Априлското въстание е един от моментите в нашата история, който може да накара всеки българин да се изпълни с гордост. Сред най-славните мигове в кървавата епопея се нарежда подвига на Ботевата чета. С него се слага един запомнящ се завършек на въстанието, който помага каузата на българите да стане известна дори в най-отдалечените земи.
Едно от главните действащи лица в славната чета е военният ѝ комендант Никола Войновски. Той е роден в габровското село Бойновци на 9 ноември 1849 г. в семейството на буйния и родолюбив българин Данчо Стоянов. След като през 1865 г. завършва трети клас в местното училище, продължава образованието си в Галац. В последствие заминава за Одеса, където постъпва в юнкерското Николаевско военнопехотно училище. Него Никола завършва през 1876 г., получавайки чин поручик в руската армия. Благодарение на качествата, които притежава, българинът ярко се откроява от своите връстници. На 25 годишна възраст той вече владее румънски, гръцки, френски, италиански и руски език.
Макар пред Войновски да стои възможността за бързо издигане в редиците на руската армия, той не забравя своя произход. Това е и основната причина през есента на 1875 г. родолюбецът да вземе най-важното и трудно решение в живота си – да замине за своята поробена страна, за да извоюва свободата ѝ. Към това е подтикнат след среща с Ботев, който по това време обикаля Одеса с призив към българите на военна служба в Русия за присъединяване към подготвяната емигрантска чета.
През април 1876 г. Никола подава оставка и заминава за Букурещ, центърът на българската революционна емиграция. Благодарение на своите качества той е избран от Ботев за военен комендант на подготвената чета и с голям ентусиазъм се заема с въвеждането на военна дисциплина в нея. Усилията му дават резултат и скоро тя се превръща в една организирана бойна единица. Не случайно на Войновски е възложено лично да ръководи превземането на кораба „Радецки“. И с тази задача той се справя блестящо. Цялата операцията по превземането на австрийския параход е извършена безпогрешно. В това, както и в добрата дисциплина на четниците, се крие причината за успеха. Важно е да се отбележи, че до сблъсъци с екипажа не се стига, което е една от най- важните предпоставки българите да бъдат приети като борци за свобода, а не обикновени разбойници.
На 17 май четата слиза при Козлодуй. На дунавския бряг Войновски официално е избран за неин военен ръководител. На 18 май се
състои първото сериозно сражение, което българите водят. Близо до рида Милин камък, на 25 километра от Враца, те са нападнати от конни отряди черкези. Атаката е изненадваща, черкезите прииждат от 3 страни, но благодарение на умелото командване на Войновски враговете са отблъснати.
На 20 май боят избухва с нова сила. Този път по- ожесточен, срещу по-силен и многоброен противник. Четниците се намират в неблагоприятно положение, нямат достъп до храна и вода, победата в битката за тях се превръща във въпрос на живот и смърт. За да се противопоставят по- успешно на поробителите, българите се разделят на две. Едната част става Авангард на четата, начело на който застава Войновски. Той заема гребена на Камарата с фронт на север и запад. Другата част, сред която е Ботев и неговия щаб, е съсредоточена на връх Купена и Околчица. Редовна турска армия, съставена от около два табора, под командването на Хасан Хейри бей атакува неспирно левия фланг на отбраната, докато срещу останалата част от четата са изпратени башибозуци. Въпреки голямото си преимущество откъм въоръжение и численост, турците са отбити. Това ги кара да се прегрупират и обходят българите, с цел да ги разделят и изолират едни от други. За Войновски този замисъл не остава скрит. За да предотврати разгрома, той нарежда авангардът да се изтегли от първоначалните си позиции и да заеме форма на кръгова отбрана при Купена. Действията му се оказват успешни, башибозушката атака е отхвърлена и постепенно двата корпуса на четата се сливат. Тя пак става едно цяло, концентрирана около връх Купена, връх Околчица и падината между тях.
Боят продължава до вечерта. Турците за пореден път са отблъснати и решават да се оттеглят. В настъпилата нощ на 20 май 1876 г., някъде в долината между Купена и Околчица, става събитие което ще предопредели съдбата на четата-пронизан от куршум пада Христо Ботев. Сведенията около неговата смърт са неясни. Това е причината и до днес да съществуват различни интерпретации на случилото се.
След смъртта на Ботев, за войвода на четата е избран Никола Войновски. Под негово ръководство тя провежда последния си бой в района на село Лютиброд. След това, за да се измъкне от преследващите я турски гарнизони, се разделя. Най-голямата част от 15 души, начело с Войновски поема към Троянския балкан. На 13 юни 1876 г., близо до село Шипково, четата е разбита окончателно. На 15 юни 1876 г. Никола Войновски пада убит в битка с преследващите го турци. Прострелян в гърдите, той успял да пропълзи до другарите си и да изрече последните си думи:
„Дръжте се, момчета“
След неговата смърт главата му е отрязана от турците и занесена в Троян като трофей.
Подвигът на Никола Войносвки не е забравен. Народното съзнание си спомня за подвига му и в знак на уважение в село Чифлик, Община Троян, е издигнат негов паметник. Името му, също така, се среща като наименование на улици, булеварди и училища в много български градове.
