На 6 септември 1885 г. се извършва съединението на Княжество България с Източна Румелия. Подбудена от Австрия, Сърбия обявява война на България. Току що създадената българска армия, вдъхновена от своята любов към Родината, посреща и сразява неприятеля. Хиляди са жертвите, които българската страна дава, но свободата бива опазена. Именно в чест на тези събития, Вазов, воден от своето силно патриотично чувство, създава цяла стихосбирка, озаглавена “Сливница”.
В стихотворението “Новото гробище над Сливница” той прославя загиналите в борбата наши воини. Борците, паднали не за “трон злат” или за “някой кумир”, а за Родината – за нейната свобода и бъдеще. Пред величието на техния подвиг са безмълвни и хора и природа. “Новото гробище над Сливница” се очертава като епопея на героизма и саможертвата в името на святата идея за родина, свобода, народ. Явява се като послание за бъдещите поколения – да помнят и да не забравят миналото и героите, дали живота си, за да ни има тук и сега.
Новото гробище над Сливница
…„Юнаци, лека нощ!“
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и „Лека нощ“ навеки си казахте –
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то – остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума… Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец – той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
